— Лейди Фиона, ще позволите ли да ви представя Кристофър Гевин Аскот?
— Здравей — проговори приветливо тя и улови протегнатата ръка на детето. — Аз съм лейди Фиона Чатауърт.
— Много сте красива — отбеляза възхитено момчето. — Баща ми обича красивите жени.
— Кит… — започна Майлс, но Фиона го прекъсна.
— И ти ли обичаш красивите жени? — попита меко тя.
— О, да. Бавачката ми е чудесна.
— Сигурна съм в това, щом е била избрана от баща ти. Гладен ли си? Сигурно си уморен от пътуването?
— Изядох цяло чувалче захаросани сливи — съобщи гордо Кит. — О, татко, щях да забравя! Имам послание за теб. От един човек на име Саймън.
Тъмна сянка пробяга по лицето на Майлс, но когато прочете писмото, на лицето му изгря широка усмивка.
— Добра ли е вестта? — попита Фиона, която не можеше да сдържи любопитството си.
Майлс хвърли писмото на леглото и отговори спокойно:
— И да, и не. Братовчедка ми е родила дъщеря, ала вуйчо Саймън ме заплашва със смърт.
Фиона не знаеше да се смее ли или да се възмущава.
— Значи сега си имаш малка сестричка, Кит.
— Вече си имам двама братя. Не искам сестра.
— Мисля, че баща ти трябва да реши това. Вече е много късно и е време да си лягаме.
— Кит може да се настани на моето легло, а аз ще… — започна Майлс и очите му заблестяха.
— Кит ще спи при мен — прекъсна го сърдито Фиона И протегна ръка на детето.
Момчето се съгласи с въодушевление. Очите му вече се затваряха.
Майлс ги гледаше с усмивка, в която имаше скрито тържество, Фиона съблече съненото дете, вдигна го и внимателно го положи на леглото. То се сгуши в ръцете й и утихна.
Майлс застана до леглото, без да може да се насити на прекрасната гледка. След малко се наведе с усмивка, целуна сина си по челото, целуна и Фиона.
— Лека нощ — прошепна с обич той и се запъти към леглото си.
На следващия ден Майлс забеляза, че интересът на Фиона е съсредоточен изцяло върху детето. А то се привърза толкова бързо към нея, сякаш я познаваше още от люлката. Фиона се опита да обясни този учудващ факт с думите:
— Винаги съм обичала децата и те го усещат.
Каквато и да беше причината, Кит обожаваше Фиона и не се отделяше от нея. Следобед се качи на коня й и заспа на гърдите й. Когато Майлс й предложи да вземе тежкото дете, тя сърдито му изсъска да мълчи.
Нощем двамата спяха прегърнати в една легло, а Майлс ги гледаше и се чувстваше низвергнат от малката им общност.
Пътуваха още три дни на север. Фиона знаеше, че почти са навлезли в земите на клана Макарън. През целия ден Майлс беше мрачен и замислен, а на два пъти размени остри думи със сър Гай. Старият рицар се мръщеше недоволно и Фиона разбра, че Майлс възнамерява да предприеме нещо, което не се харесва на настойника му. Ала всеки път, когато се доближаваше до двамата мъже, те замлъкваха.
На обяд групата спря за почивка и Майлс попита Фиона и детето дали искат да обядват с него. Обикновено всички се хранеха заедно, за да не бъдат изненадани от местните жители.
— Изглеждате много доволен от себе си — отбеляза Фиона, която го наблюдаваше отстрани.
— Остава ни само един ден път и ще стигнем замъка на брат ми и жена му — отговори весело той и свали Кит от седлото.
— Чичо Стивън носи пола, а лейди Алисия язди по-бързо от вятъра — съобщи гордо Кит.
— Стивън носи плейд — поправи го Майлс, вдигна Фиона от седлото и я остави на земята, без да обръща внимание на опитите й да го отблъсне. — Хайде да обядваме. Наредих на готвача да сложи трапезата в гората.
Кит улови ръката на Фиона, Майлс хвана сина си за ръката и тримата тръгнаха по пътеката.
— Харесва ли ви Шотландия? — попита Майлс и побърза да я подкрепи, когато трябваше да се прехвърлят през едно паднало дърво.
— Местността изглежда недокосната от човешка ръка. Сякаш Бог я е създал и не е допуснал никой да развали делото му. Страната е сурова и… първична.
— Такива са и жителите й — засмя се Майлс. — Брат ми си е пуснал коса до раменете, а дрехите му… е, ще почакате и ще видите. Искам сама да го прецените.
— Не се ли отдалечихме твърде много? — попита стреснато Фиона. Имаше чувството, че гората ги е погълнала. Гъстите, ниски храсти затрудняваха ходенето.
Майлс извади брадвата си от кожения калъф на гърба и започна да им проправя път в гъсталака.
Фиона не можеше да откъсне очи от него. Днес беше облякъл скромни одежди от тъмнозелено платно с кафява наметка на раменете — и беше тежко въоръжен. На гърба си бе окачил дълъг лък й колчан със стрели, носеше още бойна брадва, а в колана меч и кама.
— Нещо не е наред ли? — попита предпазливо тя.
— Нищо няма — отговори Майлс, но не посмя да я погледне. — Всъщност, днес получих вест, че трябва да се срещна с един човек, но май отидохме твърде далеч от мястото на срещата.
Фиона вдигна едната си вежда.
— Наистина ли бихте рискували живота на сина си заради една тайна среща?
Майлс прибра брадвата в калъфа и го намести на гърба си.
— Хората ми са образували кръг около нас. Просто исках да сте близо до мен, разбирате ли? Не ми се щеше да ви оставя с непознати мъже.
— Я виж, татко! — извика възбудено Кит. — Ей там тича една сърна.
— Искаш ли да я видим отблизо? — попита спокойно Фиона. — Тичай напред, ние ще те настигнем. — Без да изпуска Кит от поглед, тя заговори на Майлс: — Аз ще остана с Кит, а вие идете да потърсите хората си. Имам чувството, че тази уговорка е била само номер, за да ни отделят от свитата.
Майлс я погледна с разширени от изненада очи, но само след секунди изчезна в гората, Фиона забърза след момчето. Мина много време, а Майлс не се връщаше и в очите на Фиона се появи загриженост.
— Нещастна ли си, Фиона? — попита Кит и улови ръката й.
Тя коленичи до него, за да бъде на едно ниво с лицето му.
— Не мога да разбера защо баща ти не се връща. Много се забави.
— Разбира се, че ще се върне — отговори уверено Кит. — Баща ми е силен мъж и знае как да ни защитава.
Фиона се опита да не показва недоверието си.
— Убедена съм, че знае. Чувам, че някъде наблизо тече вода. Искаш ли да я потърсим?
Двамата прекосиха с големи усилия гъстия храсталак и най-после стигнаха до реката. Озоваха се пред див, бърз поток, който се пенеше по скалите и се блъскаше в каменистия бряг.
— Водата е студена — рече Кит и се отдръпна настрана. — Мислиш ли, че има риба?
— Сигурно има сьомга — отговори Майлс, който беше изникнал незабелязано зад гърба на Фиона. Тя подскочи и се обърна уплашено. — Извинявайте — проговори меко Майлс и сложи ръка на рамото й. — Не исках да ви стресна.
Фиона се дръпна назад.
— Къде са хората ви?
Майлс хвърли бърз поглед към Кит, който хвърляше клончета във водата и наблюдаваше как водата ги отнася. После взе ръката й в своята.
— Мъжете са изчезнали. Не намерих нито следа от тях. Но вие няма да се паникьосате, нали, Фиона?
Тя го погледна в очите. Нима той наистина очакваше, че тя няма да се уплаши в тази чужда страна, сама с малко дете и с мъж, на когото не можеше да има доверие?
— Не — отговори твърдо тя. — Не искам да плаша Кит.
