разточителен и щедър към просителите, той отговори: „Никой не трябва да си тръгва недоволен от присъствието на принца.“ После, обръщайки се към мен: „Моите предшественици не умееха да бъдат папи.“ А по време на голямата чума, както ви казах, той наистина доказа на всички ни, че е най-достойният. Честно казано, мисля, че нямаше да мога да извърша това, което той направи, и тогава още веднъж благодарих на бог, че не ме беше избрал да ръководя християнския свят, докато траеше това изпитание.
Климент нито за миг не отстъпи от своята величественост; и действително показа, че той е светият отец, бащата на всички християни и не само на тях, защото, когато населението почти навсякъде, но главно в рейнските провинции, в Майен и във Вормс се опълчи срещу евреите и ги обяви като виновници за бедствието, той осъди тези гонения. Нещо повече — реши да вземе евреите под свое покровителство; отлъчи тези, които ги нападаха; предложи подслон и жилища на изгонените в подвластните на Рим държави и трябва да признаем, че евреите за няколко години възстановиха благоденствието им.
Но защо всъщност ви говорих толкова за чумата? А, да. Заради сериозните последствия, които тя имаше за френската корона и за самия крал Жан. И наистина към края на епидемията, през есента на 1349 година, три кралици една след друга, поточно две и една принцеса на път да стане кралица…
Какво казваш, Брюне? Говори по-високо. Вече се вижда Бурдей? О да, искам да погледна. Положението е изгодно наистина и замъкът е разположен така, че да могат да се виждат отдалеч всички подстъпи.
Именно това е замъкът, Аркамбо, който моят по-малък брат и ваш баща ми остави за благодарност, че освободих Перигьо. Защото, ако аз не успях да измъкна крал Жан от ръцете на англичаните, то поне спасих столицата на нашето графство и постигнах възвръщането на управлението му. Спомняте си, че английският гарнизон не искаше да напусне града. Но копиеносците, които ме придружават и заради които някои ми се подиграват, отново се оказаха доста полезни. Достатъчно бе да се появя с тях, идвайки от Бордо, и англичаните си, обраха парцалите и изчезнаха. Двеста копиеносци и един кардинал, това не е малка работа… Да, повечето от моите служители умеят да боравят с оръжие, както и секретарите и докторите по право от свитата ми. А моят верен Брюне е рицар, а скоро му дадох и благородническа титла.
Отстъпвайки ми Бурдей, брат ми всъщност се укрепи. Защото с владението Оброш близо до Савиняк и с крепостта Боньовал до Тенон, които откупих за двадесет хиляди флорина от крал Филип VI преди десет години… казвам откупих, но всъщност с това той ми издължи част от сумите, които му бях заел… а също и с укрепеното абатство Сент-Астие, чийто игумен съм аз, и моите манастири Флекс и Сен-Мартен-дьо- Бержьорак, ето ти понастоящем шест укрепления, разположени в доста широк кръг около Перигьо, които са под висша църковна власт — все едно че са подчинени на самия папа. Трудно ще се решат да ги нападнат. По този начин осигурявам мира в нашето графство. Вие, разбира се, познавате Бурдей; често сте идвали тук. А аз отдавна не го бях посещавал… Я виж, бях забравил тази голяма осмоъгълна кула. Има внушителен вид. Ето че сега Бурдей е мой, но само колкото да пренощувам и настаня на сутринта избрания от мен управител, без да знам кога отново ще дойда тук и дали изобщо ще дойда пак. Твърде кратък престой, за да му се насладя. Е да благодаря на бога и за тези мигове, които ми отрежда тук. Надявам се, че са ни приготвили прилична вечеря, защото даже и в носилката пътят изтощава.
III
СМЪРТТА ТРОПА НА ВСИЧКИ ВРАТИ
Знаех си, племеннико, и казвах, че не трябва да разчитаме да стигнем днес по-далеч от Нонтрон. И то ще пристигнем там едва след вечерня, съвсем по мръкнало. Ла Рю ми наду главата: „Монсеньорът се движи много бавно… Нима Монсеньорът ще се задоволи с преход от осем левги…“ Е да! Ла Рю винаги препуска така, сякаш са му подпалили седлото. Това никак не е лошо, защото с него ескортът не дреме. Но аз знаех, че нямаше да можем да тръгнем от Бурдей преди обяд. Имах прекалено много за вършене и решаване, много документи за подписване.
Виждате ли, обичам Бурдей; убеден съм, че щях да бъда щастлив тук, ако бог бе отредил не само да го владея, но и да живея в него. Когато притежаваш един-единствен и скромен имот, ти му се наслаждаваш в пълна степен. А многобройните и големи владения се вкусват само мислено. Небето винаги разпределя равномерно даровете си…
Когато се върнете в Перигор, Аркамбо, направете ми добрината да отидете в Бурдей и да проверите дали са поправили покривите така, както наредих преди малко. А и камината в стаята ми димеше… Голямо щастие е, че Бурдей бе пощаден от англичаните. Видяхте Брантом, който току-що отминахме; забелязахте в какво окаяно положение са оставили този град, допреди толкова красив и приятен край своята река! Уелският принц е спрял да пренощува тук на девети август, както ми бе съобщено преди малко. На сутринта, преди да тръгнат, неговите пешаци са подпалили всичко.
Никак не ми се нрави техният навик да рушат, опожаряват, опустошават и прогонват всичко живо, на който, изглежда, се отдават все по-често. Приемам, че на война, щит срещу щит, хората се убиват един друг; ако бог беше отредил да водя войска в бой, а не да принадлежа на църквата и аз щях да бъда безмилостен. Приемам донякъде и грабежите; нали трябва да възнаградиш по някакъв начин тези, които излагаш на опасност и умора. Но нашествие, целящо единствено да обрича населението на нищета, да изгаря покривите и реколтата му и да го излага на глад и студ, това ме изпълва с негодувание. Знам какво искат; понеже кралят не може да извлича данъци от разорени провинции, те рушат имуществото на поданиците, за да подкопаят самия него. Но това е нелепо. Ако англичанинът претендира за права над Франция, защо ще я опустошава? Мисли ли, че дори и да спечели с договорите, след като е победил с оръжието, мисли ли, че ще бъде добре приет тук, като действува по този начин? Навсякъде сее омраза. Вярно, опразва хазната на френския крал, но печели за него сърцата на хората, изпълнени с гняв и желание за мъст. Е, крал Едуард ще намери тук-там някои сеньори, които от корист да му станат васали, това да; ала отсега нататък народът ще го приема враждебно, защото неговото, отношение е непростимо. Вижте вече какво се получава: хорицата не се сърдят на крал Жан, че се остави да го сразя; съжаляват го, наричат го Жан Смелия или Жан Добрия, а би трябвало да му казват Жан Глупака, Жан Ограничения, Жан Негодния. И ще видите, че с кървава пот ще платят откупа му.
Питате ме защо ви казах вчера, че чумата имаше сериозни последици за него и за кралството. Ех, племеннико, заради няколко души, отишли си не по реда си, няколко загинали жени, и най-напред неговата собствена съпруга Бон Люксембургска, преди да стане крал.
Бон Люксембургска бе отнесена от чумата през септември 1349 година. Тя щеше да бъде кралица, и то добра кралица. Както знаете, тя беше дъщеря на краля на Бохемия, Жан Слепия, който хранеше извънредна любов към Франция и казваше, че парижкият двор е единственият, в който можеш да живееш като благородник. Този крал беше образец на рицарство, но малко налудничав. Макар напълно сляп, той държеше да участвува в битката при Креси и за целта накара да вържат коня му за конете на двама негови рицари, застанали от двете му страни. Така се впуснаха в боя. Намериха ги мъртви и тримата, все тъй вързани един за друг. Неговата благородна смърт до такава степен впечатли уелския принц… тогава той караше шестнадесетата си година; това бе първото му сражение, и доста добре се прояви, макар че от тактически съображения крал Едуард бе прекалил с участието на своя наследник в него… та уелският принц бе така поразен, че помоли баща си да му позволи да носи занапред емблемата на покойния сляп крал. Ето защо сега шлемът на принца е увенчан с три бели пера.
Но най-важното във връзка с Бон Люксембургска беше нейният брат, Шарл Люксембургски, за чийто избор като император на светата империя папа Климент VI и аз бяхме съдействували. Не че не знаехме, че с този хитър като търговец селяк щяхме да си имаме известни неприятности… о, в него няма нищо от баща му, скоро ще се убедите сам; но понеже предвиждахме също, че за Франция ще настъпят тежки времена, решихме, че ще й помогнем, като направим бъдещия й крал императорски зет. След смъртта на сестрата край на съюза. Виж, неприятности наистина ни създаде с неговата златна вула; но подкрепа на Франция — никаква, и именно затова сега отивам в Мец.
Крал Жан, по това време нормандски херцог, не показа особено силно отчаяние от смъртта на Бон Люксембургска. Между тях бе имало твърде малко разбирателство и чести скандали. Макар че не бе лишена от чар и че й правеше по едно дете на година, всичко единадесет, откакто му бяха намекнали, че беше вече време да се сближи с жена си в леглото, в сърдечно отношение монсеньор Жан клонеше по-скоро към един свой братовчед, с осем години по-млад и с доста красива външност… Шарл дьо ла Серда, когото наричаха също Шарл Испански, защото принадлежеше на един отстранен от кастилския трон род.
Още щом погребаха Бон Люксембургска, херцог Жан, придружен от хубавия Шарл Испански, се оттегли
