— О, да, вече съм я избрала, но той не е съгласен. Не смяташ ли, че е много подло от негова страна? — Тя сръга Джейсън, без да обръща внимание на унищожителния му поглед.
— Ужасно — каза едва чуто Ейми.
— Но пък предполагам, че твоят Арни би ти купил най-хубавата къща в града — рече Дорийн.
Ейми изправи рамене.
— Разбира се. — След това загърна вълненото шалче около яката си. — Най-голямата и най-хубавата. Само да поискам — и е моя. Сигурна съм, че и Джейсън ще направи същото за теб.
— А ще ми помогнеш ли да избера обзавеждането, когато успея да го убедя?
— Аз ли? — попита смутено Ейми.
— Нали си художничка?
За момент и Джейсън, и Ейми я зяпнаха изненадано.
— Да, вярно е, но как разбра? — попита Ейми.
— Приличаш на художничка. Всичко по теб си пасва. Аз пък трудно успявам да съчетая черно и бяло. Нали, съкровище? Но Джейси си ме харесва такава, каквато съм, нали така, сладуранчо?
Джейсън отново направи опит да се измъкне от прегръдката й, но тя го беше стиснала като менгеме. Мина му през ума да я цапардоса по главата с кутията от обяда, която беше сложена наблизо, но реши, че ще е най-добре, когато остане насаме с Ейми, да й обясни всичко.
— Ти… ъъъ… ти ли ще рисуваш стенописите? — попита той и плъзна ръка зад гърба си, за да откопчи ръката на Дорийн.
— Да — отговори гордо Ейми, вече не толкова оживено. — Милдред ми каза, че сте объркали нещо с датите и темата на стенописите, и ме попита дали не бих могла да помогна. Донесох няколко скици, които може би ще искаш да… — Тя млъкна, защото Джейсън беше изръмжал тихо, сякаш нещо го болеше. — Добре ли си?
— Да — отвърна той, като търкаше със свободната ръка едната страна на кръста си. — Наистина бих искал да разгледам твоите скици. Може би трябва да се видим довечера и…
— О, съкровище, нали ми обеща довечера да избираме порцелана и сребърните прибори? Ще вземем „Норитейк“ и истинско сребро — каза тя на Ейми. — Джейсън, миличкият, е толкова щедър, нали, скъпичък? Е, поне за всичко останало, освен за къщата.
— Може би щедростта на всеки мъж си има граници — каза натъртено той и погледна Дорийн с очи, в които се четеше желание да я убие.
— Божке, бас държа, че Арни е щедър, нали? Искам да кажа, я виж какво палто носиш само! Щедър е, нали?
— Да, разбира се — отговори Ейми и погледна за момент Джейсън, като съжаляваше, че си е измислила този Арни, а не му е казала истината. Искаше й се… — Кога ще можеш да видиш скиците? — попита тя. — Мисля, че трябва да ги одобриш, преди да започна работа. Ще са ми нужни и няколко помощници, които да могат да вършат допълнителната работа.
— Разбира се, всичко, от което имаш нужда — каза Джейсън, след като най-сетне успя да се освободи от ръцете на Дорийн.
Но в момента, в който се отскубна от нея, Дорийн застана между двамата.
— И на мен все така ми казва: „Всичко, от което имаш нужда, Дорийн. Всичко по всяко време.“ Затова е много странно, дето не иска да ми купи къща, не мислиш ли? Може би ти ще успееш да го убедиш.
— Може би — отвърна Ейми и погледна часовника си. — О, боже, трябва вече да вървя! Свекърва ми ще…
— О, значи си омъжена? — рече Дорийн.
— Вдовица.
— Жалко! Съжалявам. Кога почина Арни?
— Не е починал. Той… Наистина трябва да вървя! Радвам се, че се видяхме, Джейсън. Ще бъда у Милдред, така че ако искаш да си поговорим за… за работа, знаеш номера. — После грабна ръката на Макс и буквално изхвръкна от сградата.
Отвън я чакаше колата, която Милдред беше изпратила за нея на летището.
— Надявам се да нямате нищо против, госпожице — каза шофьорът, когато тя и Макс се качиха, — но госпожа Томпкинс ме върна да ви закарам с момчето у тях.
— Не, не! — побърза да отговори Ейми. — Нямам нищо против. Само побързайте!
„Преди да съм се разплакала“, добави тя наум.
Все пак успя да сдържи сълзите си, докато стигнаха до Милдред. Там откри, че свекърва й е наела бавачка за Макс. Само след няколко минути Макс реши, че я харесва, и двамата отидоха в кухнята да пият какао.
— Всичко! — каза Милдред. — Искам да знам всичко, което те тревожи!
— Съсипах си живота, това е! — отвърна Ейми и се разрида в хартиените носни кърпички, които й подаде Милдред.
— Няма да ти е за пръв път.
— Какво? — каза Ейми и вдигна зачервените си очи.
— Ейми, скъпа, ти се омъжи за алкохолик и наркоман, което — нека почива в покой и въпреки че бе моето единствено дете — бе направо катастрофална постъпка. След това един богат и хубав мъж се влюби лудо в теб и ти избяга само с дрехите на гърба си. И отгоре на това с бебе. Затова бих казала, че вече няколко пъти си проваляла живота си.
Ейми се разплака още по-силно.
— Е и какво направи този път?
— Казах на Джейсън, че съм влюбена в друг, понеже тя беше толкова хубава и стояха толкова близо един до друг, а сякаш съм си заминала вчера и мисля, че още го обичам, но нищо не се е променило! Той си е все същият мъж, от когото някога избягах. Все още купува и продава цели градове и всичките жени, с които ходи, са толкова хубави и…
— Задръж малко! По-бавно! Говориш така, сякаш знам защо си замина и къде си ходила с внука ми през тези две години. Ако думите ми те карат да се чувстваш виновна, точно това целя. А сега се успокой и ми кажи защо се съгласи да се върнеш, след като смяташ, че още си влюбена в Джейсън.
— Моята редакторка ми каза да приема тази поръчка, за да можем в следващата ми книга да използваме цитат от президента.
— А как влезе в издателския бизнес?
Ейми избърса очите си.
— В Ню Йорк си намерих работа като илюстратор на детски книжки. Всъщност се справям доста добре и имаше някои наистина добри илюстратори, които…
Милдред махна с ръка.
— За това можеш да ми разкажеш и по-късно. Е, и какво се случи тази сутрин с Джейсън?
— Сгоден е.
— Моля?
— Ще се жени. Но какво ли съм очаквала? Че ще чезне по мен завинаги? През тези две години съм излизала само два пъти с мъже, и то защото беше за обяд, та можех да взема и Макс. Но Макс не хареса нито един от тях. Всъщност при единия Макс… Да, това наистина беше смешно, макар че мъжът не мислеше така. Двамата с Макс го срещнахме в парка и… — Тя спря, защото Милдред я погледна укорително. — Добре де, ще се придържам към темата.
— Да, а сега темата е Джейсън. И за кого точно е сгоден?
— Името й е Дорийн и ти дори се опита да ме предупредиш за нея.
Милдред остана със зяпнала уста, но Ейми като че ли не забеляза нищо.
— Тя е хубава — висока, руса, сексапилна. Разбирам защо се е влюбил в нея. Защо се смееш? Толкова ли ти е смешно моето нещастие?
— Извинявай. Ама че работа! Дорийн! Трябва да ми разкажеш всичко. Всяка дума, всеки жест — всичко!
— Няма да ти кажа нищо, ако ще ми се смееш. Всъщност ми се струва, че с Макс трябва да отседнем другаде.
