ако намеря такава съвършена жена, за каквато говориш, никак не бих се тревожил, задето няма пари.
— О — отвърна сестрата, — но ти ще внимаваш да не се влюбиш в жена, която няма пари.
— Така си мислиш ти — каза братът. — Но защо, сестричке, защо говориш така за богатството? — каза по-големият брат. — Друго може и да ти липсва, но ти не си от онези, на които липсва богатство.
— Разбирам какво искаш да кажеш, братко — отвърна рязко госпожицата. — Ти смяташ, че аз имам пари, но ми липсва красота. Но в днешно време първото ми е достатъчно и аз пак съм по-добре от тези, които са край мен.
— Да — възрази по-младият брат, — но тези, които са край тебе, могат да те достигнат, защото понякога красотата може да си намери съпруг, въпреки че няма богатство. Когато се случи прислужницата да е по-хубава от господарката, тя често струва колкото нея, дори се омъжва преди нея и се вози в каляска.
Аз сметнах, че е време да се оттегля. Така и направих, но не се отдалечих много и успях да чуя целия разговор. За мен се казаха много прекрасни неща, които поласкаха суетността ми, но както скоро почувствувах, това само навреждаше на положението ми в семейството, защото сестрата и по-младият брат се скараха сериозно заради мен. Той и каза някои твърде неприятни неща и в последствие от поведението й разбрах ясно, че това я беше озлобило. Тя почна да се държи наистина крайно несправедливо към мене, макар че никога не бях и помисляла за това, в което тя подозираше по-младия си брат. Всъщност чрез намеци по-старият брат каза уж на шега много неща, които имах глупостта да взема на сериозно. Започнах да храня надежди за това, което още тогава трябваше да разбера, че той няма намерение да извърши. Един ден се случи така, че бях сама в стаята, в която обикновено седяха и работеха сестрите му, когато той изтича нагоре по стълбите, както често правеше, и още отвън ги извика. Аз отидох при вратата и казах:
— Госпожиците ги няма тук, сър, те излязоха да се разходят из градината.
Когато пристъпих, за да кажа тези думи, той беше вече на вратата и прегръщайки ме уж случайно, извика:
— О, мис Бети, тук ли сте. Още по-добре, аз желая да говоря с вас повече, отколкото с тях — и както ме държеше в прегръдките си, ме целуна три-четири пъти.
Аз започнах да се дърпам, за да се освободя от прегръдките му, но не особено настойчиво и той продължаваше да ме държи здраво и да ме целува, докато му секна дъхът. Тогава седна и каза:
— Мила Бети, обичам ви.
Трябва да призная, че при тези думи кръвта ми кипна, мислите се блъскаха в главата ми и аз се почувствувах съвсем объркана. След това той много пъти ми каза, че е влюбен в мене, и моето сърце сякаш на глас отговаряте, че това ми харесва; нещо повече, когато той ми казваше:
„Влюбен съм във вас“,
изчервяването ми ясно отвръщаше:
„Дано да е така.“
Както и да е, нищо не се случи този път. Това беше само една изненада и аз скоро се съвзех. Той би останал по-дълго при мен, но случайно погледна през прозореца и видя, че сестрите му се връщат от градината. Сбогува се набързо, целуна ме пак, каза ми, че има сериозни намерения и че скоро ще ми се обади, и си отиде безкрайно щастлив. Ако не беше се случила бедата, в това нямаше да има нищо лошо, но нещастие го беше там, че мис Бети вземаше работата на сериозно, а господинът — съвсем не.
От този момент странни мисли започнаха да се въртят из главата ми. Мога наистина да кажа, че не бях на себе си — такъв джентълмен да ми каже, че е влюбен в мен и че съм очарователно създание. Просто не знаех как да се държа с тези мисли в главата. Моята суета достигна върха си. Действително аз бях изпълнена с гордост и понеже не знаех колко е лош светът, не ми и мина през ума да пазя добродетелта си. Ако моят джентълмен се беше опитал, той можеше да си позволи всякакви волности с мен; но за мое щастие тогава той не видя тази възможност.
Не мина много и той пак намери случай да ме хване почти в същото положение. Всъщност този път имаше повече преднамереност от негова страна, но не и от моя.
Това се случи така: младите дами бяха на гости с майка си, брат му не беше в града, баща му бе от една седмица в Лондон. Очевидно той ме е следял добре и е знаел къде съм, макар аз и да не подозирах, че е в къщи. Той се изкачи живо по стълбите и виждайки, че работя, дойде направо при мен. Както миналия път ме взе в обятията си и ме целува почти четвърт час.
Бяхме в стаята на по-младата сестра и понеже освен прислужничките в долния етаж нямаше никой в къщи, той се държеше като че ли по-дръзко и започна да става по-нахален. Може би намери, че съм прекалено лесна, защото не се противях, когато ме държеше в прегръдките си и ме целуваше. Наистина това премного ми харесваше, за да се съпротивявам.
Изморен от целувки, той седна и говори с мен доста дълго. Каза ми, че е очарован от мен, че нямал спокойствие, докато не ми обясни колко е влюбен, че ако и аз можех да го обикна и да го направя щастлив, това би му спасило живота и много други приятни неща от този род. Аз му отговарях от време на време, но скоро разбрах, че съм глупачка и че не съм схващала какво иска да каже.
Тогава започна да се разхожда из стаята, като ме държеше за ръка. След малко използува случая, хвърли ме на леглото и започна да ме целува бурно. Но трябва да призная, че не извърши нищо грубо, а само ме целуваше дълго. По едно време му се стори, че чува някой да се качва по стълбите. Той веднага скочи от леглото, вдигна ме и ми каза, че много ме обича, но че това било „почтена любов“ и че нямал лоши намерения спрямо мене. След това сложи пет гини4 в ръката ми и слезе долу.
Парите, които ми даде, ме смаяха дори повече от любовта му. Просто не бях на себе си и почти не знаех дали съм на земята. Аз подчертавам това, за да могат младите невинни същества, които ще прочетат този разказ, да научат от него как да се пазят от бедите, заплашващи жените, осъзнали твърде рано красотата см. Щом веднъж една млада жена започне да се смята за хубава, тя не се съмнява, че мъжът, който й се обяснява в любов, говори истината, защото ако тя вярва, че е достатъчно очарователна да го увлече, естествено е да очаква красотата и да има такъв ефект.
Този джентълмен бе възбудил собствената си страст толкова силно, колкото и моята суетност и, изглежда, съжаляваше, че не е използувал удобния случай, защото след около половин час се върна и започна по същия начин както преди, само че с по-кратък увод.
Щом влезе в стаята, той се обърна и заключи вратата.
— Мис Бети — каза той, — стори ми се преди малко, че някой се качваше по стълбите, но се оказа, че няма никой. Във всеки случай — добави той, — ако ме заварят с тебе в стаята, няма да ме уловят в момента, когато те целувам.
Отговорих му, че не виждам кой може да се качва, защото знам, че няма никой в къщи освен готвачката и другата прислужница, а те никога не минават по тези стълби.
— Е, мила моя — каза той, — все пак е добре човек да бъде сигурен.
После седна и започна да говори.
Сега, макар да се бях развълнувала от първото му посещение и да говорех малко, той просто ми подсказваше какво да кажа, като ме уверяваше колко страстно ме обича и твърдеше, че е решен, щом получи наследството, да направи и мен, и себе си щастливи, тоест да се ожени за мен. Той каза още много такива неща, които аз, бедната глупачка, не разбирах накъде клоняха и действувах, като че ли на света няма друга любов освен тази, която завършва с брак. Пък дори и да беше говорил за друга любов, аз не бих имала основания, нито сила да му откажа. Но ние още не бяхме дошли дотам.
Не бяхме седели дълго, когато той стана и задушавайки ме с целувки, отново ме хвърли на кревата. Сега той си позволи повече волности с мен, отколкото приличието ми позволява да разправя, но в онзи момент аз нямах сила да му откажа дори ако бе поискал да направи още повече, отколкото всъщност направи.
Във всеки случай, макар че си позволи известни волности с мен, не стигнахме до това, което се нарича крайна интимност, нещо, което той (нека бъда справедлива към него) не се и опита да извърши. Това негово въздържане му послужи като оправдание за всичко, което направи с мен по-късно. Когато станахме от
