от щедро проникващите слънчеви лъчи и в които песнопенията под високите сводове, напомнящи покров, ехтят и тържествено отлитат като ангелски гласове в рая.
Провидението се е смилило, та англичаните, ограбвайки Дора, не са разрушили този шедьовър на шедьоврите така, че да трябва наново да се строи. Иначе се обзалагам, че зодчиите от северната част на кралството щяха да издигнат една от онези техни тромави постройки, застанали като фантастични чудовища върху каменните си основи в които, щом влезеш, за малко да си кажеш, че божият дом е преддверие на ада. А над камбанарията вместо позлатеното медно ангелче, дало името на енорията… ами да, lou dorat… щяха да сложат някой рогат кривящ се дявол…
Адът… Моят благодетел Йоан XXII, първият ми папа, не вярваше в него, по-скоро проповядваше, че е празен. Това беше малко пресилено. Ако хората не се боят от ада, как ще събираме милостиня и такси за опрощение на греховете им? Без ада църквата спокойно може да затвори врати. Това беше старческа приумица. Наложи се да го накараме да се отрече от нея на смъртното си легло. Присъствувах и аз…
Е, времето застудява не на шега. Чувствува се, че след два дни влизаме в декември. Влажен студ, най- противният.
Брюне! Емар Брюне, я виж, приятелю, дали в колата с провизиите няма някой мангал с жарава, та да го донесат в носилката. Кожите не топлят достатъчно и ако продължава така, в Сен-Бьоноа-дю-Салю ще пристигне един зъзнещ кардинал. Казаха ми, че англичанинът и там се е отдал на опустошения… Ако при готвача няма достатъчно жарава, а на мен ми е нужно повече, отколкото за притопляне на печеното, нека отидат да потърсят в първото селце, през което ше минем… Не, не ми е необходим метр Вижие. Нека си върви спокойно. Щом повикат моя лекар в носилката, цялата свита си въобразява, че агонизирам. А аз А аз се чувствувам отлично. Просто искам жарава…
Та искате да узнаете, Аркамбо, какво се случи след Мантския договор, за който ви разказвах вчера… Добър слушател сте, племеннико, и човек с удоволствие ви учи на това което знае. Дори ви подозирам, че си водите бележки, щом пристигнем някъде; така ли е?… Да, отгатнал съм. Присъщо е за знатните от северната част на кралството да си придават важност, че са по-невежи и от магарета, сякаш четмото и писмото са занимания само за простите писари или за бедняците. Без служител не могат да прочетат най- обикновено послание. Докато ние на юг винаги сме били близо до романския дух и не пренебрегваме образоваността. Което в много случаи ли осигурява превъзходство.
Значи си водите бележки. Добре правите. Защото самият аз не ще мога да оставя свидетелство за това, което съм видял и извършил. Всичките ми писма и писания ще бъдат прибрани, както си му е редът, в папските регистри и никога няма да излязат оттам. Но вие ще бъдете тук, Аркамбо, и поне когато се отнася до интересите на Франция, ще можете да кажете каквото знаете и да защитите паметта ми, ако някои, както ме се съмнявам, че би направил Капочи… дано само бог ме запази на земята един ден повече от него… решат да я очернят.
И тъй, много скоро след Мантския договор, в който бе проявил такова необяснимо великодушие към зет си, крал Жан обвини своите посредници Робер льо Кок, Робер дьо Лори и даже чичото на жена си, булонския кардинал, че са били подкупени от Шарл Наварски.
Между нас казано, мисля, че имаше известно основание. Робер льо Кок е млад и извънредно честолюбив епископ, който отлично умее да заплита интриги и го прави с голямо наслаждение; той много бързо си даде сметка колко изгодно е за него да се сближи с навареца, към чиято партия след скарването му с краля той впрочем открито се присъедини. Шамбеланът Робер дьо Лори безспорно е предан на своя господар; но той произлиза от банкерски род, в който никога не устояват на изкушението да пипнат мимоходом по някоя шепа злато. Познавам го отпреди десетина години, когато дойде в Авиньон да преговаря за дълга от триста хиляди флорина, който крал Филип V имаше към тогавашния папа. Аз от своя страна съвсем почтено се задоволих с хиляда флорина, задето го свързах с банкерите на Климент VI, Раймондите от Авиньон и Матеите от Флоренция; но той бе далеч по-щедър към себе си. Колкото до булонския кардинал, макар да е роднина на краля…
Убеден съм, че ние, кардиналите, винаги трябва да бъдем справедливо възнаграждавани за намесата ни в полза на владетелите. Иначе няма да смогваме в задълженията си. Никога не съм крил и даже е било чест за мен, че получих двадесет и две хиляди флорина от сестра ми, херцогиня дьо Дюрацо, за помощта, която й оказах преди двадесет години… вече двадесет години оттогава!… във връзка с твърде несигурните й тогава херцогски дела. А миналата година получих пет хиляди флорина за позволението за брак между Луи Сицилийски и Канстанс д’Авиньон. Но винаги съм приемал подобна благодарност само от хора, поверили своите дела на уменията и влиятелността.
А подлостта започва, когато ти заплащат вра. Струва ми се, че булонският кардинал не е устоял на това изкушение. Оттогава приятелството между него и Жан II доста охладня.
След известен период на немилост Лори отново спечели кралското благоразположение, както винаги е било с рода Лори. На последния Разпети петък той се хвърли в нозете на краля, закле му се в съвършена почтеност и стовари цялото двуличие и угодничество на гърба на Льо Кок, с когото враждата продължи и който бе изгонен от двора.
Изгодно е да обвиниш посредниците в измяна.
Така имаш основание да не изпълниш договора. И кралят не се поколеба да го стори. Когато му казваха, че е трябвало по-добре да следи своите пратеници и да прави по-малки отстъпки, той отговаряше с раздразнение: „Преговори, спорове, доказателства, това не е работа на един рицар.“ Винаги е показвал явно презрение към преговорите и дипломацията, което му позволява да се отрича от задълженията си.
В действителност той беше дал такива големи обещания само защото знаеше, че няма да ги изпълни.
Но в същото време обсипваше зет си с хиляди престорени любезности и непрекъснато искаше да го вижда до себе си в двора, него и по-малкия му брат Филип, та даже и породения Луи, за когото особено настояваше да се върне от Навара. Наричаше се покровител на тримата братя и държеше престолонаследникът да се отнася приятелски с тях.
Злия приемаше това пресилено внимание и тази невероятна загриженост не без известна безочливост и стигаше дотам, че казваше на краля пред цялата маса: „Признайте, че ви направих голяма услуга, като ви отървах от Шарл Испански, който искаше да се разпорежда за всичко в кралството. Не го казвате, но това бе облекчение за вас.“ Можете да си представите как крал Жан преглъщаше подобни любезности.
И ето че в един летен ден, когато Шарл Наварски, придружен от двамата си братя, се бе запътил на някакво празненство в двореца, насреща му бързешком се зададе булонският кардинал и му каза: „Връщайте се и се прибирайте в къщи, ако ви е мил животът. Кралят е решил да накара да ви убият и тримата на празненството след малко.“
Това съвсем не беше измислица, нито недоразбрана мълва. Крал Жан бе взел решението същата сутрин, на събрание на Тесния съвет, на което булонският кардинал бе присъствувал… „Изчаках да се съберат и тримата братя, защото искам да ги убия всички заедно, та да не остане нито един мъжки наследник от това мръсно племе.“
Лично аз не упреквам булонския кардинал, че предупреди братята Навара, макар това да доказа, че им се е продал. Защото един служител на светата църква… който освен това е член на папската курия, брат на папата пред бога… не може да слуша хладнокръвно как се подготвя тройно убийство, без да се опита да го осуети. Това би означавало един вид съучастничество чрез мълчание. Защо му трябваше на крал Жан да говори пред булонския кардинал? Можеше просто да даде нареждания на сержантите си. Но не, той се мисли за много ловък. Ама че е смешен този крал когато реши да се прави на хитрец! Никога не е виждал по-далеч от носа си. Сигурно си е въобразявал, че когато папата го упрекне, задето е потопил двореца е кръв, той ще се оправдае, като каже: „Но вашият кардинал беше тук и не ми се противопостави.“ Ала кардинал дьо Булон е от стара коза яре и не се оставя така глупаво да го водят за рогата.
И тъй, след предупреждението Шарл Наварски се отправи към дома си и подготви своя ескорт. А крал Жан, като не видя да се появяват тримата братя на празненство, изпрати да го повикат доста заповеднически. Но пратеникът му видя само копитата на конете, защото точно в този момент братята Навар пришпорваха към Нормандия.
Тогава крал Жан изпадна в силно разярение и за да скрие яда си, се престори на оскърбен. „Я го вижте неблагодарния син, вижте го този подлец, който се отказва от приятелството на краля и своеволно решава да избяга от двора! Явно таи доста зли намерения.“
