гледаше сериозно на рицарските си клетви и не показваше открито чувствата си.
Майлс хвана ръката на Фиона и я издърпа настрана, за да престане да зяпа с отворена уста брат си.
Оставаше само час до залез слънце, когато десетина мъже с извадени мечове изскочиха иззад дърветата и обградиха от всички страни четиримата уморени пътници. Зад рицарите излезе грозен стар мъж.
— Е, Аскот, дойде време пак да се видим. Хванете ги! — заповяда властно той.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
За момент Фиона остана неподвижна на седлото, вгледана в старата крепост на семейство Аскот. Очите й бяха замъглени от сълзи. През последните седмици бяха станали толкова много неща, че тя бе започнала да се съмнява дали Англия и масивният замък на рода Аскот все още се намират на старото си място.
Един от конете на тримата й внушителни придружители затропа нетърпеливо с копита и я върна в действителността. Тя нададе кратък вик, плесна шията на коня си с края на юздата и го подкара напред. Макар че никога не беше идвала в замъка на семейство Аскот, тя познаваше добре разположението му. Докато бяха в Шотландия, Майлс й беше разказал за родния си дом и дори беше нарисувал плана му в пясъка.
Фиона насочи коня си към строго охраняваната задна врата, където беше входът за членовете на семейството. Когато навлезе в тесния проход между двете стени, тя забави ход.
От двете й страни изникнаха стражи с опънати лъкове.
— Съпругата на Майлс Аскот! — изрева един от мъжете зад Фиона и вдигна лице към сивите зъбери.
Пред коня на Фиона се забиха шест стрели едновременно и изтощеното животно се подплаши. Вдигна се на задните си крака и копитото му разтроиш две стрели, Фиона трябваше да напрегне всичките си сили, за да го овладее.
Между нея и желязната порта застанаха трима въоръжени рицари.
— Аз съм Фиона Аскот, а тези хора са мои придружители — обясни нетърпеливо тя, но и с известно уважение. Надали имаше друг замък в Англия, който се охраняваше така добре.
Когато новодошлите бяха обкръжени от двадесетина рицари с герба на семейство Аскот, един от стражите пред портата каза на Фиона:
— Вие можете да влезете. Хората ви ще останат тук.
— Да, разбира се. Отведете ме при Гевин. Той ще потвърди самоличността ми.
Един мъж взе юздите на коня й и я въведе в чист, просторен двор, в дъното на който беше господарският дом. От вътрешната страна на високите стени се редяха безброй малки и големи постройки.
Един от стражите влезе в господарската къща и само след секунди на прага застана красива млада жена. Лицето й беше посипано с брашно, в косата й имаше семена от сусам.
— Отведете ме при господаря си — нареди строго Фиона. — Нося важни вести.
— Вие сте Фиона, нали? — попита младата жена. — Сигурно носите вести от Майлс? Съобщиха ни, че и двамата вече не сте между живите. Хенри! Помогни на дамата да слезе от коня, после покани хората от свитата й в замъка и ги нахрани.
В този момент се появи Алисия, а зад нея и малката певица, с която Фиона се бе запознала на сватбата на приятелката си.
— Фиона! — извика зарадвано Алисия и се втурна надолу по стълбата.
Фиона скочи от коня и падна в прегръдката на снаха си.
— Толкова се радвам да те видя отново! Пътуването беше ужасно. Къде е Стивън? Трябва веднага да тръгнем към Франция, за да освободим Майлс и Роджър. Един френски херцог ги залови и ги хвърли в затвора. Трябва да ги откупим или да ги освободим със сила!
— Първо се успокой — нареди е усмивка Алисия. — Влез вкъщи и хапни нещо. Трябва да си починеш, а после ще съставим някакъв план.
— Хенри! — извика сърдито жената, която стоеше зад Фиона. — Повикай втория ми баща и сър Гай. Кажи им веднага да дойдат при мен и приготви седем коня за дълъг път. Изпрати един рицар да наеме кораб и да го подготви да прекосяването на Канала. Не искам забавяне, разбрахме ли се?
Фиона се обърна и зяпна с отворена уста жената, която беше сметнала за слугиня.
— Позволи ми да ти представя лейди Джудит — проговори с развеселен глас Алисия.
Джудит приглади назад непокорната си коса и по земята се посипаха сусамени зърна.
— Знаеш ли къде е затворен Майлс?
— Да, нали оттам идвам.
— И не си щадила нито себе си, нито коня — отбеляза Алисия. — Изглеждаш изтощена до крайност.
— Здравей, Клариса — усмихна се с обич Фиона и протегна ръка на мълчаливата млада жена, която се държеше настрана.
Клариса кимна за поздрав и се усмихна плахо. Никога не се беше чувствала толкова излишна като сега, когато беше заобликолена от величествените си снахи.
В този момент в двора излезе сър Гай. Изглеждаше много отслабнал. Шотландецът Там го следваше по петите и под стъпките на двамата великани земята затрепери.
— Сигурно носите вести от лорд Майлс? — попита с треперещ глас сър Гай. В очите му светеше гореща молба. — Казаха ни, че вече не е между живите.
— Кой ви каза? — попита смаяно Фиона. — Търсихте ли ни?
— Влез вътре — покани я Джудит и улови ръката й. — Разкажи ни какво преживяхте.
Само след минути Фиона седеше на голямата маса, отрупана с изискани ястия. Без да престава да се храни, тя им разказа историята на отвличането във Франция. Около масата бяха насядали трите й снахи, сър Гай, Там и един мъж, когото не познаваше — Джон Басе, съпруг на майката на Джудит.
Докато ядеше, тя описа с кратки, накъсани изречения как наетите от Лилиан мъже ги изненадаха в гората, а после ги хвърлиха в трюма на някакво рибарско корабче. Разказа как се измъкнаха с лодката и как тръгнаха пеша на юг, за да потърсят защита от френските Аскотови. Разказа и как Роджър бе решил да пожертва живота си за някакво непознато момиче, което на всичкото отгоре беше съпруга на друг мъж.
На това място Алисия прекъсна разказа й със залп от проклятия по адрес на Роджър Чатауърт, но Там й заповяда да млъкне и за безкрайно учудване на Фиона тя се подчини веднага.
Фиона разказа накратко как беше протекло освобождаването на младата Кристиана.
Джудит я засипа с цял поток от въпроси: каква роля беше изиграла самата Фиона при освобождаването, що за човек е тази Кристиана.
— Чувала съм за нея — обясни с усмивка тя. — Мъжът й и семейството му са известни в цяла Франция. По-младият брат на херцога не обича особено Майлс.
— Защо, за Бога? — попита сърдито Фиона.
— Имаше едно момиче, което…
Фиона вдигна ръка.
— Достатъчно. Няма защо да продължаваш. Разбрах, че Майлс и Роджър са пленници на по-младия брат. Старият херцог умря в ръцете на Роджър.
— Така е, той изпитва удоволствие да убива! — извика възмутено Алисия.
Фиона нямаше намерение да оправдава брат си пред снахите си и да губи време. Вместо това им разказа продължението на историята. Докато им описваше как братът на херцога ги нападна с двадесет рицари, забрави да се храни. С риск за живота си Майлс беше успял да свали от седлото един рицар, да метне Фиона на гърба на коня и да го подплаши да препусне в пълен галоп. Полегнала върху конската шия, Фиона успя да се спаси в гъстата гора. Струваше й големи усилия да хване захвърлените юзди и в същото време да препуска с възможно най-голяма скорост по обраслия с тръни път, осеян с дълбоки дупки. Когато най-после успя да овладее разбеснелия се кон, тя забеляза, че я преследват половин дузина рицари. Изстиска докрай силите на коня и през следващите два часа успя да се изплъзне от преследвачите си.
