— Ах, ако французите гласуваха единодушно, отдавна щяхте да имате папа! Отначало шестима от тях бяха за мен, защото неаполският крал се бе показал щедър кьм тях по мое настояване.
— Шестима французи и трима италианци прави девет.
— Е да, месир… девет, а ни трябват шестнадесет гласа, за да бъда избран. Отбележете, че останалите девет французи пак не стигат, за да бъде избран папа по волята на Марини.
— Значи, остава да се спечелят за вас седем гласа. Смятате ли, че някои от тях могат да бъдат привлечени с пари? Бих могъл да ви оставя известна сума. По колко на кардинал предполагате?
Бувил реши, че е стигнал много ловко до предложението си, но за негова изненада Дюез като че ли не се въодушеви особено.
— Не ми се струва, че недостигащите ни френски кардинали са чувствителни към подобен довод. Не че почтеността е най-голямата им добродетел, нито живеят в пост и молитва. Но засега страхът, вдъхнат им от месир дьо Марини, взема връх над изкушенията на земните блага. Италианците са по-алчни, но при тях омразата замества съвестта.
— И така, всичко се дължи според вас на Марини и на влиянието му върху деветте френски кардинали?
— Всичко зависи от това, месир, днес… Утре може да зависи от нещо друго. Колко злато можете да ми дадете?
Бувил изблещи очи:
— Но нали току-що ми казахте, монсеньор, че парите не могат да ви свършат работа!
— Зле сте ме разбрали, месир. Тези пари не могат да ми помогнат да спечеля нови привърженици, но са ми необходими, за да запазя малцината, които имам. Докато не съм избран, не мога да им предложа никаква облага. Хубава работа ще свършим, ако в момента, когато ми намерите липсващите гласове, вече съм загубил досегашните си поддръжници.
— С каква сума бихте желали да разполагате?
— Ако кралят на Франция е достатъчно богат да ми отпусне шест хиляди ливри, наемам се да ги употребя ползотворно.
В този миг на Бувил пак му се наложи да се изсекне. Кардиналът сметна това за ловък ход и се уплаши да не би да е поискал много висока сума. Това бе единствената точка, която отбеляза Бувил през целия им словесен двубой.
— Дори с пет хиляди — прошепна Дюез — ще бъда в състояние да се справя… за известно време.
Беше му съвсем ясно, че по-голямата част от тези пари нямаше да излязат от кесията му или по-скоро щяха да погасят собствените му дългове.
— Банкерите Барди ще ви предадат тази сума.
— Нека я запазят като влог на мое име — отвърна кардиналът. — Имам сметка при тях. Ще тегля, когато се наложи.
След тези думи внезапно бе обзет от нетърпение да яхне мулето си. Увери Бувил, че няма да пропусне да се моли за него и че ще му бъде приятно да се видят пак. Подаде ръка на шишкото, за да целуне пръстена му, и си тръгна, подскачайки по тревата, както бе дошъл.
„Забавен папа ще имаме в негово лице! Ще се занимава колкото с алхимия, толкова с религия — мислеше си Бувил, гледайки подире му. — Наистина ли е създаден за попрището, което е избрал?…“
Междувременно Бувил не беше недоволен от себе си. Натоварили го бяха да се срещне с кардиналите? Успял бе да се доближи до един от тях… Да намери папа? Този Дюез като че ли не искаше нищо друго… Да раздаде пари? Това поне бе свършен факт.
Когато отиде при Гучо и с доволно изражение му разказа за резултата от срещата си, племенникът на Толомей възкликна:
— И така, месир Юг, вие сте успели да купите доста скъпо единствения кардинал, който и без това е бил за нас!
И златото, което банкерите Барди от Неапол бяха заели на френския крал чрез посредничеството на Толомей, се върна у техния авиньонски представител, за да покрие отпуснатия от тях кредит на кандидата на неаполския крал.
VII
ОПРАВДАТЕЛЕН АКТ ЗА ПАПА
С мършави крака, подобен на щъркел, Филип дьо Поатие стоеше с наведена глава пред Луи…
— Господарю, братко — той говореше с рязък и студен глас, който неволно напомняше гласа на Филип Хубави, — връчих ви заключението от анкетата ни. Не можете да искате от мен да отрека истината, когато е Комисията, назначена да провери финансовата дейност на Ангьоран дьо Марини, бе привършила работата си предния ден. В продължение на няколко седмици Филип дьо Поатие, графовете Валоа, Еврьо и Сен-Пол, главният ковчежник Луи Бурбонски, архиепископ Жан дьо Марини, каноникът Етиен дьо Морне и шамбеланът Матийо дьо Три под председателството на строгия граф дьо Поатие ред по ред проучиха разходните регистри на държавната хазна през последните шестнадесет години. Искали бяха обяснения, представяне на оправдателни и архивни документи, без да пропуснат нито едно перо. Строгата анкета, проведена в атмосфера на вражда и често на омраза, защото комисията бе разделена по равно на привърженици и противници на Марини, не можа да открие нищо, което да свидетелствува срещу него. Оказа се, че се бе разпореждал най-прецизно и добросъвестно с кралските имущества и с обществените средства. Ако бе забогатял, той дължеше това на щедростта на покойния крал и на собствената си ловкост като финансист. Но нищо не позволяваше да се предполага, че някога е смесил частните си и държавните интереси, и още по-малко, че е ощетил държавното съкровище. Валоа, изпаднал в яростно отчаяние на играч, заложил на погрешна карта, докрай упорито отричаше очевидното. И единствен неговият канцлер Морне го поддържаше неохотно в неудържимата му позиция.
И така, Луи X държеше вече в ръцете си заключението на комисията, прието с шест гласа срещу два, и все пак се колебаеше да го парафира. Колебанието му жестоко оскърбяваше брат му.
— Сметките на Марини са чисти. Представих ви доказателства — повтори Филип дьо Поатие. — Ако сте искали друг доклад, а не този, който отразява истината, трябваше да назначите друг докладчик, а не мен.
— Сметките!… — отвърна Луи X. — Кой не знае, че можеш да ги накараш да кажат това, което искаш. Кой не знае също, че обичате Марини!
Поатие изгледа брат си със сдържано презрение.
— Не държа на нищо, Луи, освен на кралството и справедливостта. Затова ви представям за подпис оправдателния акт, който трябва да дадем на Марини.
Всички противоположности в темперамента, които съществуваха между Филип Хубави и Шарл дьо Валоа, проличаваха и между Луи X и Филип дьо Поатие. Само че ролите този път бяха разменени. Неотдавна царуващият брат притежаваше действително всички качества на крал и Валоа играеше край него ролята на заядливец. Сега заядливецът царуваше, а по-малкият му брат проявяваше способности на владетел. Цели двадесет и девет години Валоа си мислеше: „Ех, как не съм се родил пръв!“ А сега Поатие започваше да си казва, с повече основание: „Сигурно щях по-достойно да заемам мястото, отредено по рождение на брат ми.“
— А и сметките не са всичко. Други неща не ми харесват твърде — каза Луи. — Например това писмо от английския крал, който ми препоръчва да окажа на Марини същото доверие, както баща ми, и изтъква заслугите на Марини към двете кралства…
— Нима само защото нашият зет ви дава мъдър съвет, веднага трябва да не се вслушате в него?
Луи X отвърна поглед и се размърда в креслото си. Той отговаряше уклончиво и явно искаше да печели време.
— Ще изчакам да чуя Бувил, преди да се произнеса. Преди малко ми съобщиха, че се е върнал.
— И какво общо има Бувил с решението ви?
— Искам да узная новините от Неапол и какво става с конклава — отвърна раздразнен Вироглавия. — Не искам да действувам против вуйчо ни Шарл точно когато той ми намира съпруга и ми избира папа.
— Значи сте готов да пожертвувате на прищевките на вуйчо ни един честен министър и да отстраните от властта единствения човек, който в този момент умее да ръководи държавните дела? Внимавайте, братко.
