във Фонтенбло, за да избяга от заразата… О, това е нерядко срещан порок, племеннико. На мен той ми е непонятен и ме преизпълва с възмущение; опада към онези слабости, към които съм най-непримирим. Но трябва да признаем, че е разпространен дари сред кралете и много им вреди. Вижте какво стана с крал Едуард II Английски, баща на настоящия. Именно содомията му коства и трона, и живота. Нашият крал Жан не е изявен до такава степен, но проявява доста подобни наклонности и ги проявява особено в пагубното си увлечение към този братовчед с прекалено изящното лице…
Какво става, Брюне? Защо спираме? Къде сме? В Кенсак. Той не беше предвиден… Какво искат тези селяци? А, благословия! Не спирайте шествието за това; знаеш добре, че благославям и в движение… In nomine patris…tii… sancii…4 Хайде, добри хорица, благословени сте вървете в мир… Ако трябва да спирам всеки път, щом ми искат благословия, ще стигнем в Мец след шест месеца.
Та ви казвах, че през септември 1349 година Бон Люксембургска умря, оставяйки престолонаследника вдовец. През октомври дойде редът на наварската кралица Жана, доскоро наричана Жана Малката, дъщеря на Маргьорит Бургундска и може би на Луи Вироглавия; тази, която бяха отстранили от френския трон, обявявайки я за незаконородена… е, да, детето от Нелската кула… чумата я прибра. И нейната смърт не бе почетена с продължителна скръб. От шест години бе вдовица на своя братовчед Филип д’Еврьо, убит някъде в Кастилия в бой срещу маврите. Когато се възкачи на престола, Филип VI им бе подхвърлил наварската корона, за да предотврати техните евентуални претенции към френската. Една от многото машинации, които осигуриха трона на рода Валоа.
Никога не съм одобрявал тази сделка с Навара, която противоречеше и на закона, и на фактите. Но тогава все още нищо не можех да кажа! Нали съвсем наскоро ме бяха избрали за епископ на Оксер. Пък и дори да бях го казал… Юридически това бе несъстоятелно. Навара идваше от майката на Луи Вироглавия. Ако Жана Малката не бе негова дъщеря, а на някакъв щитоносец тя имаше толкова права над Навара, колкото и над Франция. Следователно признаеха ли й правата над короната на едната държава, доказваха ipso facto нейните права и над другата както за нея, така и за наследниците й. Прекалено недвусмислено бе, че е отстранена от френския трон не толкова заради предполагаемата й незаконност, а защото бе жена, всичко това благодарение на умело измисления закон за мъжете.
Колкото до самите факти… Филип Хубави никога не би се съгласил на каквато и да е цена да откъсне от кралството нещо, което е присъединил към него. Тронът не се осигурява като му прережеш единия крак. Жана и Филип Наварски си бяха кротували, тя защото ризата на майка й прекалено лепнеше ла гърба й, той защото приличаше на своя баща Луи д’Еврьо, достоен и разсъдлив по природа човек. Положението щеше да се промени с техния син Шарл, доста буен за възрастта си осемнадесетгодишен младеж, който гледаше с желание за мъст към миналото на своя род и с амбиция към собственото си бъдеще. „Ако баба ми не беше толкова разгорещена курва, а майка ми се бе родила мъж… Сега щях да съм крал на Франция.“ Това съм го чул с ушите си… Необходимо бе следователно да се запази Навара, чието местоположение в южната част на кралството стана още по-важно особено сега, когато англичаните завладяха цяла Аквитания. И както винаги в подобни случаи се започна уреждането на брак.
Херцог Жан с радост би се въздържал от нов брачен съюз. Но му бе отредено да бъде крал, а кралският сан изисква съпруга до краля, особено пък в неговия случай. С присъствието на една съпруга вече нямаше да изглежда, че толкова явно се движи подръка с Шарл Испански. А от друга страна, как по-удачно да поласкаем буйния Шарл д’Еврьо — Навара и как по-сигурно да му вържем ръцете, ако не като изберем за кралица една от сестрите му? Най-голямата, Бланш, беше на шестнадесет години. Красавица, и с доста изтънчена душевност. Замисълът бе значително придвижен, бе поискано папското позволение и сватбата беше почти обявена, макар че през онзи ужасен период се питахме кой ще бъде жив идната седмица.
Защото смъртта продължаваше да тропа на всички врати. В началото на декември чумата прибра самата френска кралица, Жана Бургундска, куцата, злата кралица. При смъртта й благоприличието едва възпря радостните викове, а народът само дето не излезе да танцува по улиците. Всички я мразеха; вашият баща сигурно ви го е казвал. Крадеше печата от мъжа си, за да хвърля хората в затвора; приготвяше отровни бани за гостите, които не й се нравеха. За малко да убие така един епископ… Понякога кралят я замеряше с някоя факла от свещниците, но не успя да я промени.
Аз доста се страхувах от тази кралица. Нейната подозрителност пълнеше двора с въображаеми врагове. Беше сприхава, коварна, отблъскваща; беше престъпница. Смъртта й се възприе като късна проява на небесното правосъдие. Впрочем веднага след това бедствието започна да стихва, сякаш тази страшна хекатомба, дошла от толкова далеч, не бе имала друга цел освен да порази най-накрая тази харпия.
От всички поданици на Франция този, който изпита най-голямо облекчение, бе самият крал. Ожени се повторно, преди да е изтекъл месец, в студовете на януари. Макар и вдовец на една ненавиждана от всички жена, това все пак бе явно незачитане на благоприличния срок. Но най-лошото не бе в привързаността. За кого се женеше повторно? За годеницата на своя син, за Бланш Наварска, младичката, по която беше полудял още щом тя се появи в двора. Колкото и снизходително да се отнасят към леконравието, французите никак не обичат подобни увлечения у един владетел. Филип VI беше с четиридесет години по- възрастен от красавицата, която така грубо измъкна изпод носа на своя наследник. И не можеше да се оправдае с върховния интерес на кралствата, както става при толкова много неравни кралски бракосъчетания. Увенчаваше короната си с ореола на един скандал и същевременно нараняваше достойнството на своя приемник, като го направи смешен. Набързо отпразнуваха сватбата в Сен-Жермен- ан-Ле. Жан Нормандски естествено не присъствуваше. Никога не бе обичал баща си, който впрочем му отвръщаше със същото. Сега истински го намрази.
Месец по-късно престолонаследникът се прежени на свой ред. Бързаше да заличи оскърблението. Престори се на възхитен да се свърже с булонската херцогиня, вдовица на булонския херцог. Моят преподобен събрат булонският кардинал ги уреди този брак в полза на семейството си и за своя облага. От гледна точка на богатството булонската херцогиня беше твърде добра партия, която можеше да подобри състоянието на принца, превърнал се вече в неповторим прахосник, но всъщност само го тласна към още по-голямо разточителство.
Новата нормандска херцогиня беше по-възрастна от свекърва си; на дворцовите приеми двете произвеждаха много странно впечатление, още повече, че по осанка и по лице съпоставката съвсем не беше в полза на снахата. Херцог Жан се дразнеше от това; беше си втълпил, че е влюбен в Бланш Наварска, която така грозно му бе отнета, и жестоко се измъчваше да я вижда до баща си, който не преставаше да я гали пред всички, и то по съвършено блудкав начин. Това не бе никак благоприятно за нощите на херцог Жан с булонската херцогиня и още повече го тласна към Шарл Испански. Намери утеха в прахосничеството. Човек би казал, че спасява честта си, като пилее пари.
Впрочем след току-що изживените ужасни и злочести месеци по време на чумата всички харчеха бясно. Особено в Париж. Истинска мания беше обхванала двора. Твърдеше се, че това прекаляване с разкоша осигурява работа на простите хорица. Ала в колибите и килерите не се забелязваха последици от подобно нещо. Между задлъжнелите владетели и мизерствуващото простолюдие имаше една прослойка, където се стичаше печалбата, погълната от едри търговци като Марселовци, които продаваха сукно, коприни и други стоки за украса и които тогава здравата забогатяха. Модата стана екстравагантна и макар да беше вече на тридесет и една години, херцог Жан се перчеше заедно с Шарл Испански, и двамата облечени в назъбени надризници, толкова, къси, че им се виждаха задниците. Смееха им се, като минаваха.
Бланш Наварска бе станала кралица по-рано от определеното; регентството й продължи по-кратко от предвиденото. Филип дьо Воала беше оцелял от войната и чумата; но не устоя на любовта. Докато бе живял със своята куца свадливка, той си беше останал красив мъж, малко пълен, но винаги здрав и бодър, владееше оръжието, яздеше бързо, ловуваше дълго. Шест месеца любовни подвизи при красивата съпруга го свършиха. Напускаше леглото й само с мисълта да се върне пак в него. Истинска мания, лудост. Искаше от лекарите си да му приготвят смеси, които да го правят неуморим за насладата… Какво?… Учудвате се, че… Но да, племеннико, да макар че сме хора на църквата, впрочем именно заради това ние трябва да сме в течение на подобни неща, особено когато се отнасят до кралска особа.
Кралица Бланш приемаше тази непрекъснато доказвана й страст едновременно съгласна, тревожна и поласкана. Кралят се хвалеше публично, че тя се уморява по-бързо от него. За кратко време отслабна. Всяка седмица го състаряваше с цяла година. Умря на двадесет и втори август 1350 година на петдесет и седем години, от които двадесет и две бе царувал.
