Човек би казал, че от една година Франция има две столици, а това е най-лошата участ за едно кралство. Бордо — изобилие и мощ; Париж — оскъдица и безсилие. Какво искате! Парижките монети бяха обезценявани осемдесет пъти от началото на царуването. Да, Аркамбо, осемдесет пъти! А сечената в Тур лира е запазила само една десета от стойността, която имаше при възкачването на краля. Как може да се управлява държава с такива финанси? Когато оставяш да се покачват без мярка цените на всички стоки и същевременно обезценяваш парите, можеш да очакваш големи превратности и смутове. Франция вече позна превратностите, а в смутовете тепърва навлиза.
Какво направи нашият тъй хитър крал миналата зима, за да предотврати предвижданите от всеки нещастия? Понеже след английското нашествие не можеше да разчита на данъци от Лангдок, свика генералните щати от Ланг д’ойл. Но събранието не задоволи исканията му.
За да се съгласят с узаконяването на една извънредна такса от осем дение10 за ливра върху всяка продажба, тежък налог за всички занаяти и търговци, и на специален данък върху солта, депутатите проявиха голямо упорство и поставиха сериозни условия.
Искаха постъпленията да бъдат прибирани чрез определени от тях бирници; парите да не достигат нито до краля, нито до неговите служители; в случай на нова война да не се предприема друго събиране на данъци, преди те да са го обсъдили… и знам ли какво още? Представителите на третото съсловие бяха особено разгорещени. Сочеха примера на фландърските общини, чиито буржоа сами се управляват, или на англичаните това им носи успех, да направим и то-ва спрямо краля, отколкото френските щати. „НА английския парламент, който има по-големи прание като тях.“ Присъщ на французите недостатък е да търсят пример от чужденците, когато имат политически затруднения, вместо добросъвестно да съблюдават собствените си закони… Нищо чудно, че повторното свикване на щатите, което престол она следни кът бе принуден да ускори, взе такъв лош обрат, както онзи ден ви казвах. Превото Марсел вече има ораторски опит от предната година… Не съм ли ви разказвал това? А да, вярно, на дон Калво… Оттогава не съм го канил при себе си; става му лошо в носилката…
А наварецът, ще попитате, какво правеше през това време? Наварецът усърдно убеждаваше крал Едуард, че не му е изменил, съгласявайки се да преговаря с Жан II във Валон, че продължава да храни същите чувства към него и че е дал вид, че се сдобрява с френския крал само за да служи по-добре на общите им интереси, което не след дълго щял да му докаже. С други думи чакаше удобен случай за предателство.
Междувременни се стараеше да заздрави приятелството си с престолонаследника с всички средства на любезността, ласкателството и удоволствията та даже и чрез жените — познавам хубавици като онази Грасийоз, сигурно съм я споменавал пред вас или някоя си Биет Касинел, които са доста предани на наварския крал и за които се говори, че внасяли голямо оживление в малките празненства на двамата родственици. Благодарение на което, след като стана негов учител в прегрешенията, наварецът започна подмолно да настройва престолонаследника срещу баща му.
Убеждаваше го, че крал Жан никак не го обича него, първородния. Което беше вярно. Че е жалък крал. И това беше вярно. И че в края на краищата ще направят едно благочестиво дело, ако помогнат на бог — не чак да съкратят дните му, но поне да го отстранят от трона. „Вие ще бъдете по-добър крал от него, братко. Не чакайте да ви остави едно напълно рухнало кралство.“ На тая песен младите лесно се хващат. „Уверявам ви, че двамата заедно ще успеем да го сторим. Но трябва да си спечелим покровители в Европа.“ И предлага — ни по-малко, ни повече — да отидат при императора Карл IV, чичото на престолонаследника, да молят за подкрепа и поискат войска. Чия беше тази прекрасна идея да се обърнат към чужденеца за уреждане въпросите на кралството и да предоставят на императора, който и без това създава доста затруднения на папството, да решава съдбата на Франция? Може би епископ льо Кок, този недостоен прелат, когото Шарл Наварски бе въвел в обкръжението на престолонаследника. Във всеки случай работата беше доста добре нагласена и даже беше отишла твърде далеч…
Какво става? Защо спираме, без да съм заповядал? А, някакви каруци са задръстили пътя. Навлизаме в предградията. Накарайте да освободят пътя. Не обичам такива непредвидени спирания. Нищо не се знае… Ако пак се случи, нека охраната заобиколи плътно носилката. Срещат се понякога дръзки скитници, които не се плашат от светотатствуване и за които един кардинал би представлявал добра плячка…
И така, заминаването на двамата Шарловци френския и наварския, бе решено в пълна тайна сега вече знаем и кой щеше да ги придружи до Мец: граф дьо Намюр, Жан д’Аркур, дебелият граф, когото щеше да сполети нещастие, както ще ви разкажа; освен това Годьофроа от рода Булон Гоше дьо Лор, и разбира се, сир дьо Гравил, сир дьо Клер, сир д’Оне, Мобюе дьо Менмар, Колец Дублел и неизбежният Фрике дьо Фрикан, с една дума съзаклятниците от „Свинята предачка“, Освен тях — това е важно, защото мисля, че точно те трябваше да осигурят средствата за този поход — й двамата племенника на превото, Жан и Гийом Марсел, близки приятели на наварския крал, който ги канеше на своите увеселения. Младите богати буржоа винаги се главозамайват, когато заговорничат с крал!
Заминаването беше предвидено за деня на Сент-Амброаз. Привечер тридесет наварци трябваше да чакат престолонаследника край бариерата на Сен-Клу, за да го заведат у братовчед му в Мант, откъдето славната дружина трябваше да се отправи към империята.
А после… е, на човек със зла орис не може все да не му върви, дори и най-глупавият крал не всякога успява да загуби всичко. Нашият Жан II подушва работата в самото навечерие, в деня на Сен-Никола. Повиква сина си, обработва го както трябва и престолонаследникът, разкривайки заговора същевременно съзнава, че се е заблудил, и то не само по отношение на себе си, но и по отношение интересите на кралството.
Трябва да признаем, че в този случай крал Жан постъпи по-умело, отколкото друг път. Упрекна сина си единствено за намерението да напусне кралството без негово позволение, възнагради го за искреността, като начаса му прощава това прегрешение, и открил, че наследникът му проявява самостоятелност, го направи херцог на Нормандия, заявявайки, че иска да го приобщи по-тясно към задълженията на трона. Разбира се, поверявайки му това графство, населено само със сподвижници на рода Еврьо-Навар, беше равносилно да го прати в капан! Добре изигран ход.
На престолонаследника му оставаше само да предупреди Злия, че освобождава всички, които бяха включени в техния замисъл.
Досещате се, че тази история никак не увеличи любовта на бащата към сина, макар че ядът на краля бе прикрит зад големия подарък. Но сега омразата към зет му набъбна и узря като превтасало тесто. Убива конетабъла му, подклажда размирици, придвижва войски, влиза в преговори с вражеския крал… при това Жан II не знаеше още до каква степен!… и най-сетне подвежда сина му — това бе прекалено; крал Жан чакаше изгоден момент да му плати за всичко това.
Ние в Авиньон с нарастваща тревога следяхме тези неща и предвиждахме настъпването на трагични събития. Откъснати или опустошени провинции, нестабилна монета, празна хазна, недоволствуващи и непокорни депутати, упорито враждуващи помежду си едри васали, крал, когото вече поддържат само непосредствените му съветници и най-сетне, като връх на всичко, престолонаследник, готов да търси чужда помощ срещу собствената си династия… Казах на папата: „Пресвети отче, Франция рухва.“ И не се лъжех. Сгреших само в срока.
Бях предвидил разрухата след две години. А тя дойде за по-малко от една. И не сме видели още най- лошото. Какво искате? Когато главата не е достатъчно здрава, какво може да се очаква повече от крайниците? Сега трябва да се опитаме да слепим отново късовете на всяка цена и за целта сме принудени да прибегнем до услугите на Германия, и с това да издигнем авторитета на императора, чиято дързост искахме по-скоро да ограничим. Съгласете се, че има за какво да проклинаме!
А сега, Аркамбо, качете се отново на седлото и застанете начело на шествието. Искам при влизането в Бурж, въпреки късния час, да се вижда, че вашето перигорско знаме се развява до хоругвата на светия престол. И нека дръпнат пердетата на носилката, за да мога да давам благословия.
Втора част
Пиршеството в Руан
I
ПОЗВОЛИТЕЛНИ И БЕНЕФИЦИИ
