минал в бягство от Едмънд и пияните му приятели и в опити да защитава Брайън.
Майлс взе ръката й и този път тя не се отдръпна.
— Разбирам, че и двамата сме станали възрастни много рано. Помните ли как свърши детството ви?
— Как да не помня — отговори безизразно тя и се отдръпна назад.
Двамата продължиха да ядат мълчаливо.
— Вашият дом беше ли… щастлив? — попита почти плахо тя.
— О, да — усмихна се с копнеж Майлс. — След смъртта на татко се разделихме, възпитаваха ни настойници, но въпреки това прекарвахме много време заедно. Знаете ли, никак не е лесно да си най- младият син в едно семейство. Големите братя не те зачитат за нищо и постоянно те подмятат насам-натам. А вие бяхте ли щастлива?
— Не. Бях много заета да бягам от преследванията на Едмънд и нямах време да размишлявам за щастието. А сега бих желала да се оттегля.
Майлс я придружи до общата им стая и тя видя, че този път му бяха приготвили истинско легло до отсрещната стена.
— Днес няма да спя на пейката — засмя се весело той, но Фиона не реагира. Той взе ръцете й и я погледна в очите. — Кога най-после ще ми се доверите? Аз не съм като Едмънд или Панел. Не съм и като онези отвратителни мъже, които сте познавали досега.
— Аз съм ваша пленница. Наистина ли продължавате да се смятате за добър човек, след като сте отнели свободата на една невинна жена?
Майлс целуна ръцете й.
— Какво ще правите, ако ви върна на брат ви? Ще помолите Роджър да ви намери съпруг и ще заживеете като щастлива майка и домакиня?
Фиона се отдръпна като опарена.
— Роджър ми позволи да остана неомъжена. Смятах да положа монашески обет.
Майлс я погледна с неподправен ужас. Преди да е успяла да реагира, той я грабна в обятията си и започна да я милва по гърба.
— Вие сте жена, създадена да дарява любов! Защо искате да я запазите само за себе си? Нима не искате да имате деца, да ги видите как порастват? Няма нищо по-прекрасно от едно дете, което ви гледа с доверие и признателност.
Фиона вдигна глава, която несъзнателно беше опряла на рамото му. Вече беше свикнала с докосванията му и не се съпротивляваше срещу ръцете му.
— Никога не бях срещала мъж, който обича децата. Всички мъже, които познавам, мислят само за ядене и пиене, за турнири и за жени, с които да се забавляват до насита.
— Вижте, Фиона, има много аргументи в полза на добрия двубой или на борбата за едно добро дело. Няма да отричам, че и аз обичам хубавото вино и понякога прекалявам. Обичам и жените, но ги вземам в леглото си само с тяхно съгласие. А сега ми позволете да сваля роклята ви.
Фиона се дръпна назад и го изгледа унищожително.
— Не се безпокойте. Аз ще спя сам на това студено и твърдо легло и няма да ви досаждам. Искам само да разберете, че без роклята ще спите по-добре. Не можете да прекарвате дни и нощи в една и съща дреха.
— Чувствам се превъзходно, благодаря. Нямам намерение да сваля роклята си.
— Както желаете. — Майлс й обърна гръб и започна да се съблича, Фиона побърза да се мушне в леглото си. Единствената свещ в стаята не беше догоряла. Когато Майлс остана само по препаска около слабините си, отиде при нея и издърпа завивката от лицето й. Фиона лежеше по гръб и не смееше да се помръдне. Всяко мускулче в тялото й беше напрегнато до скъсване. Майлс приседна на ръба на леглото и приглади косите й на слепоочието. Погледна я, без да каже нито дума, и се наслади на докосването до меката й кожа.
— Лека нощ, Фиона — прошепна накрая той, приведе се и я целуна леко по устата.
Фиона вдигна ръка, за да изтрие следата от целувката, по Майлс я сграбчи за китката и не й позволи да го стори.
— Какво трябва да се случи, за да обикнете някой мъж? — прошепна задавено той.
— Мисля, че не мога да обичам — отговори искрено тя. — Или поне така, както вие искате.
— Навеждате ме на мисълта, че не е зле да опитам. Лека нощ, ангеле мой.
Той я целуна отново и тя не се възпротиви. Не можа да му каже, че съвсем не е крехка и слаба, за каквато я мисли, но след ставането му побърза да изтрие целувката от устата си.
ПЕТА ГЛАВА
Майлс, Фиона, сър Гай и останалите рицари пътуваха още два дни, преди да стигнат южната граница на Шотландия, Фиона направи още един опит за бягство — през нощта, докато Майлс спеше съвсем близо до нея, но стигна само до вратата, преди той да я залови и да я върне в леглото й.
След тази случка Фиона лежа дълго будна, размишлявайки за положението си. Тя беше пленница и все пак не беше. Никога не се бяха отнасяли към нея с такова внимание и уважение. Разбира се, той използваше всеки удобен случай, за да я докосва, но тя започваше да свиква с ръцете и устните му. Е, това не й доставяше удоволствие, но и не я отблъскваше, както в началото. Веднъж, докато се хранеха в гостилницата, един пиян мъж политна към нея и тя инстинктивно потърси защита в силните ръце на Майлс. Той отбеляза поведението й с напълно неподходящо задоволство.
Тази сутрин той й бе съобщил, че отсега нататък ще нощуват в шатрата му, защото в Шотландия почти нямало крайпътни гостилници. Намекна й, че щом прекосят планините, могат да се очакват сблъсъци с местното население, което не било добре настроено към англичаните.
Докато вечеряха, мислите му бяха далече от нея. На няколко пъти двамата със сър Гай се съвещаваха шепнешком.
— Наистина ли шотландците са толкова кръвожадни? — попита недоверчиво тя при второто му връщане на масата. Майлс я погледна неразбиращо.
— Трябваше да се срещна тук с един човек, но той закъснява. Отдавна следваше да бъде тук.
— Да не е някой от братята ви… или може би жена?
— Нито едното, нито другото — отговори бързо той.
Фиона престана да задава въпроси. Когато се настани в леглото си, все още облечена в роклята, подарък от Майлс, тя се обърна настрана, за да може да го гледа. Сънят му беше учудващо неспокоен.
Когато на вратата се почукаха, двамата скочиха от леглата си с еднаква бързина. Влезе сър Гай, следван от малко момче.
— Кит! — извика зарадвано Майлс и се втурна да прегърне сина си. Притисна го с такава сила до широките си гърди, че едва не го смачка. Ала момчето дори не извика, само се вкопчи здраво в баща си.
— Защо се забавиха толкова? — попита раздразнено Майлс и се обърна към сър Гай.
— Изненадала ги страшна буря и загубили три коня.
— Хората добре ли са?
— Те успели да се скрият на сушина, но минало време, преди да намерят други коне. Малкият Кит се задържал на седлото, макар че повечето рицари изпопадали — разказа с видима гордост сър Гай.
— Вярно ли е това? — попита строго Майлс и погледна сина си.
Едва сега Фиона можа да види лицето на момчето и разбра, че то е умалено копие на баща си. Само очите му не бяха сиви, а кафяви. Красиво момченце със сериозно лице.
— Да, татко — отговори кратко Кит. — Чичо Гевин казва, че рицарят никога не бива да пада от коня си. А по-късно помогнах на хората да извадят багажа от водата.
— Браво — ухили се Майлс и отново го притисна до гърдите си. — Можеш да си легнеш, Гай. Но първо се погрижи за мъжете, които пристигнаха с Кит. Нека ги нахранят. Ще тръгнем рано сутринта.
Кит се усмихна за сбогом на сър Гай и пошепна в ухото на баща си:
— Коя е тази жена?
Майлс го сложи на пода и се обърна тържествено към Фиона:
