Ох, буржкият епископ доста измъчи търпението ми през трите дни, които прекарахме в двореца му. Ама че е досадно гостоприемството на този ненаситен прелат! През цялото време те дърпа за дрехата, за да си изпроси това или онова. И колко много любимци и питомци, на които е направил хиляди обещания, и сега ви ги стоварва на гърба. „Позволете да представя на негова светлост един монах с големи достойнства… Ще благоволи ли негова светлост да удостои с милостивия си поглед каноника не знам кой си… Осмелявам се да препоръчам на благосклонността на негова светлост…“ Снощи наистина едва се въздържах да не му кажа: „Махайте ми се от главата, епископе… да, благоволете да оставите моя светлост на мира!“
Тази сутрин ви повиках при себе си, Калво… надявам се, че вече по-добре понасяте друсането в носилката; впрочем ще бъда кратък… за да повторим накратко какво точно съм му обещал, та да не допускаме повече. Защото той пътува с нас и няма да пропусне да ви досажда с всичките си молби, на които уж съм дал съгласие. Още повече, че ми каза: „Не искам да безпокоя ваше преосвещенство, за по- маловажните позволителни ще се обърна за тях към месир Франческо Калво, който безспорно е човек с голям опит, или към месир дю Буке…“ Я го гледай! Да не би да съм взел със себе си един папски представител, двама богослови, двама законоведи и четирима бакалаври, за да опрощават незаконородеността на всички синове на свещеници, които изнасят службите в тази епархия, или притежават тук бенефиции. Впрочем чудно е как след всичките опрощения, които отпусна по време на своето папство моят свят покровител папа Йоан XXII… близо пет хиляди, половината от които за извънбрачни деца на духовници, и то срещу парични наказания, с което доста спомогна за възстановяване на съкровищницата на светия престол… днес срещаме същия брой свещеници — плод на греха.
В качеството си на папски легат по време на моята мисия имам право да дам десет опрощения, не повече. Отпускам две на буржкия епископ, даже е много. Колкото за нотариуси, мога да назнача двадесет и пет, и то писари, които са ми правили лични услуги, а не хора, промъкнали се в списъците на епископа на Бурж. Ще назначите един човек, по възможност най-глупавия и най-недостойния, за да му навлече само неприятности. Ако изборът предизвика учудване, ще кажете: „О, Монсеньорът специално ни го препоръча…“ Що се отнася за бенефициите без определена служба, или другояче казано синекурните, няма да отпуснем ни един нито на духовници, нито на миряни. „Епископът на Бурж искаше прекалено много. Негово преосвещенство не пожела да предизвиква зависти…“ Ще дам още един или два на епископа на Лимож, който беше по-скромен. Не искам да говорят, че съм дошъл чак от Авиньон само за да отрупам с облаги и придобивки буржкия епископ! Никак не ценя хората, които се изтъкват, парафирайки с толкова много задължени служители, и този епископ доста се лъже, ако смята, че ще се застъпя за неговия кардиналски сан.
Освен това намирам, че е прекалено снизходителен към онези братя, от които видях немалко да обикалят по коридорите на двореца му. Наложи се да му припомня писмото на светия отец… което отлично познавам, защото аз съм го писал… срещу тези заблудени францисканци, които си приписват правото да проповядват, привличат простолюдието с престорената си бедност, и правят опасни изказвания срещу вярата и дължимата на светия престол почит. Припомних му, че беше получил нареждане да порицава и наказва тези злосторници в съответствие със законите, и при нужда да иска помощ от светските власти, както онази година, когато Инокентий VI изгори Жан дьо Шатийон и Франсоа д’Аркат, защото поддържаха ереси… „Ереси, ереси… е, това безспорно са заблуди, но трябва да проявяваме разбиране. Те не във всяко отношение грешат. А и времената се менят…“ Ето какво ми отговори епископът на Бурж. Не обичам прелатите, които проявяват такова разбиране към лошите проповедници и вместо да наказват, се стремят към популярност, въртейки се, накъдето духа вятърът.
Та ще ви бъда благодарен, дон Калво, ако по време на пътя държите под око този човек и следите да не чете нравоучения на рицарите ми, нито пък да дърдори с лиможкия или с другите епископи, които ще тръгнат с нас.
Направете така, че пътят да му се стори тежък, макар че отсега нататък ще правим само малки преходи, защото денят става по-кратък и времето, доста застудява. От десет до дванадесет левги дневно, не повече. Не искам да пътуваме нощем Затова и днес ще спрем в Сансер. Ще прекараме там една дълга вечер. Внимавайте за виното, което сервират. То е захарно и пивко, но по-опасно, отколкото изглежда. Кажете това на Ла Рю, нека да следи за хората ми. Не искам пияници под папската ливрея… Но вие пребледнявате, Калво. Наистина не понасяте пътуването в носилката… Не, моля ви, слизайте, слизайте бързо.
II
ГНЕВЪТ НА КРАЛЯ
И така, походът в Германия пропадна, оставяйки наварския крал силно разочарован. Той се върна в Еврьо и не пропусна да се прояви. Минават три месеца; стигаме до края на март миналата година… Да, миналата година, не греша… или тази година, ако предпочитате… но понеже този път Великден са падна на двадесет и четвърти април, значи е било миналата година…
Да, зная, племеннико; твърде глупав е обичаят, според който във Франция новата година се празнува на първи януари, а в регистри, договори и изобщо за всички паметни събития датата се променя едва на Великден. Най-глупавото е това, че законът приравнява началото на годината към празник, който се мести. По този начин в някои години март се повтаря, а други изобщо нямат април. Безспорно това трябва да се промени, напълно съм съгласен с вас.
Много отдавна се говори по този въпрос, но все няма разрешение. Светият отец би трябвало да установи веднъж завинаги някакво положение за целия християнски свят. Можете да ми вярвате, че ние в Авиньон сме най-затруднени от това; защото в Испания, както и в Германия, годината започва на Коледа; във Венеция на първи март; в Англия на двадесет и пети. Така че когато повече страни участвуват в някакъв договор, сключен през пролетта, никой не знае за коя година става дума. Представете си, че трябва да се подпише примирие между Франция и Англия в дните преди Великден за крал Жан ще носи дата 1355 година, а за англичаните 1356. О, чистосърдечно признавам, че това е най-голямата нелепост; но никой не иска да си промени навиците, дори и лошите, и човек би казал, че нотариуси, писари, изобщо всички чиновници изпитват удоволствие да се обременяват с трудности, които объркват обикновения човек.
Та стигнахме до края на месец март, когато крал Жан избухна в силен гняв… Срещу зет си разбира се. О, нека признаем, че съвсем не липсваха причини за недоволството му. На събрание на нормандските щати, свикани във Водрьой пред сина му, новия херцог, бяха казани нечувани досега грубости по негов адрес и ги бяха изрекли предствителите на благородническото съсловие, насъскани от рода Еврьо-Навар. Доколкото ми предадоха, двамата д’Аркур, чичото и племенникът, са били сред най-разгорещените; а племенникът, дебелият граф Жан, дотолкова се самозабравил, че извикал: „Бога ми, този крал е опасен човек; той не е добър владетел и аз ще се пазя от него.“ Както можете да предположите, тези думи са стигнали до ушите на Жан II. А когато малко след това бяха свикани наново щатите от Ланг д’ойл, нормандските депутати не се явили. Направо отказали да дойдат. Не желаели повече да участвуват в узаконяването на данъци и налози, нито да ги плащат, Впрочем на събранието бе отчетено, че данъкът върху солта и таксата върху продажбите не бяха дали очакваните резултати. Тогава решиха вместо тях да наложат данък върху реализирания доход тъкмо беше краят на годината.
Оставям ви да се досетите как бе приета тази мярка, според която трябва да платиш на краля с част от това, което си получил, събрал или спечелил през година и често вече си похарчил… Не, данъкът не бе приложен в Перигор, нито някъде другаде в Лангдок. Но познавам хора от нашия край, които минаха към англичанина единствено от страх, че ще им бъде наложен. Таксата върху реализирания доход, прибавена към поскъпването на храните, предизвика размирици на много места и най-вече в Арас, където простолюдието вдигна бунт; наложи се крал Жан да изпрати срещу метежниците своя конетабъл начело на няколко въоръжени дружини… Не, от всичко това наистина не можеше да му бъде весело. Но колкото и големи неприятности да има един крал, трябва да запазва самообладание. Именно това не направи той при следния случай.
Намираше се в абатството Бопре-ан-Бовези по повод кръщаването на първородния син на монсеньор Жан д’Артоа, станал херцог д’Йо, откакто бе получил имота и титлите на Раул дьо Бриен обезглавения конетабъл… Да, точно така, синът на граф Робер д’Артоа, на когото впрочем по външен вид доста прилича. Човек се сепва като го види; струва ти се, че виждаш бащата на неговата възраст. Великан, подвижна кула. Червеникави коси, къс нос, обрасло с четина лице с мускули, които свързват направо челюстта с рамото. За езда са му нужни товарни коне, а при атака, в бойно снаряжение, може да извърши пробив в цяла армия. Но
