И това му послужи за повод да обяви, че прекратява изпълнението на Мантския договор, което изобщо не бе и започвало.
Щом научи това, Шарл върна брат си Луи в Навара, изпрати брат си Филип в Котантен да събере войска, като самият той също не остана в Еврьо.
Защото до същото време нашият свят отец папа Инокентий бе решил да свика на съвещание в Авиньон… това бе трето, четвърто, или по-скоро вечно започващо отначало съвещание… пратениците на френския и на английския крал, този път за да преговарят не за удължаване на примирието а за истински и окончателен мир. Инокентий казваше, че сега иска да доведе докрай делото на своя предшественик, и дори се ласкаеше от мисълта да направи и онова, в което Климент VI не бе успял. Самомнителността, Аркамбо, покълва даже и в сърцата на папите…
Предните преговори бяха ръководени от кардинал дьо Булон; Инокентий и сега му възложи тази задача. Булонският кардинал (както и аз самият) винаги е будел подозрение у крал Едуард Английски, който намираше, че същият прекалено много защитава интересите на Франция. А след Мантския договор и бягството на Шарл Злия той си беше спечелил недоверието и на крал Жан. Може би тъкмо затова булонският кардинал проведе срещата по-добре, отколкото се очакваше; нямаше с кого да се съобразява. Много добре се разбра с епископите на Лондон и Норуич и главно с ланкастърския херцог, опитен воин и истински благородник. И най-накрая аз също допринесох за това дело. Малкият наварец вероятно бе дочул нещо…
А, носят грейката! Брюне, пъхни съда под полите на дрехата ми. Затворена е, нали, няма опасност да се опаря! Да, така е добре…
И тъй, Шарл Наварски явно бе дочул, че сме направили крачка към мира, което безспорно би било твърде неизгодно за него, защото в един хубав ноемврийски ден… точно преди две години той се появи в Авиньон, където никой не го очакваше.
По този повод го видях за пръв път. Беше двадесет и четири годишен, но не изглеждаше на повече от осемнадесет, дребен на ръст, нисък, наистина много нисък, най-нисичкият крал в Европа, но така добре сложен, толкова строен, пъргав, енергичен, че този недостатък почти не се забелязва. Освен това — миловидно лице, което големичкият нос никак не загрозява, хубави, лисичи очи, със звездообразни, издаващи хитростта му бръчици в ъглите. Външността му е толкова приятна, обноските така любезни и същевременно непринудени, речта му е тъй свободна и гладка, тъй своеобразна, толкова е ловък в ласкателствата, така умело сменя строгия тон с шеговития и забавните приказки със сериозни, най-после изглежда така приятелски разположен към околните, че разбираш защо жените трудно му устояват, а мъжете така лесно се оставят да бъдат спечелени. Не, наистина не съм срещал по-славен сладкодумец от него! Като го слуша човек, забравя колко лошотия се крие зад миловидността му и колко е изпечен в интригите, лъжите и престъпленията. Неговата непринуденост те кара да му прощаваш скритата пошлост.
Когато се появи в Авиньон, положението му не бе от най-добрите. Беше въстанал срещу френския крал, който изземваше замъците му, а от друга страна, бе оскърбил английския, подписвайки Мантския договор, без дори да го предупреди. „Вика ме за помощ и ми предлага лесно влизане в Нормандия. Заради него извеждам войските си от Бретан и подготвям прехвърлянето на други, но той, след като благодарение на моята подкрепа е станал достатъчно силен, та да изплаши противника си, започва да преговаря с него, без да ме осведоми… Сега да се обръща към когото си ще; да върви при папата…“
Впрочем Шарл Наварски бе дошъл да се обърне именно към папата. А седмица след това бе спечелил всички на своя страна.
Пред светия отец и пред множество кардинали сред които и аз, той се кълне, че нищо не желае така силно, както да се сдобри с френския крал, и говори така искрено, че всички му вярват. Пред пратениците на Жан II, канцлера Пиер дьо Ла Форе и херцог дьо Бурбон, той отива по-далеч, намеквайки, че в името на доброто приятелство, което иска да възстанови, е готов да събере войски от Навара и да нападне англичаните в Бретан или им собствените им брегове.
Ала в следващите дни, след като се престорил, че напуска града с охраната си, той на няколко пъти скрито се връща през нощта и преговаря с ланкастърския херцог и английските посланици. Провеждаше тези тайни срещу ту у Пиер Бертран, араския кардинал, ту у самия Ги дьо Булон. Впрочем по-късно аз укорих булонския кардинал, задето се грееше на два огъня. „Исках да узная какво крият, ми отговори той. Предоставяйки им дома си, слугите ми можеха да ги подслушват.“ Шпионите му трябва да са били доста глухи, защото той нищо не бе научил или се преструва-ше, че нищо ле е научил. Ако не е бил в заговора, значи кралят на Навара го е пратил за зелен хайвер.
А аз научих. Искате ли да разберете, племеннико, по какъв начин Шарл Наварски спечели Ланкастър? Много просто — предложи най-невъзмутимо да признае Едуард Английски за крал на Франция. Толкова. И дори стигнаха дотам, че решиха да подпишат договор за съюз.
Първо, Шарл Наварски признаваше Едуард за френски крал. Второ, споразумяваха се да водят заедно войната срещу крал Жан. Трето, Едуард признаваше на Шарл Наварски нормандското херцогство, Шампан, Бри, Шартр, а също и наместничеството на Лангдок, всичко това, разбира се, в добавка към собственото му кралство Навара и графство Еврьо. С две думи, поделяха си Франция. Спестявам ви останалото.
Как узнах тези намерения? О, мога да ви кажа, че всичко бе записано собственоръчно от лондонския епископ, който придружаваше ланкастърския херцог. Но не ме питайте кой по-късно ме осведоми за това. Не забравяйте, че съм каноник на Йоркската катедрала и че колкото и да не съм на почит отвъд Ламанш, все пак съм запазил известни връзки там.
Не е нужно да ви казвам, че ако в началото имаше известни надежди да постигнем мир между Франция и Англия, всички те бяха разрушени от идването на пъргавото кралче.
Как искате посланиците да пристъпят към понататъшни споразумения, след като и двете страни бяха насърчени за война от обещанията на Шарл Наварски? Той казваше на Бурбон: „Срещам се с Ланкастър, но го лъжа, за да служа на вас.“ После отиваше при Ланкастър и му шушнеше: „Вярно е, видях се с Бурбон, за да го заблудя. Аз съм ваш човек.“ А най-чудното бе, че и двамата му вярваха.
Така че, когато той наистина напусна Авиньон и се отправи към Пиренеите, и двата лагера, макар старателно да мълчаха по въпроса, бяха убе-дени, че се разделят с приятел.
Отношенията между участниците се изостриха вече не си правеха никакви отстъпки. Градът замря. В продължение на три седмици не бяха правили нищо друго, освен да се занимават с Шарл Злия. Даже папата ни учуди, като отново се навъси и заоплаква; коварният чаровник за известно време го бе разсеял…
Е, ето че се стоплих. Ваш ред е, племеннико, придърпайте съда с жарава към себе си и се сгрейте.
X
ЗЛОПОЛУЧНАТА ГОДИНА
Да, да, прав сте, Аркамбо, и аз имам същото чувство. Минали са едва десет дни, откакто напуснахме Перигьо, а сякаш препускаме вече цял месец. На път времето тече по-бавно. Тази вечер ще преспим в Шатору. Признавам, че няма да е зле да стигнем утре в Бурж, с божия воля, и да си починем там три пълни денонощия, а може би и четири. Започнаха да ми омръзват тези абатства, където трапезата е така оскъдна, а леглото ми едва затоплено, за да ми внушат, че наистина са се разорили от войната. Нека тези абатчета не си въобразяват, че като ме карат да гладувам и спя на течение, ще ги освободя от финансови задължения… Пък и хората от свитата имат нужда да починат, да стегнат амунициите и изсушат дрехите си. Защото дъждът добре ни нареди. Като слушам как младите рицари кихат около носилката, мога да се обзаложа, че не един ще прекара времето си в Бурж да се лекува с канела, карамфил и горещо вино. Колкото до мен, и аз няма да безделнича. Трябва да прегледам писмата от Авиньон и да продиктувам отговорите си…
Може би сте изненадан, Аркамбо, от думите на раздразнение, които понякога ми се изплъзват по отношение на светия отец. Вярно е, че имам буйна кръв и показвам яда си повече, отколкото тряб-ва. Това е, защото той ми сервира какво ли не Но повярвайте, че и на него самия не се колебая да му показвам глупостта му. Неведнъж ми се случвало да му кажа: „Дано божието милосърдие пресвети отче, ви отвори очите за грешката, която току-що извършихте.“
Ех, ако френските кардинали не си бяха втълпили така неочаквано, че човек с моя произход не подхождал… нищета, трябваше да съм роден в нищета… а от друга страна, ако италианските кардинали,
