това или онова, освен за сандвичите с лютив сос (които обичаше) и футбола (него също обичаше).
— Не можеш ли да помолиш някой друг? Та ти познаваш целия град! — изхленчи тя.
Дейвид бе толкова добър с нея: не беше й взел и цент нито за ушната инфекция на Макс, нито за имунизациите му. Освен това през трите дни, когато Ейми беше болна от грип, й изпрати сестрата си да й помага. Не беше лесно да си самотна майка с адски оскъден бюджет, но с помощта на Дейвид успяваше да се справи. Затова му беше длъжница.
— Имаш спалня за гости и се нуждаеш от него. Нямаш нищо против хомосексуалистите, нали? — попита я той с тон, който намекваше, че може би се е излъгал в нея.
— Разбира се, че не. Става дума само за мястото и… е, за пари. Не мога да си позволя дори да го храня, камо ли да му плащам, задето ми гледа бебето, и…
— Остави това на мен — рече Дейвид. — Всъщност остави цялата работа на мен. Джейсън ще ти помага във всичко и ще направи живота ти много по-лесен. Довери ми се!
Ейми му се довери, както правеше всеки в този град, и какво получи в крайна сметка? Всичко на всичко един мъж с ръст над метър и осемдесет и подигравателна физиономия, от когото й се искаше да избяга и да се скрие. Снощи, или по-точно тази сутрин, когато беше станала за кърменето в два, трябваше да си прехапе езика, за да не му каже нещо язвително, докато го наблюдаваше как оглежда дома й, присвил отвратено устни. Беше облечен в костюм, който сигурно струваше повече от къщата й, и Ейми усещаше презрението му. Искаше й се да каже на Дейвид да го разкара оттук, защото няма да позволи на този човек да се приближи до сина й.
Само че тогава си спомни какво й беше разправил Дейвид за този нещастен човек и разбитото му сърце. Гостът обаче изобщо не й изглеждаше потиснат, а по-скоро вбесен — вбесен на света, а може би и точно на нея. Когато накара Дейвид да си поговорят навън, страшно й се прииска да заключи здраво вратата и да се върне в топлото си легло.
Но не го направи и сега се налагаше да прекара цяла седмица с този неприятен мъж. Цяла седмица от живота си трябваше да търпи някой да й се присмива. Цяла седмица…
Но не можа да завърши мисълта си, защото през тънката стена се чу тупване, а след това — ужасеният писък на Макс. Ейми скочи от леглото и се озова в стаята на своя гостенин, преди да е успял да вдигне детето.
— Махайте се! — рече тя и отблъсна ръцете му, а после вдигна бебето и го притисна към гърдите си. — Шшт, миличко — прошепна, като го прегръщаше с разтуптяно сърце.
Беше паднало от леглото. Дали си беше ударило главата? Имаше ли му нещо? Сътресение? Мозъчно увреждане? Тя зашари с ръце по него, като търсеше отоци, кръв или нещо подобно.
— Мисля, че просто е изплашен — каза Джейсън. — Падна върху възглавницата, а и е толкова навлечен, че можете да го пуснете от прозореца на висока сграда и пак да не му стане нищо.
След това направи гримаса, която очевидно считаше за усмивка.
Ейми го изгледа вбесено. Макс беше млъкнал и сега се свиваше в кръста и придвижваше глава все по- надолу към гърдите й, за да покаже, че е гладен.
— Махайте се! — повтори тя на Джейсън. — Не ви искам тук.
Мъжът я погледна така, сякаш не разбираше английски.
— Казах да се махате! Уволнен сте!
Все по-трудно удържаше Макс, който се сви рязко надолу.
— Вземете си… телефона и напуснете!
Не й бе трудно да забележи, че е застанал до прозореца, за да говори по онова нещо, оставяйки бебето само на тясното легло. Нямаше намерение да поверява Макс в ръцете на толкова нехаен човек.
— Досега никога не съм бил уволняван — каза Джейсън с разширени от учудване очи.
— За всичко си има пръв път. — После, когато Джейсън не се помръдна, тя сви устни. — Нямам кола, така че ако не разполагате с превоз, се обадете на Дейвид. Ще ви дам номера му.
— Знам номера му — каза тихо Джейсън, като все още стоеше и я гледаше.
— Тогава го наберете! — рече Ейми и се обърна, като едва удържаше гърчещия се Макс.
После влезе в дневната, постави бебето върху двете възглавнички на канапето, като придържаше главата му с ръка, разкопча ядно нощницата си и извади едната си гърда. Макс веднага се вкопчи в нея и остана да лежи, загледан напрегнато в майка си, сякаш осъзнаваше, че става нещо.
— Вижте, аз… О, извинете! — каза Джейсън и се обърна гърбом към нея.
Ейми осъзна, че се е притеснил, задето я е видял да кърми. Тя дръпна бебешкото одеялце от облегалката на канапето и покри с него себе си и по-голямата част от бебето.
— Бих искал да получа втори шанс — каза Джейсън, все още с гръб към нея. — Аз… — едва не се задави с думата — сбърках, че оставих бебето само в леглото. Само че… ъъъ… просто се опитах да помогна. Чух го и затова го извадих от кошарката. Исках да поспите още няколко часа, това е всичко.
Личеше си, че всяка дума му засяда в гърлото. Човек можеше да си помисли, че никога досега не му се е случвало да се извинява. Не, всъщност — като се имаше предвид как процежда през зъби думите — изглеждаше, все едно никога през живота си не е грешил.
— Молите ме да ви дам втори шанс, когато става дума за живота на детето ми? — попита спокойно тя, все още загледана в гърба му.
Той се обърна бавно, видя, че се е покрила, и седна на креслото със слънчогледите.
— Обикновено не съм толкова… невнимателен. Често ми се налага да върша няколко неща едновременно и се справям. Всъщност се справям с всеки изникнал проблем. Дори мога да се похваля, че съм в състояние да се справя с всичко.
— Не е нужно да ме лъжете, Дейвид ми каза всичко. Когато чу това, лицето му придоби странен лилав цвят и Ейми отново си обеща да се избави от него. „Не ми харесва“, повтори мислено тя.
— И какво ви е казал доктор Дейвид? — попита тихо мъжът.
В него имаше нещо, което я плашеше. Беше много задължена на Дейвид, но нямаше намерение да се отплаща на когото и да било с живота на детето си.
— Каза ми, че сте гей и в момента се възстановявате след провалена връзка и…
— Казал ви е, че съм гей? — повтори тихо Джейсън.
— Да, знам, че това е тайна и че не желаете хората да разберат, но на мен трябваше да каже. Нали не мислите, че бих позволила на един хетеросексуален мъж да живее тук с мен? — Ейми го изгледа с присвити очи. — Или може би точно това си мислите? За такава ли ме смятате? — После, когато Джейсън не отговори нищо, му каза: — Мисля, че е по-добре да си вървите.
Без дори да се помръдне, Джейсън седеше и я гледаше втренчено, сякаш размишляваше върху огромен проблем. Ейми си спомни казаното от Дейвид: че човекът няма къде да отиде, няма къде да прекара Коледа.
— Вижте, съжалявам, че с връзката ви не се е получило. Но вие не сте лишен от привлекателност. Сигурна съм, че ще си намерите…
— Друг любовник ли? — попита той и вдигна вежди. — А сега аз трябва да попитам за какъв ме мислите.
Ейми се изчерви и сведе поглед към Макс, който продължаваше да суче, ококорил широко очи, сякаш попиваше всяка дума.
— Извинявам се — каза тя. — Не исках да кажа нищо лошо за която и да било група хора. Простете.
— Само ако вие ми простите.
— Не — отвърна тя. — Не мисля, че ще се получи. Не… — Ейми млъкна и погледна Макс. Беше престанал да суче, но и не пускаше гърдата й. Очевидно я смяташе за огромен биберон.
— Нямате ми доверие? Не желаете да ми простите? Какво „не“?
— Не ви харесвам! — изстреля тя. — Съжалявам, но сам поискахте да знаете.
После пъхна пръст в устата на Макс, разтвори челюстите му, извади гърдата си и я прибра с привично движение. Накрая го изправи към себе си, но той побърза да се извърти, за да види кой още е в стаята.
— И защо не ме харесвате?
В този момент Ейми реши, че дългът й към Дейвид е изплатен.
— Откакто сте влезли в тази къща, само гледате презрително! — избухна тя. — Не всички можем да си
