8
Кой е там? (англ.)
9
Гребете бързо! (англ.).
10
Свири тревога! (англ.).
11
Терминът парламент, означаващ събрание, се употребявал първоначално и във Франция, и в Англия за едни и същи институции, но скоро те приели различна форма и предназначение.
Френският парламент, първоначално без постоянно седалище, а впоследствие установен в Париж, бил съдебна институция, упражняваща правосъдие по разпореждане на краля и от негово име. Кралят назначавал съдиите само за една сесия. По време на Филип Хубави съдийската длъжност станала доживотна.
Английският парламент имал не само съдебна, но и политическа власт. Той бил един вид разширен кралски съвет, свикван по усмотрение на краля, като той определял и членовете му — едри барони, лаици или духовници и представители на графствата и грасовете, посочвани от шерифите. Политическата роля на Английския парламент по начало се свеждала до двустранно информиране: кралят уведомявал народа чрез избраните от самия него представители за мерките, които възнамерява да вземе, а те от своя страна уведомявали краля с петиции или устни изложения за желанията на народа. Теоретично английският крал бил пълновластен господар в парламента, който символично и пасивно се присъединявал към политиката му, но на практика, ако кралете изпаднели в затруднение или се случели слаби и лоши управници, парламентът налагал волята си на суверена и той трябвало да се съобразява с нея.
Подобен прецедент е Великата харта в 1255 година, наложена на Йоан Безземни от бароните. Парламентът се намесва активно и при Едуард II и го принуждава да приеме попечителски съвет от барони, избрани от парламента.
12
В 1318 година Роджър Мортимър, пръв съдия и кралски наместник в Ирландия, победил ирландския крал Едуард Брус. Екзекутирането му бележи края на ирландското кралство, но Англия дълго след това не можела да утвърди властта си в Ирландия.
13
Процесът за Глостърското графство бил неясен и заплетен. Той възникнал поради нереалните претенции на Хю Диспенсър Младия, който искал да заграби всички владения на покойния си тъст, като ощети другите наследници и по-специално Морис ъв Бъркли. Това обезпокоило бароните от Югозападна Англия и Томъс ъв Ланкастър застанал начело на коалицията им, но допуснал грешки в стратегията и понесъл поражение при Шрузбъри в 1322 година. Двамата Мортимър били хвърлени в затвора, а самият Ланкастър бил осъден на смърт.
14
По всичко изглежда, че поръчението на Ексетър датира от август 1323 година. До първи октомври Едуард не е знаел накъде е заминал беглецът.
15
Първата френска поетеса Мари Френска е живяла във втората половина на XII век в двора на Хенри II Плантагенет, където била доведена от Алиенор Аквитанска, очарователната принцеса, която създала в Англия истински център за изкуство и поезия. Творбите на Мари Френска се радвали на известност не само докато авторката им била жива, но чак до XIV век.
16
Сдружението на сиенските банкери Толомей е много влиятелно и известно още от качалото на XIII век. Негов главен клиент е папската институция. Основателят му Толомео Толомей участвувал в едно посолство при папа Александър III, а при папа Александър IV сдружението си извоюва привилегията да обслужва единствено Светия престол.
17
Забраната на Шарл IV за изнасяне на френски монети вероятно дала повод за спекула и само четири месеца по-късно излязла нова заповед, с която се запрещавало купуването на злато и сребро на по-висок от установения в кралството курс.
18
След кралския съвет в Жизор през юли 1325 година се предвиждало кралят да ползува триста хиляди ливри от допълнително отпуснатите от папата четиристотин хиляди ливри, като в същото време съществувала клауза, че ако кралят не е начело на експедицията, по право ще я ръководи Шарл дьо Валоа и в такъв случай лично той ще разполага с папските субсидии.
19
Не трябва да се забравя, че между Франция и Англия са се водили две стогодишни войни. Първата (от 1152 до 1259 г,) приключва с Парижкия договор между Свети Луи и Хенри III Плантагенет. Втората стогодишна война започва през 1328 година по повод претенциите на английския крал за френската корона.
20
Тези цифри са изчислени въз основа на документи от XIV век, като се съди от преброяването на енориите и на огнищата във всяка енория, и като се приемат четири души на огнище, приблизително към 1328 година.
По време на Втората стогодишна война сраженията, гладът, епидемиите намаляват с повече от една трета населението на страната. Едва четири века по-късно Франция достига демографското и икономическото си равнище от времето на Филип Хубави и синовете му. В началото на XIX век все още в пет департамента средната гъстота на населението е под съответната цифра през 1328 година. А дори в наши дни някои цветущи през Средновековието градове, разорени от Стогодишната война, не са достигнали тогавашното си състояние. Този факт достатъчно красноречиво показва какво струва една война на дадена нация.
