За съжаление тази мярка за отклоняване на вниманието се оказа недостатъчна. Мъжете, които охраняваха вързаното момиче, не поглеждаха огъня — а старият мъж продължаваше да се взира в него с пламтящи от омраза очи.
Тъмнината се спусна бързо над лагера; ала огънят разпръскваше достатъчно светлина и Фиона можа да види как скритият зад една кола Майлс измъкна отнякъде дълъг меч.
— Той наистина смята да се бие! — каза си вбесено тя. Вероятно беше решил да вдигне шум, да създаде бъркотия, да привлече повече мъже към себе си, за да позволи на Роджър да избяга с момичето. Щом пожарът не беше успял, звънтенето на стоманата щеше да има повече ефект.
Фиона се надигна от падинката, в която се беше скрила, произнесе кратка молитва за опрощаване на греховете и започна да разкопчава грубата вълнена рокля. Само тя можеше да привлече вниманието на мъжете — и особено на отвратителния старец със златните одежди.
Излизането й на сцената беше бързо и драматично. Тя изскочи на полянката, направи няколко скока и се приземи толкова близо до един от огньовете, че едва не падна в пламъците. Сложила ръце на хълбоците си, с разкрачени крака, тя се приведе напред, корсажът й се разтвори и разголените й гърди почти докоснаха главата на стария мъж.
Тя се раздвижи съвсем бавно, с изкусително поклащане на раменете, запристъпва от крак на крак, вдигна полите си, отстъпи назад и заобиколи огъня. Свали памучното боне от главата си и буйната руса коса се разпиля по гърба й чак до коленете. Тежките къдрици се оцветиха в златно от сиянието на огъня и я превърнаха в пламтяща факла.
Фиона се обърна към смълчаните мъже и от гърлото й се изтръгна смях — висок, дрезгав, предизвикателен смях. Онези, които още не я бяха забелязали, се обърнаха смаяно към нея. Старецът също се зазяпа и за първи път от много време насам забрави за момичето, което се намираше само на няколко крачки от Фиона.
Тя не беше танцувала никога пред зрители, но в дома на брат си беше присъствала на какви ли не мръсни представления и знаеше какво може да постигне с един танц. Един от рицарите засвири на лютня, друг започна да блъска барабана. Фиона се задвижи отново, заизвива се като змия — не само с хълбоците, а с цялото си тяло. Всяка частица на тялото й, от връхчетата на пръстите до петите, беше в движение. Косата й танцуваше заедно с нея, развяваше се около тялото й, краищата й се удряха в лицата на мъжете. Когато един рицар се втурна да я прегърне, тя грабна един камък от земята, стисна го здраво в юмрука си и го заби в долната част на корема му.
Наобиколилите я мъже избухнаха в луд смях и започнаха да се подиграват на рицаря, който се превиваше на земята. Танцът се превърна в лов. Кошмарите на Фиона оживяха. Видя се отново в къщата на Едмънд, където мъжете се надпреварваха да я заловят. Забрави, че бе преодоляла страха си, и се върна във времето, когато трябваше да се бори за живота си.
Завъртя се като вихрушка около един рицар и измъкна меча му от ножницата. С развяваща се рокля, увита в косата си като в златна мрежа, тя избяга от мъжете, които се опитваха да я задържат. Не ги нарани, макар че остави по телата им няколко драскотини и от раничките потече кръв. Продължаваше да танцува, преструваше се, че изпитва удоволствие от лова, скочи със смях върху една маса и разхвърля чиниите и чашите на всички страни. Когато ръката на един рицар я стисна за глезена, тя се плъзна настрана и „случайно“ заби тока на обувката си в пръстите му. Той отскочи настрана с болезнен вик.
Нервите на Фиона бяха опънати до скъсване. Мъжете започнаха да ръкопляскат в див ритъм. Тя се изправи гордо и се завъртя в кръг, развявайки косата си. Надяваше се, че Роджър и Майлс са имали време да освободят пленницата. За да задържи още малко вниманието на мъжете, вдигна високо полите си и рицарите избухнаха в диво ликуване при вида на стройните й крака. След това скочи точно пред краката на стареца.
Сниши се в дълбок поклон, сведе глава й косата й напада по лицето. Въздъхна уморено, опита се да овладее треперещото си тяло и зачака.
Мъжът се надигна тежко от мястото си, протегна костеливата си ръка и вдигна брадичката й, за да я погледне в лицето.
Без да помръдва, тя отмести леко очи и забеляза, че мястото на момичето е празно. Само след секунди рицарите щяха да открият изчезването на пленницата.
Фиона се изправи и се помоли безмълвно за още малко време. С надеждата да привлече отново вниманието на мъжете тя раздвижи рамене и корсажът й се смъкна чак до кръста.
Зрителите затихнаха. Всички мъже се бяха събрали около огъня и я зяпаха с отворени уста. Похотливите очи на стареца обхождаха внимателно твърдите, високи гърди. Той се изсмя доволно, показа почернелите си зъби, свали тежката си наметка и я уви около раменете й. Дръпна шнуровете и поведе Фиона като послушно добиче към сянката на гората.
Тя беше скрила в полата си нож, който бе успяла да отнеме от един рицар. По едно време старецът се обърна и видя, че пленницата му е изчезнала, но преди да вдигне тревога, Фиона се хвърли към него, захапа ухото му, притисна ножа към ребрата му и изръмжа:
— Вървете напред!
Двамата се потопиха в сянката на гората. След минута лагерът се огласи от ядни викове. Рицарите бяха открили изчезването на пленницата.
— Тичайте! — заповяда кратко Фиона и го блъсна в гърба. Той се обърна светкавично и я зашлеви през лицето. Ръката му се оказа изненадващо силна.
Ала преди да е успял да се нахвърли върху Фиона, Роджър скочи от близкото дърво и силните му ръце се впиха в шията на нападателя. Непознатият беше толкова стреснат от внезапната атака, или кой знае, може би се беше възбудил твърде много от танца на Фиона, защото Роджър едва го докосна и той се строполи мъртъв в краката му.
Без да губи време, Роджър сграбчи Фиона през кръста и я вдигна на най-близкото дърво.
Рицарите тичаха из гората с надеждата да намерят пленницата и извадените им мечове блестяха на лунната светлина. Роджър стисна рамото на Фиона и я облегна на гърдите си. Тя трепереше с цялото си тяло и дори сега, на сигурно място в прегръдката на брат си, усещаше мръсните ръце на мъжете, които я опипваха.
— Майлс — прошепна беззвучно тя.
— Всичко е наред — отговори кратко Роджър и отново я притисна към гърдите си.
Двамата чакаха търпеливо. Рицарите откриха мъртвия си господар и се разкрещяха като луди. Накрая го вдигнаха и го отнесоха в лагера. Престанаха да търсят момичето, вместо това оседлаха бързо конете си, вдигнаха палатките и скоро тъжното шествие потегли в нощта.
Роджър изчака гората да утихне, без да изпуска Фиона от ръцете си.
— Да вървим — заповяда той. — Аскот ни чака.
Той слезе пръв от дървото и помогна на Фиона, която все още беше увита в наметката на стария мъж. Без да усеща кадифето на гърба си, тя се втурна да бяга през студената, влажна гора.
Досега не беше осъзнавала колко се е тревожила за сигурността на Майлс. Разбра го едва когато се срещнаха.
Той излезе от едно езерце, хванал момичето за ръка. И двамата бяха мокри, по дрехите им беше полепнала тиня. Зъбите на момичето тракаха от студ:
Фиона погледна съпруга си с безкрайно облекчение. Слава Богу, Майлс не беше ранен! После свали наметката от раменете си и загърна треперещото момиче.
— Тя е негова! — проговори глухо Кристиана и захвърли наметката, сякаш беше принадлежала на дявола.
Роджър я вдигна от земята и я хвърли отново на Фиона. После свали жакета си и загърна раменете на момичето. То се разтопи в ръцете му, сякаш беше част от него.
— Трябва да бързаме — рече Майлс и взе ръката на Фиона. — Онези ще се върнат, за да продължат търсенето.
Вървяха цяла нощ. Фиона имаше чувството, че всеки миг ще се строполи на земята от изтощение, но продължаваше да крачи напред. От време на време даже хвърляше скрити погледи към момичето, което беше виновно за положението, в което бяха изпаднали. Кристиана все още носеше жакета на Роджър, който й стигаше почти до коленете, и изглеждаше още по-млада и крехка, отколкото под дървото. Не се отделяше
