беседвам с него, казвах по нещо само когато не се задъхвах от вълнение. Но най-сетне се овладях и изразих удивлението си, че съм имала щастието делът ми да бъде поверен в ръцете на собственото ми дете. Що се касаеше до моите наследници, казах му, че нямам на тоя свят други деца освен него и че дори и да се омъжа, не мога да очаквам деца на тая възраст, ето защо бих желала да приготвя необходимите документи, за да подпиша, че след смъртта ми всички мои имоти ще останат за него и за наследниците му. И като се усмихнах, запитах го защо не се е оженил още. Той отговори любезно, че във Вирджиния няма много жени и че щом като възнамерявам да се завърна в Англия, няма да бъде зле да му изпратя жена от Лондон.
Такова бе съдържанието на разговора ни през първия ден — най-приятния ден през целия ми живот, ден, в който изпитах истинско задоволство. След това той идваше всекидневно и прекарваше при мене по- голямата част от времето си. Заведе ме в домовете на редица свои приятели и навсякъде ме посрещаха с голямо уважение. Обядвах на няколко пъти и в собствения му дом, като той винаги нагласяваше така, че да не срещна баща му. При третото посещение му направих подарък — едничкото ценно нещо, което имах в момента в себе си: единия от двата златни часовника, донесени от мен с корабния ми сандък. Казах му, че не разполагам с нищо друго ценно и го замолих да целува часовника винаги когато си спомни за мен. Но премълчах, че бях откраднала тоя часовник от някаква дама в една лондонска черква, споменавам това между другото.
Той се поколеба за миг, сякаш не знаеше да го взема ли, или не. Но аз настоях и го накарах да го приеме. Впрочем този часовник струваше не по-малко от кесията с испанско злато, дадено ми от него. Не, в никой случай не струваше по-малко, дори ако се пресметнеше по цената си в Лондон — а тук те бяха двойно по-скъпи. Най-сетне той го взе, целуна го, каза ми, че часовникът ще представлява за него дълг, който щял да ми изплаща, докато съм жива.
След няколко дни той ми донесе документите за плантацията, а заедно о него дойде и нотариусът и аз го готовност подписах всички книжа и му ги дадох със стотици целувки. Едва ли някога се е уреждало с по- голяма любов нещо между някоя майка и нежното й, любещо дете.
А на другия ден той ми донесе подписаното и подпечатано от него задължение да управлява плантацията ми за моя сметка и да ми предава дохода, където и да се намирам. Задължаваше се тоя доход да не бъде по-нисък от сто лири годишно. А сетне ми каза, че понеже съм пристигнала преди прибирането на реколтата, имам право на дохода от текущата година. Брои ми сто лири в испански жълтици и ме помоли да му издам разписка, че съм получила всичко за годината до Коледа включително; това стана през последните дни на август.
Останах там около пет седмици, а сетне с големи мъчнотии успях да се измъкна. Защото синът ми настояваше непременно да ме изпрати до отсрещния бряг на залива, а пък аз в никакъв случай не исках да позволя това. Тогава той предложи да ме пусне да отпътувам с неговата собствена гемия, която, построена като яхта, му служеше и за работа, и за развлечение. Това вече приех и след като той изрази по най-нежен начин както почитта, тъй и обичта си към мен, пусна ме да си вървя и след два дни благополучно пристигнах при моя приятел, квакера.
Докарах със себе си за нашата плантация три коня заедно с хамутите и седлата, няколко свине, две крави и хиляди други неща — дар от най-милото и най-нежно дете, което някоя жена изобщо е имала някога.
Разказах на съпруга си всички подробности от това пътешествие, само че наричах сина си мой братовчед. Първото, което му съобщих, беше, че съм си изгубила часовника и той явно го взе за нещастие. След това обаче му описах колко любезен е бил моят братовчед и каква плантация ми е завещала майка ми, и как той я пазел с надежда, че някога ще разбере къде съм. И казах, че съм го назначила за управител и той честно ще ми дава отчет за дохода от нея. Сетне му подадох стоте лири в сребро от тазгодишната реколта. И докато изваждах кесията от еленова кожа с пистолите, добавих:
— А ето, мили мой, и златния часовник.
Тогава съпругът ми вдигна ръце към небето и — тъй като божието милосърдие оказва еднакво влияние над всички чувствителни души — изпаднал в радостен екстаз, извика:
— О, какво прави господ за такова неблагодарно куче като мен!
После аз му съобщих какво още съм докарала с гемията — имам пред вид конете, свинете, кравите и останалите припаси за нашата плантации. Всичко това увеличи още повече удивлението му и изпълни сърцето му о признателност. Струва ми се, че оттогава нататък разкаянието му беше толкова искрено и промяната в него толкова пълна, че едва ли божията милост е връщала тъй изцяло в правия път друг блуден син, крадец или разбойник. Бих могла да разкажа много повече неща в подкрепа на тая истина, но се опасявам, че тогава последната част на книгата няма да стане толкова занимателна, колкото другите части, където описвах порочния си живот.
Пък и това е моята история, а не на съпруга ми. Ето защо се връщам към нея.
Продължихме да разработваме плантацията и това все повече ни се удаваше с помощта и съветите на приятелите, които си бяхме спечелили там, особено на почтения квакер, който се оказа верен, щедър и предан другар. И всичко вървеше много успешно. Както вече бях споменала, в началото разполагахме с достатъчно голям капитал и сега той беше нараснал с още сто и петдесет лири в пари, така че увеличихме броя на нашите слуги, построихме си много хубава къща и всяка година разчиствахме все повече и повече земя.
През втората година писах на старата си хазайка, за да се порадва и тя на нашите радости и успехи, и й дадох указания в какво да вложи парите, оставени при нея. Те, както вече съм споменавала, възлизаха на двеста и петдесет лири и тя ни ги изпрати в стоки с обичайната си любезност и преданост. Целият товар стигна до нас благополучно.
В него имаше различни дрехи както за мъжа ми, тъй и за мен; бях се погрижила специално да му поръчам все вещи, каквито знаех, че обича: две красиви дълги перуки, две шпаги със сребърни ефеси, три или четири отлични оръжия за лов, прекрасно седло с кобури, много хубави пистолети и алено наметало — с една дума, всичко, което можеше да му достави удоволствие и да му придаде вид на изискан джентълмен, какъвто той наистина беше. Бях поръчала освен това всевъзможни домакински прибори, от каквито се нуждаехме, а също и бельо за двама ни. Що се отнася до самата мен, нуждаех се от твърде малко дрехи и бельо, защото от самото начало бях добре запасена.
Останалата част от изпратения до мен товар се състоеше от най-различни железни потреби, като принадлежности за коне и сечива за обработване на земята, дрехи за слугите, вълнени платове, коприна, чорапи, обувки, шапки и подобни неща, каквито носи прислугата, а също и цели топове плат за работно облекло — всичко според указанията на квакера. И целият този товар пристигна в отлично състояние заедно с три нови слугини — здрави моми, които старата ми хазайка беше избрала за мен, — подходящи както за мястото, тъй и за работата, която възнамерявахме да им възложим. Случи се така, че едната от тях пристигна с приплод — както си призна по-късно, забременяла от някакъв моряк на кораба около Грейвсенд; така че около седем месеца след пристигането си тя ни роди едно яко момченце.
Можете да си представите как се изненада съпругът ми при получаването на такава пратка от Англия. На следния ден, когато беше видял вече всичко, той каза:
— Но, мила, какво значи всичко това? Опасявам се, че ще затънеш до гуша в дългове. Кога ще бъдем в състояние да ги изплатим?
Тогава му отговорих с усмивка, че всичко е вече платено. Обясних му, че тъй като не съм знаела какво може да ни се случи по пътя, нито на какви условия ще попаднем тук след пристигането, не съм взела със себе си целия капитал, а съм оставила част от него в ръцете на моята приятелка; и сега, когато сме пристигнали благополучно и сме уредили живота си, съм поискала от нея тия пари, както сам вижда.
Той беше смаяни известно време пресмяташе на пръсти, но не казваше нищо. Накрая рече:
— Стой сега, чакай да видим.
И продължи да пресмята на пръсти.
— Първо — рече той и сви палеца, — двестате четиридесет и шест лири в пари; второ — два златни часовника, диамантени пръстени и сребърни прибори — и сви показалеца; а после, свивайки безименния пръст, добави: — Тук пък една плантация на брега на реката Йорк и сто лири годишно в пари. После коне, крави, свине и припаси.
Понеже сега вече всичките му пръсти се оказаха свити, той пак премина към палеца:
— А сега и товарът от Англия, който там струва двеста и петдесет лири, а тук — двойно повече.
