наистина бившият крал е умрял през нощта, най-неочаквано, като извикал силно.
— Елате го вижте, но да, приближете се — казваха Малтравърс и Гърней на градските първенци и на духовенството. — Тъкмо го преобличат сега. Влезте, нека всички влязат.
И хората от селото установиха, че върху тялото, което в момента миеха и никак не криеха от тях, нямаше следи от удар, никаква рана, никаква кръв.
Томъс Гърней и Джон Малтравърс се спогледаха. Блестящо хрумване беше този волски рог, за да вмъкнат ръжена през него. Наистина смърт без никакви следи. В тази епоха, толкова изобретателна в убийствата, те можеха да се гордеят, че са изнамерили съвършен метод.
Безпокоеше ги само неочакваното заминаване на Томъс Бъркли още преди да зазори под претекст, както бе казал на жена си, че трябвало да отиде в съседен замък. А и Тауърли, исполинът с малката глава, скрит в конюшнята, плачеше от няколко часа, седнал на земята.
Същия ден Гърней замина с кон за Нотингъм, където бе кралицата, за да й съобщи за кончината на съпруга й.
Томъс ъв Бъркли остана цяла седмица вън от имението си и се появи на разни места в околностите, за да му повярват, че не е бил в замъка, когато кралят е умрял. Но при завръщането му го чакаше неприятна изненада: трупът беше все още в дома му. Никой съседен манастир не бе пожелал да се нагърби с него. Бъркли бе принуден да пази затворника си в ковчега цял месец, като през това време продължаваше да получава по сто шилинга дневно.
Сега вече цялото кралство бе уведомено за смъртта на бившия владетел. Странни разкази, съвсем малко далеч от истината, се носеха и хората шушукаха, че това убийство няма да донесе щастие нито на ония, които са го извършили, нито на ония, които са наредили да бъде извършено, колкото и да са високопоставени.
Най-сетне един абат дойде да приеме тялото от името на глостърския епископ, който се бе съгласил да го погребе в своята катедрала. Тленните останки на крал Едуард бяха натоварени на една каруца, покрита с черно платно. Томъс Бъркли и семейството му я съпровождаха, а и хората от графството се присъединиха към погребалното шествие. При всяко спиране от миля на миля селяните посаждаха по едно дъбче.
И днес още — след шестотин години — някои от тези дъбове стоят и хвърлят черна сянка по пътя от Бъркли за Глостър.
Информация за текста
© 1959 Морис Дрюон
© 1983 Лилия Сталева, превод от френски
Maurice Druon
La Louve de France, 1959
Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007
Публикация:
МОРИС ДРЮОН
ФРЕНСКАТА ВЪЛЧИЦА
Второ издание
Преводач ЛИЛИЯ СТАЛЕВА, 1983
Редактор МАНОН ДРАГОСТИНОВА
Излязла от печат януари 1989 г.
Издателство на Отечествения фронт, София, 1989
ДП „Д. Найденов“ — гр. В. Търново
Maurice Druon
LES ROI MAUDITS
La louve de France
Librairie Plon, Edition Del Duca, 1966
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4590]
Последна редакция: 2007-12-29 16:12:28
1
През XIV век Лондонската кула все още бележела източната граница на града и манастирските градини я отделяли от същинския град. Мостът Тауър тогава не съществувал и само Лондън Бридж прекосявал Темза, преди да се стигне до кулата. Централната сграда, Бялата кула, чийто строеж бил започнат през 1078 година по заповед на Вилхелм Завоевателя, почти не е променила външния си вид след 900 години с изключение на разширените си прозорци, но общият изглед на крепостта бил доста различен по времето на Едуард II. Сегашните крепостни стени още не били издигнати. Тогавашните външни стени са днес вътрешната петоъгълна крепост с дванадесет кули, построена от Ричард Лъвското сърце. Бялата кула е единствената добре запазена сграда от началото на XI век.
2
Терминът „конетабъл“ бил официалното звание на коменданта на кулата.
3
Бъдете готов за довечера, милорд (англ.).
4
Той ще дойде с нас (англ.).
5
Епископът? (англ.).
6
Той ще ви чака отвън, когато се стъмни (англ.).
7
Вероятно в кулата Бошан, която носи това име от 1397 година, когато в нея бил затворен Тома дьо Бошан, който по странно съвпадение е внук на Роджьр Мортимър. Прозорчетата на клозетните помещения често се оказвали слабото място на крепостите. През подобен отвор са се вмъкнали след едва ли не безнадеждна обсада войниците на Филип Август в голяматд френска крепост Шато Гайар, построена от Ричард Лъвското сърце.
