Водрьой има едно от най-красивите месторазположения в Нормандия и крал Жан пожела да си построи тук резиденция; изглежда, че замъкът, който той е поръчал, е истинско чудо; не съм го виждал, но знам, че е струвал скъпо на държавното съкровище; по всички стени има изображения от чисто злато… та си представям монсеньор Шарл Наварски, какъвто е сладкодумен и както умее да се кълне в приятелство, как се е наел да спечели Шарл Френски. Младите лесно си създават примери за подражание. А за престолонаследника такъв пример беше неговият тъй любезен спътник, с шест години по-голям от него, който толкова много бе пътувал, толкова неща бе видял и преживял, и който му разказваше всевъзможни тайни и го развличаше, одумвайки придворните… „Баща ви, нашият господар, сигурно ме е обрисувал пред вас съвсем не такъв, какъвто съм… Нека бъдем съюзници, нека бъдем наистина братя.“ Зарадван, че е така високо ценен от този по-опитен от него родственик, вече носещ корона и толкова привлекателен, престолонаследникът беше лесно спечелен.
Това сближаване не остана без последици и допринесе за по-късните злополуки и вражди. Чувам, че ескортът се строява, за да дефилира. Открехнете малко пердето… Да, забелязвам предградията. Влизаме в Шатору. Няма да има голяма тълпа посрещачи. Трябва да си или много набожен, или много любопитен, за да прогизнеш в тая киша само за да видиш носилката на един кардинал.
XI
КРАЛСТВОТО СЕ ПРОПУКВА
Пътищата на Бери винаги са имали лоша слава. Виждам, че войната далеч не ги е подобрила… Хей, Брюне, Ла Рю! За бога, намалете хода! Знам че всеки бърза да пристигне в Бурж. Но това не значи, че трябва да ме тръскате като чувал с картофи. Спрете, спрете напълно! И накарайте отпред също да спрат. Така… Не, не са виновни конете ми. Виновни сте вие, дето сте ги пришпорили, сякаш са ви подпалени седлата… А сега можете да потеглите, и моля да ме возите както се вози кардинал. В противен случай ще ви карам да запълвате коловозите по пътя.
Тези нехранимайковци ще ми изпотрошат костите, само и само да си легнат един час по-рано! Е, дъждът най сетне спря… Вижте, Аркамбо, още едно опожарено селце. Англичаните са дошли да вилнеят чак в предградията на Бурж, а някои части са били изпратени дори под стените на Ньовер.
Виждате ли, аз не обвинявам уелските стрелци, ирландските пешаци и изобщо цялата войнишка паплач, която уелският принц е използувал за тая работа. Това са примамени с обещания за богатство голтаци. Бедни и невежи хора, с които се отнасят сурово. За тях войната означава грабителство, плячкосване, рушене. Виждат как жителите на селата се разбягват с деца на ръце при тяхното появяване, с викове: „Англичаните, англините идват, да се спасяваме!“ На селяците винаги им е приятно да плашат себеподобни! Чувстват се много силни. Ядат пилешко и тлъсто свинско всеки ден; пробиват бъчвите и утоляват жаждата, а преди да си тръгнат опустошават онова, което не са могли да изядат и изпият. След като задигнат достатъчно коне за попълнение започват да колят всичко, което мучи или блее по пътищата и в оборите. А после, с пияни мутри и мръсни ръце запращат, смеейки се, главни по копите сено, плевните, по всичко, което може да гори. Ех, за подобна сган от прости войници е голямо наслаждение да се подчиняват на такива заповеди.
Не обвинявам и английските рицари. В края на краищата те са в чужда страна; свикали са ги за война. А и Черният принц им дава пример в плячкосването, като кара да му носят най-красивите изделия от злато, слонова кост и сребро, най-хубавите платове, за да пълни с тях каруците си или да възнаграждава военачалниците си. Ограбва невинни, за да задоволява приятелите си, ето величието на този човек.
Но хората, на които пожелавам да умрат от жестока смърт и вечно да се пържат в ада… да, колкото и добър християнин да съм… това са гасконските и аквитанските рицари, тези от Поатие и даже някои от нашите перигорски барони, които предпочитат да следват английския херцог вместо френския крал и които от алчност за плячка или от тщеславие, от съседска завист или заради някакво неуспешно дело, което им тежи на сърцето, тръгват да опустошават собствената си страна. Не, горещо се моля точно на тях бог да не прощава.
Имат само едно оправдание — глупостта на крал Жан, който изобщо не им е доказал, че е в състояние да ги защищава, и който винаги е вдигал войските много късно, за да ги прати там, където врагът вече не го е имало. О, бог наистина позволи голям позор, като остави да се роди та-къв владетел, носещ само разочарования!
Защо се съгласи на Валонския договор, за който ви говорих вчера, защо отново размени със своя наварски зет целувката на Юда? Защото се страхуваше от плаващата към Бордо войска на Едуард Английски. В този случай, след като и беше развързал ръцете откъм Нормандия, здравият разум изискваше да се втурне към Аквитания. Не е нужно да си кардинал, за да се досетиш. Нашият жалък крал се мотае и издава величествени заповеди за съвсем незначителни неща. Оставя уелския принц да доплава по Жиронд и тържествено да влезе в Бордо. Научава от разузнавачи и пътници, че принцът събира войски и ги попълва с рицарите от Гаскон и Поатие, за които преди малко ви казах мнението си. Всичко му подсказва, че се готви сериозен поход. Друг на негово място би се спуснал като орел да защити кралството и поданиците си. Но този образцов рицар не си мръдна и малкия пръст.
Вярно е, че по това време, в края на септември миналата година, той имаше финансови затруднения, и то по-големи от обикновено. И точно когато принц Едуард екипираше войските си, крал Жан от своя страна обяви, че отлага с шест месена изплащането на дълговете си и заплатите на своите военачалници.
Често кралете изпращат хората си на воина именно когато хазната им е празна. „Побеждавайте и ще бъдете богати! Плячкосвайте, пленявайте за откупи…“ Крал Жан се остави да го разорят още повече, като позволи на англичанина да опустоши на воля южната част на кралството. Ех лесен и плодоносен беше походът на английския принц! Само за месец прехвърли войските си от бреговете на Гарона до Нарбон и морето, като пътьом се задоволи да накара да трепери Тулуза, да опожари Каркасон и опустоши Безие. Сееше ужас далеч зад себе си и си спечели почти без усилие голяма слава.
Стратегията му, която тази година нашият Перигор изпита на гърба си, е много проста — напада незащитените селища. Праща начело отряди да разузнаят голяма част от пътя и разберат кой села и крепости ще бъдат добре отбранявани. Тях заобикаля. Срещу останалите пуска многочислени части от рицари и въоръжени мъже, които с гръм и трясък нахлуват в селищата, разпръсват жителите, премазват о стените онези, които не са успели да избягат достатъчно бързо, нанизват и пребиват всичко, което се окаже пред копията и боздуганите им; после се разделят като житен клас и плъзват към съседните селца, замъци или манастири.
След тях стрелците заграбват необходимите за войската припаси и изпразват къщите, преди да ги подпалят; най-накрая пешаците натоварват плячката на каруците и довършват опожаряването.
Пиейки до пресищане, всички тези войници изминават от три до пет левги на ден; но страха който английската армия сее, я предхожда отдалече.
Целта на Черния принц? Вече ви казах: да омаломощи френския крал. И трябва да признаем, че я постигна.
Най-облагодетелствувани са жителите на Бордо и винопроизводителите; понятно е защо така се влюбиха в английския херцог. В последните години ги сполитаха една след друга само беди опустошения от войната, опропастени от боевете лозя, твърде несигурни търговски пътища, лоша търговия и най-накрая страшната чума, заради която се наложи да сринат цял един квартал, за да обеззаразят града. Сега никак не ги е грижа, че нещастията от войната поразяват други; всеки да страда по реда си, нали така?
Веднага щом пристигна, уелският принц започна да сече пари и пусна в обръщение хубави златни монети с отпечатък на лилия и лъв… леопард, както казват англичаните… много по-плътни и по-тежки от френските с лика на агне. „Лъвът изяде агнето“ казват хората на шега. Лозята дават добра реколта. Провинцията е охранявана. Обменът на пристанището е богат и оживен, за няколко месеца оттам потеглиха двадесет хиляди бъчви вино, почти всички за Англия. Така че от миналата зима лицата на буржоата от Бордо греят от радост, а коремите им са закръглени както бъчвите им. Жените им се тълпят при търговците на платове, при златарите и бижутерите. Градът живее в празненства и всяко завръщане на принца, с любимата му черна броня, на която дължи прозвището си, се посреща с радостни приветсвия. Съпругите на всички буржоа са луди по него. Забогатели след грабежите, воините харчат с пълни шепи. Пълководците от Уелс и Корнуел държат първенството; и в последно време в Бордо се навъдиха много рогоносци, защото богатството не насърчава добродетелта.
