— Много добре. — Майлс се усмихна и стисна ръката й. — Намираме се на южната граница на Макаръновите земи и ако тръгнем право на север, утре вечер ще видим първите селски колиби.
— Но ако някой е отвел хората ви надалече…
— Сега съм загрижен единствено за Кит и вас. Ако вървим през гората, може би ще останем незабелязани. Не ме е страх от среща с местните, но не искам да причинят зло на вас или на Кит. Ще ми помагате ли?
Фиона не отдръпна ръцете си.
— Да — отговори тихо тя. — Ще ви помагам с каквото мога.
Майлс пусна ръката й.
— В тези планини е студено дори през лятото. Сложете това. — Той й подаде голямо вълнена наметало, извезано с тъмнозелени и тъмносини лъжици.
— Къде го намерихте?
— Това беше всичко, което намерих на масата, която готвачът ми трябваше да нареди за нас. Някога Алисия ми подари този плейд и аз реших да го използвам за покривка на маса. Тази нощ ще ни свърши добра работа. — Той загърна раменете й с вълненото наметало и двамата отидоха заедно при Кит.
— Искаш ли да отидем пеша до къщата на вуйчо Стивън? — попита шеговито Майлс.
Кит го изгледа замислено.
— Къде е сър Гай? Нали рицарят не ходи пеша?
— Така е, но рицарят е длъжен да прави онова, което е необходимо за защита на жените му.
Бащата и синът размениха дълъг поглед. Макар да беше едва четиригодишен, Кит знаеше отдавна, че ще стане рицар. Когато навърши две години, му подариха дървен меч; всички приказки, които му разказваха, бяха за смели и добродетелни рицари и за геройските им дела. Кит се обърна към Фиона и стисна окуражително ръката й.
— Ние с татко ще ви закриляме, милейди — обеща тържествено той и целуна пръстите й.
Майлс се усмихна с бащинска гордост и сложи ръка на рамото на момчето.
— Мисля, че е най-добре да тръгнеш напред, Кит, и да се огледаш за някакъв дивеч. Днес ще се задоволим дори с мършаво зайче.
— Да, татко. — Кит се ухили зарадвано и хукна по брега на реката.
— Нима ще оставите детето самичко в тази чужда гора?
— Разбира се, че не. Кит е разумен и няма да се отдалечи много.
— Не ми изглеждате много загрижен от изчезването на мъжете. Видяхте ли следи от борба?
— Нищо не видях. — Майлс сякаш беше забравил рицарите си. Той се наведе, откъсна красиво жълто цвете и го сложи зад ухото й. — Знаете ли, че изглеждате съвсем на мястото си в тази дива гора. С тези разпуснати коси и разкъсаната рокля, закопчана с диамантена брошка, приличате на фея. Не бих имал нищо против да ви обкича цялата с диаманти, Фиона.
— Предпочитам свободата.
Майлс отстъпи крачка назад.
— Вече не сте моя пленница, Фиона Чатауърт — заяви тържествено той. — Можете да ме напуснете завинаги.
Фиона огледа дивата, непроходима гора.
— Вие прекалявате, Аскот — отговори сърдито тя.
— Което означава, че предпочитате да останете при мен — намигна й Майлс и преди тя да е успяла да отговори, я вдигна на ръце, завъртя я в кръг и залепи гореща целувка на бузата й.
— Веднага ме пуснете — заповяда гневно тя, но устните й се усмихнаха.
Майлс загриза ушенцето й.
— Мисля, че ако пожелаете, ще падна в краката ви, Фиона — прошепна задъхано той.
— Надявам се да бъдете вързан и с парцал в устата — отговори дръзко тя и се опита да се освободи. — Не мислите ли, че е по-добре да се погрижите за прехраната ни, или носите този лък на гърба си само защото ви прави по-мъжествен?
— Татко! — извика Кит, преди Майлс да е успял да отговори. — Видях едно зайче.
— То сигурно стои и чака да го улуча със стрелата си — засмя се тихо Майлс, докато Кит шумно тичаше към тях през гъстите храсталаци.
Фиона издаде някакъв шум, който можеше да се изтълкува само като смях, и Майлс я погледна смаяно. Тя се нацупи и му обърна гръб.
— Къде е зайчето, Кит? Смелият ти татко е решен да го убие и се надявам, че все пак ще получим нещо за хапване, ако не истинска вечеря.
След като вървяха цял час, при което Майлс беше зает да си играе с пръстите на Фиона и изобщо не се оглеждаше за дивеч, зайците се изпокриха някъде много далече. Скоро се стъмни и Фиона започна да се безпокои. Не знаеше кое време е, но гората изглеждаше тъмна и заплашителна.
— Мисля, че това е удобно място за нощувка. Кит, събери дърва да напалим огън. — Когато детето се отдалечи, Майлс се обърна сериозно към Фиона: — Не го изпускайте от очи. Аз ще намеря нещо за ядене. — С тези думи той изчезна в гората и я остави сама.
Щом Майлс се отдалечи, Фиона усети потискащата тишина на гората. Тя последва Кит и се натовари със сухи клони. Досега не й беше направило впечатление, но сега имаше чувството, че от гората я наблюдават десетки очи. В дома на брат си тя беше развила шесто чувство за близостта на мъжете, които се криеха по ъглите и чакаха, за да я нападнат.
— Страх ли те е, Фиона? — попита Кит и очите му се разшириха от изненада.
— Разбира се, че не. — Тя се принуди да се усмихне, макар че в момента си припомняше всички истории за варварството на шотландците, които беше слушала. Те бяха див, необуздан народ и измъчваха дори малките деца.
— Татко ще ни закриля — повтори уверено Кит. — Той е получил рицарските шпори още когато е бил малко момче. Вуйчо Рейн казва, че татко е един от най-смелите английски рицари. Той няма да допусне да бъдем нападнати.
Фиона прегърна момчето и притисна лицето му до рамото си.
— Баща ти наистина е велик воин. Знаеш ли, че преди няколко дни ме нападнаха трима мъже? Той уби и тримата само за няколко минути и дори не беше ранен. — Фиона видя, че момчето е уплашено, и направи още един опит да му вдъхне смелост. — Мисля, че татко ти може да излезе съвсем сам срещу всички мъже на Шотландия и да ги победи. Няма друг рицар, който да е толкова силен и смел като татко ти.
Стресна я тихо кискане. Тя се огледа и видя зад себе си Майлс, хванал за ушите две мъртви зайчета.
— Много ви благодаря за похвалната песен, милейди.
— Фиона се страхуваше за теб — обясни Кит.
— Направил си много добре, като си я утешил. Рицарят винаги трябва да закриля жените си. Възможно ли е да знаете как се дере заек, Фиона?
Младата жена остави Кит на земята и пое зайчетата от ръцете му с уверена физиономия.
— Сега ще разберете, че една Чатауърт не е като изнежените дами от семейство Аскот, които седят на копринени възглавници и чакат да им поднесат вечерята.
— Описахте много точно съпругите на Стивън и Гевин. Ела, Кит, да видим дали мъжете от семейство Аскот също струват нещо.
Много скоро двамата събраха цял наръч дърва, а Фиона одра зайчетата и ги изчисти. Майлс отсече два дебели клона, заби ги в земята от двете страни на огъня и наниза зайчетата на шиш, за да ги изпече. После се облегна на лакти и остави Кит да върти дебелия шиш.
— Изглеждате толкова спокоен — промълви укорително Фиона и обърна глава настрана, за да не я чуе Кит. — Ще нощуваме сами в чуждата гора, а вие разпалихте огън. Врагът ще ни види от няколко мили разстояние.
Майлс подръпна полата й, за да я доближи до себе си.
— Тази земя принадлежи на брат ми и жена му и ако хората от клана Макарън ни открият, веднага ще забележат леопардите на Аскот върху наметката ми. Шотландците не са хора, които се нахвърлят върху беззащитни жени и деца, за да ги убият по най-жесток начин. Ако ви заварят сама, ще ви отведат при
