— Ах! — въздъхна банкерът, като вдигна ръце. — Благородна девойка! Ще си навлечеш големи неприятности. Аристокрацията, момчето ми, винаги е готова да взема пари от нас, но не и да позволи кръвта й да се смеси с нашата. Съгласно ли е семейството й?
— Ще се съгласи. Сигурен съм, че ще се съгласи. Братята й се държат с мен като със свой човек.
Влачена от два коня, статуята на Марини излизаше от галантерийната галерия. Зидарите навиваха въжетата си и тълпата се разпръскваше.
— Мари ме обича, колкото я обичам и аз — поде Гучо, — и ако някой пожелае да ни накара да живеем един без друг, това ще рече, че иска да ни убие! С новите печалби, които ще извлека от Нофл, ще мога да поправя замъка, който е хубав, уверявам ви, вуйчо, но си заслужава малко труд и вие ще дойдете да живеете в замък като истински благородник.
— Аз, виж, не обичам полето — каза Толомей. — Ако ми се случва понякога да имам работа в Грьонел или Вожирар, чувствувам се на края на света и остарял със сто години… Мечтаех си за друг брак за теб, с дъщерята на нашите братовчеди Барди…
Той млъкна за миг.
— Но лошо обичаш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш щастливи против волята им. Хайде, момчето ми, заеми се с Нофл! И ожени се по вкуса си. Сиенците са свободни хора и човек трябва да избере жена по любов. Но доведи колкото може по-скоро твоята хубавица в Париж. Ще бъде добре приета в моя дом.
— Благодаря ти, вуйчо Спинело! — възкликна Гучо и се хвърли на врата му.
Точно тогава граф дьо Бувил на излизане от краля пресече галерията. Дебеланкото крачеше уверено, както винаги когато монархът му окажеше честта да му даде някоя заповед.
— Ах, приятелю Гучо! — извика той, като забеляза двамата италианци. — Какъв късмет, че ви срещам тук! Щях да пратя някой щитоносец да ви търси.
— С какво мога да ви услужа, месир Юг? — попита младежът. — Вуйчо ми и аз сме изцяло на ваше разположение.
Бувил се усмихваше на Гучо с истински приятелско изражение.
— Ще ви съобщя една приятна новина. Да, много приятна. Разказах на краля за вашите качества и колко полезен ми бяхте…
Младежът се поклони в знак на благодарност.
— И така, приятелю Гучо, отново заминаваме за Неапол!
Информация за текста
© 1955 Морис Дрюон
© 1981 Лилия Сталева, превод от френски
Maurice Druon
La Reine etranglee, 1955
Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2007
Публикация:
Морис Дрюон
Удушената кралица
ПРОКЪЛНАТИТЕ КРАЛЕ
КНИГА ВТОРА
ИЗДАТЕЛСТВО НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ — 1981
Librairie Plon et Editions Mondiales
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4586]
Последна редакция: 2007-12-29 16:11:05
1
„Гаяр“ на френски значи юначага. — Б.пр.
2
Отреди му, господи, вечен покой (лат.)
3
И вечна светлина да го осени (лат.)
4
Титлата „монсеньор“ се е давала тогава както на благородник от кралско потекло, така и на висши духовници. — Б. пр.
5
Кандидат за рицар. — Б. пр.
6
В началото на XIV век първите трима служители на короната били френският конетабъл, главнокомандуващ войските, канцлерът на Франция, комуто били поверени правосъдието, църковните и външните работи, и главният майордом на кралския дворец.
Конетабълът по право заседавал в кралския съвет. Имал стая в двореца и бил длъжен да придружава краля при всяко негово придвижване. В мирно време освен възнаграждение в натура получавал двадесет и пет су дневно, като в празнични дни тази сума била повишена на десет ливри. В период на враждебни действия или просто при придвижванията на краля заплатата му била удвоявана. Независимо от това, когато кралят яздел с войската по време на сражения, конетабълът получавал по сто ливри дневно допълнително.
Всичко, което се е намирало в превзетите от врага крепости или замъци, се падало на конетабъла, с изключение на златото и пленниците, които принадлежали на краля. Той избирал пръв след краля кон измежду взетите от противника коне. Ако кралят не присъствувал при превземането на някоя крепост, на нея издигали знамето с герба на конетабъла. На самото бойно поле дори кралят не можел да даде заповед за стрелба или атака, без да се посъветва с конетабъла и без той да даде нарежданията си. Конетабълът присъствувал задължително при коронясването на краля и носел сабята пред него.
По време на царуването на Филип Хубави и тримата му синове, както и през първата година на царуването на Филип IV от династията Валоа, френски конетабъл бил Гоше дьо Шатийон граф дьо Порсиен, който умрял на осемдесет години през 1329 година.
Канцлерът на Франция, подпомогнат от заместник-канцлера и от секретари — писари от кралската канцелария, трябвало да изготвя кралските декрети и да слага кралския печат, който се пазел при него. Затова той се наричал също пазител на печата. Заседавал в кралския съвет и в събранието на перовете.
