от Роджър и изобщо не обръщаше внимание на клоните, които я шибаха по лицето. Роджър я държеше здраво за ръката и също не допускаше разстоянието помежду им да се увеличи.
Фиона избягваше да поглежда към Майлс, защото очите му пламтяха от гняв. Той я стискаше толкова силно, че едва не й премаза пръстите. По едно време тя се опита да му обясни защо не се е съобразила със заповедта му и е взела участие в спасителната акция, но Майлс я изгледа с такава ярост, че тя побърза да скрие лицето си в наметката на стария рицар.
Когато започна да се зазорява, Майлс каза:
— Най-добре е да се присъединим отново към пътниците, за да си набавим други дрехи.
Кристиана все още носеше обшитата със скъпоценни камъни рокля и перлената огърлица на шията. Накитът подчертаваше по странен начин положението й на паднала жена. Скъпата рокля беше разкъсана, косите разрошени, бузите на сини и червени петна. По кожата й беше полепнала кал.
Когато излязоха на пътя и спряха край голяма група пътници, които тъкмо се будеха от сън, Фиона едва не рухна на земята от изтощение. Майлс я улови, докато падаше, и я настани в скута си.
— Ако още веднъж направиш това, жено… — започна заплашително той, но спря насред изречението и я целуна така бурно, че устата й се разрани.
Очите й се напълниха със сълзи, сълзи от радост, че може би бяха избягнали опасността. Имаше време, когато беше убедена, че никога вече няма да види Майлс жив, защото той бе извадил меч, за да се бори съвсем сам със стотина тежко въоръжени рицари.
— Готова съм да сторя всичко за теб — прошепна тя и заспа в ръцете му.
Струваше й се, че е спала само няколко минути, когато Майлс я събуди и й заповяда да заеме мястото си в редицата на пътниците. Кристиана носеше груба вълнена рокля с голяма качулка, която скриваше лицето й.
На обед седнаха да починат и мъжете отидоха при селяните, за да заменят омразната наметка срещу хляб и сирене.
Фиона се облегна на едно дърво и се опита да се отпусне, но близостта на Кристиана я смущаваше. Напразно се опитваше да скрие омразата си към момичето, което за малко не ги вкара в гроба.
— Дълго ли още ще ме мразите, Фиона? — попита кротко Кристиана.
Фиона я изгледа смаяно, но бързо й обърна гръб.
— Аз не ви мразя.
— Не сте свикнали да лъжете — отговори спокойно момичето.
Фиона се обърна като ужилена.
— Мъжът ми можеше да бъде убит, защото реши, че непременно трябва да ви спаси! — Гласът издаваше вълнението й. — Същото важи и за брат ми! Каква власт имате над Роджър? Вие сте го омагьосали!
Кристиана не се усмихна, нито се разсърди. Големите й очи гледаха пронизващо Фиона.
— Винаги съм мечтала за мъж като Роджър. Винаги съм знаела, че един ден ще го срещна. Миналата година чичо ми ме омъжи за един богат и жесток старец, но аз бях сигурна, че Роджър ще дойде. Преди три нощи видях в съня си лицето му. Видях също, че пътува с груби селски дрехи и води със себе си жена, с която е много близък. Разбрах, че най-после ще се срещнем.
Фиона не можеше да скрие смайването в погледа си. Това момиче беше вещица! Крис продължи спокойно:
— Вие ме проклинате, защото съм изложила на опасност мъжа, когото обичате, но вие самата рискувахте живота си, за да бъдете до него в миговете на опасност. Аз бях осъдена и щях да свърша в стаята за мъчения, защото моят мъж искаше да умра. Ала докато седях вързана в лагера, се молех с цялата си пламенност Роджър да дойде и да ме освободи.
Тя погледна към пътя, по който се приближаваха Майлс и Роджър, и в очите й пламна светлина.
— Бог ми даде Роджър, за да ме обезщети за всичко, което ми сториха преди. Тази нощ ще бъда негова и след това съм готова да се откажа от щастието си, ако ми го поискат. Рискувах живота му, вашия и този на любимия ви мъж заради една-единствена нощ с Роджър. — Тя сложи ръка върху лакътя на Фиона и в очите й имаше плаха молба. — Прощавайте, че поисках толкова много от вас.
Гневът на Фиона отлетя някъде много далеч. Тя взе ръката на Кристиана и я помилва нежно.
— Не говорете за смърт. Роджър има нужда от любов — може би много повече от вас. Останете с него.
За първи път Кристиана се усмихна — или поне направи опит да се усмихне. На лявата й страна се появи прелестна трапчинка.
— Само дяволът може да ме раздели от него.
Фиона вдигна глава и видя над себе си Роджър. Лицето му изразяваше неверие. „Той е объркан от тази внезапна промяна в живота си — помисли си тя. — Крис е загадка и за него, както и за нас.“
Починаха само няколко минути, нахраниха се набързо и продължиха пътя си. Вечерта, когато Фиона се сгуши в прегръдката на Майлс, двамата можаха да поговорят на спокойствие.
— Какво мислиш за младата жена, заради която рискува живота си? — попита тихо тя.
— Знам, че е в голяма опасност — отговори сериозно Майлс. — Била е омъжена за херцог Лорилард. Още като дете съм слушал истории за жестокостта му. Вече е погребал седем или осем благородни дами. Никоя не е могла да издържи с него повече от две-три години.
— И Крис ли е от благороден произход?
— Прадедите й са били крале — отговори мрачно Майлс.
— Откъде знаеш всичко това?
— От френските ни роднини. Те общуват със семейство Лорилард. Чуй ме, Фиона — продължи тържествено той, — искам да запазиш това. — Той мушна в ръката й перлената огърлица, която беше носила Кристиана. — Утре вечер ще стигнем в имението на роднините ми. Ако нещо ни попречи… Не! — Той сложи пръст на устните й, за да я накара да замълчи. — Ще ти кажа истината, за да си подготвена. Семейство Лорилард е могъщо и разполага с голяма власт. Ние убихме един човек от това семейство и отвлякохме друг. Роднините им ще преобърнат света, за да ни открият. Ако нещо се случи с мен, ти ще вземеш перлите и ще се върнеш при братята ми в Англия. Те ще се погрижат за теб.
— Какво ще кажеш за френските си роднини? Не мога ли да потърся закрила при тях?
— Един ден ще ти разкажа цялата история за френските си роднини, но засега е достатъчно да знаеш, че хората от семейство Лорилард ме познават. Ако ме пленят, пътят към френските ми роднини е блокиран. Върни се в Англия при братята ми. Ще ми обещаеш ли? Няма да правиш опити да ме освободиш, а ще живееш сигурно и спокойно в Аскот Касъл.
Фиона не отговори.
— Фиона!
— Заклевам се, че ще се върна в Англия при братята ти — отговори тихо тя и въздъхна.
— А останалото?
— Няма да дам друго обещание! — изсъска тя, вдигна лице към него и го целуна.
Двамата се любиха бавно, за да удължат неизбежния край. Предупредителните думи на Майлс бяха довели Фиона до отчаяние и тя имаше чувството, че им остават само няколко часа съвместен живот. Очите й бяха пълни със сълзи, сълзи на безсилие, защото съзнаваше, че са били много близо до спасението и са застрашили бъдещето си заради една непозната жена.
Майлс попи с устни сълзите й и се опита да й внуши, че трябва да се наслаждава на настоящето и да запази гнева и омразата за после, когато ще имат повече свободно време.
Тя заспа, вкопчена с такава сила в Майлс, че пръстите й побеляха, а през нощта легна отгоре му, сякаш искаше да го запази с тялото си. Той се събуди, усмихна се, целуна лицето й, отмахна кичурите коса от устата си, притисни я до себе си и отново заспа.
Роджър ги събуди преди зазоряване и след кратък поглед към брат си Фиона се убеди, че той не е спал нито секунда. Кристиана излезе от горичката с искрящи от любов очи и напукани устни. Тялото й пулсираше от щастие. Когато продължиха пътя си, Фиона забеляза как Роджър непрекъснато поглежда Крис отстрани — изпълнен със страхопочитание и любов. На обед той я притисна нежно и я сложи в скута си. А после изненада още повече Фиона, като привлече Крис към себе си и я целуна страстно по устата. Роджър винаги беше обръщал голямо внимание на приличното поведение пред хора, съзнаваше мястото си в обществото,
