Гевин, че ще извия врата на жена му, ако продължава да ми досажда; Гевин избухна в такъв луд смях, че не посмях да заговоря повторно на тази тема. Когато получи писмото ти, в което пишеше, че си готова да ми простиш, Джудит се нахвърли върху мен с удвоени сили.
Развеселен от спомена, Майлс се усмихна и лицето му омекна.
— За да постигне целта си, Джудит прибягна даже до таланта на Клариса. Всеки ден ми пееха песни за двама влюбени, разделени от глупав, суетен мъж, и можеш да бъдеш сигурна, че този мъж „случайно“ приличаше досущ на мен. Една вечер Клариса събра двадесет и двама музиканти и песента, която изпълниха, разсмя всички слушатели. Двама мъже паднаха от столовете си и единият си счупи ребрата. Клариса беше надминала себе си.
Фиона беше толкова изненадана от разказа му, че едва след време успя да зададе въпроса, който я измъчваше:
— Какво направи ти?
Майлс изкриви лице.
— Скочих през масата и сграбчих Клариса за гърлото.
— Господи! — изохка ужасено Фиона. — Но тя е толкова мъничка, толкова…
— Рейн и Гевин извадиха мечовете си и докато стоях насред залата, стиснал с две ръце крехката шия на онази прекрасна малка птичка, а в гърба ми бяха опряни остриетата на мечовете, аз разбрах, че вече не съм същият човек. На следващия ден Джудит уреди срещата ни. — Ресниците му затрепкаха издайнически. — Фиона, аз знаех, че си поискала от сър Гай да те увие в килим и да те хвърли пред нозете ми.
Фиона не смееше да го погледне. Беше повярвала, че старият рицар е на нейна страна, а той я беше издал! Сигурно двамата се бяха надсмивали над глупавото й намерение да прелъсти съпруга си. Какво беше станало с гордата жена, която стоеше на ръба на крайбрежната скала и се кълнеше, че никога няма да се отдаде на мъж с душа и тяло?
— Извинявай — прошепна тя, мина покрай Майлс и се запъти обратно към огъня.
Майлс я улови бързо и я привлече към себе си.
Като видя знаещата му усмивка, Фиона извика сърдито и го смушка с все сила в ребрата. Болезненият му вик й достави огромно удоволствие.
— Мразя те, Аскот! — изкрещя в лицето му тя. — Ти ми отне гордостта, накара ме да плача заради един проклет мъж и да моля за любовта му. — Опита се да го удари, но той стисна ръцете й и я облегна на близкото дърво.
— Не, Аскот — отговори той и устните му се приближиха до нейните. — Ти ме обичаш. Ти ме обичаш толкова силно, че си готова да просиш за мен. Аз те накарах да плачеш от страст, накарах те да проливаш сълзи от любов.
— Ти ме унижи.
— Както и ти постъпи с мен. — Тя го блъсна с все сила, но той я притисна още по-силно до себе си. — Всички жени идваха при мен, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Само ти ми създаде проблеми, и то какви! Само с теб лудеех от гняв, ревнувах, чувствах се като собственик. Ти ми бе поднесена в дар, Фиона. Ти принадлежиш на мен и ако още веднъж го забравиш, ще те убия.
— Нито за миг не съм забравяла… — започна тя, но той впи устни в нейните. Щом устните им се сляха, тя разбра, че е загубена. Не можеше да спори с него, не можеше и да избяга.
Майлс разхлаби хватката си и й позволи да обгърне с две ръце шията му и телата им да се опрат плътно едно в друго.
— Никога, никога вече не забравяй това, Аскот — прошепна страстно той. — Ти ще бъдеш само моя — и в това столетие, и в следващото. Винаги!
Фиона не го слушаше. Тя се надигна на пръсти и отново потърси устните му. Едва сега осъзна колко й беше липсвал физически. Той беше единственият мъж в света, с когото можеше да общува интимно, единственият, от когото не се страхуваше. Дългото въздържание си каза думата и тя се вкопчи в него като удавница. Пръстите й се заровиха в косата му, помилваха гъстите къдрици и се спуснаха по гърба.
От гърлото на мъжа се изтръгна дълбок стон.
— Веднъж ми каза да те взема на дървото, помниш ли?
Той усещаше желанието й — не сладък, мек любовен акт, а бърз и яростен, който да ги освободи от натрупания гняв. Ръцете му задърпаха дрехите й, после се заеха с неговите. Фиона продължи да го целува, неспособна да отдели устата си от неговата, да прекъсне играта на езиците им.
Гърбът й се притисна болезнено в кората на дървото, но тя дори не трепна. Вдигна за миг глава, после впи зъбите си в шията на Майлс, засмука меката кожа, сякаш искаше да опита сурова плът.
Майлс я вдигна високо, сложи краката й на кръста си и отметна полата й. Нямаше време да свали всичките й дрехи. Стисна с две ръце задника й и я сложи върху члена си със силата на падаща котва.
Фиона нададе кратък, сладостен вик, зарови лице в шията му и се притисна с все сила до горещото му тяло, докато силните му ръце я вдигаха и спускаха в бърз ритъм. Главата й се отметна назад и в гърлото й се надигна див вик. От челото на Майлс се стичаше пот и той се триеше в косата й, за да премахне солените капчици. С последен мощен тласък, който накара Фиона да извика в екстаз, той я привлече към слабините си и се разтрепери като в треска, докато горещото му тяло отново и отново се разтоварваше в нейното с вулканична сила.
Фиона, която не смееше да диша, защото беше убедена, че дъхът ще я разкъса, усети как очите й се напълниха с горещи сълзи. Тя се върна бавно на земята, с отслабнали крака, с болезнено пулсиращи ръце, с треперещо тяло.
Майлс се отдалечи малко от нея и я погледна с безкрайна любов. След малко помилва мократа й коса, целуна я по слепоочията.
— Обичам те, Фиона — прошепна нежно той и се усмихна дяволито. — Като се има предвид, че си най- добрата…
— Разбрах — засмя се Фиона. — Ще ме оставиш ли най-после да стъпя на земята или имаш намерение да ми счупиш гръбнака?
Той я целуна още веднъж и я пусна на земята. Когато краката на Фиона поддадоха и тя политна да падне, той я подкрепи и избухна в горд, самодоволен смях.
— Надут паун! — изсъска злобно тя и се хвана здраво за ръката му. След малко се наведе и го целуна в свивката на лакътя. — Наистина ли съм най-добрата? — попита небрежно тя, сякаш не придаваше голямо значение на отговора му. — Нима продължаваш да ме желаеш, след като съм износила детето ти?
— Е, поне до известна степен — отговори съвсем сериозно Майлс.
Фиона избухна в луд смях, приглади полите си и се опита да прилича поне малко на дама. Трябваше да се върнат при огъня, където ги чакаше Роджър.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вървяха още два дни и те бяха благословени за Фиона. Нощи, огрени от страстна отдаденост и дни, изпълнени с нежност. Майлс беше грижлив и внимателен. Двамата се държаха за ръце, говореха си тихичко и се смееха до сълзи на всевъзможни глупости. Първата нощ се любиха край една река и след това се окъпаха в студената вода.
Роджър ги наблюдаваше с израз на превъзходство и с известен скептицизъм. Фиона го следеше скришом и често изпитваше угризения на съвестта за болките, които му причиняваше с поведението си.
Те напредваха бавно. Ако бяха на коне, щяха да минат дългия път само за четири дни, но пеша беше много по-трудно и дълго.
На четвъртия ден тримата се отклониха от пътя малко преди обяд, за да си починат и да се освежат. След поредния презрителен поглед към сестра си и Майлс, който остана незабелязан от тях, Роджър се отдели от двамата и навлезе навътре в гората. Когато за първи път чу за пленяването на сестра си, той едва не полудя от мъка, но сега разбираше, че като омъжена жена тя е окончателно загубена за него.
Докато размишляваше над проблема си, той вървеше по края на тясна долина, без да обръща внимание на пътя. Видя, че земята е разровена, но мина над тези очевидни следи от борба, преди да осъзнае значението им. След малко се върна и огледа внимателно мястото.
Беше минал по стръмния бряг, който се спускаше към бърза планинска река, и сега се взря подозрително
