Двамата лекари, наведени над тялото на сър Хари Баркли в имението на Лорвил, най-накрая приключиха с изследванията си.
— Не мога да си обясня причините за тази невероятна загуба на кръв, доктор Мордант.
— Аз също, доктор Грийн. Той е до такава степен обезкръвен, че само чудо би могло да спаси живота му! — Доктор Мордант тихо се засмя: — Що се отнася до загубата на кръв, аз първоначално си помислих за вътрешни кръвоизливи и апоплексия, но не открих никакви признаци за подобно нещо. Съдейки по изражението на лицето му, а то е толкова ужасяващо, че ми е трудно да го гледам.
— Вие сте прав.
— Той е умрял от изключително силен страх или от това, че е станал свидетел на нещо ужасно.
— Последното е по-вероятно.
— Смятам, че трябва да засвидетелстваме смърт в резултат на вътрешен кръвоизлив и апоплексия.
— Съгласен съм.
— Значи така и ще направим.
Лекарите се наклониха над отворената папка на масата. Внезапно доктор Грийн се изправи, порови с ръка из джоба си и извади оттам една кибритена кутийка.
— Ето ви кибрит, доктор Мордант. Изгорете тази папка и не разказвайте на никого за нея.
— Да. Така ще бъде най-добре.
Извадки от дневника на сър Хари Баркли, намерен до трупа му в имението на Лорвил на 17 юли 1925 година.
25 юни.
Снощи сънувах странен сън. Присъни ми се, че в гората около замъка на моя баща срещам красиво момиче. Не зная защо, но двамата се прегърнахме, устните ни се сляха в целувка, и това нещо продължи не по-малко от половин час! Какъв необикновен сън! Изглежда и други неща са ми се присънили, но не мога да си ги спомня. Когато на сутринта се погледнах в огледалото, видях бледото си, обезкръвено и изкривено лице.
По-късно Леон ми каза, че и на него му се е присънил подобен сън, а тъй като той е твърдо убеден женомразец, не мога да намеря никакво разумно обяснение за случилото се. Много е странно това, че и двамата сме сънували един и същ сън.
29 юни.
Рано сутринта при мен дойде Мортимър и ме информира за твърдото си намерение да напусне имението поради причината, че миналата нощ видял призрак. Някакъв възрастен красавец, добави той. Изглежда Мортимър се е ужасил от обстоятелството, че старецът го целунал. Навярно всичко това му се е присънило. Само благодарение на този мой довод ми се удаде да го убедя да остане, като му дадох честната си дума, че няма да разказвам на никого за необичайната случка. Впоследствие Леон ми каза, че миналата нощ сънят се повторил с всичките си подробности и че той не се чувства много добре. Посъветвах го да се обърне към лекар, но той отказа. Що се отнася до, както се изрази, ужасния кошмар, то предстоящата нощ щял да се обгради със светена вода, която, според него, щяла да го предпази от всяко вредно въздействие на силите на злото, ако такова съществува и е свързано по някакъв начин с особените сънища. Странно, че той приписва всичко на злите сили!
Днес проведох неголямо разследване и си изясних, че описанието на външността на баронет Лорвил съвпада напълно с описанието на „привидението“ от съня на Мортимър. Узнах също така, че докато последният представител на рода Лорвил бил още жив, в околността изчезнали няколко деца. Не искам да кажа, че между тези факти съществува някаква връзка, просто невежото местно население приписва тези загадъчни случаи на баронета.
30 юни.
Леон утвърждава, че благодарение на мощното въздействие на светената вода, сънят не се е повторил (а аз отново го преживях предишната нощ).
7 юли.
Мортимър си замина. Каза ми, че не може да живее в една къща с дявола. Изглежда наистина е видял призрака на стария Лорвил, макар че самата мисъл за това предизвиква смях у Леон.
4 юли.
Снощи отново сънувах този проклет сън. На сутринта се чувствах много зле, все едно бях тежко болен. Но постепенно през деня ми се удаде да се избавя от това чувство. Леон изразходва цялото количество светена вода, но утре е неделя и той се надява да попълни запасите си по време на богослужението в селската църква.
5 юли.
Днес сутринта бях в селото и се опитах да си намеря друг готвач. Изобщо не разбирам какво става. Никой не желае да влезе в имението, дори и за, както ми заявяват, сто лири на седмица. Ще трябва да се справя без готвач или да си наема такъв чак в Лондон.
Днес с Леон се случи нещо неприятно. Когато се прибирал вкъщи след църковната служба, почти цялото количество светена вода се изляла от бутилката, а после и самото шише с остатъците от светената вода паднало на земята и се разбило. Леон е обезкуражен и смята при първия възможен случай да се сдобие с необходимата течност от приходящия свещеник.
6 юли.
Миналата нощ отново ми се присъни този сън. Чувствам се изключително отпаднал, Леон — също. Той отиде на лекар в крайна сметка и докторът се заинтересувал дали скоро е имал дълбоки прорезни рани или сериозни травми, съпроводени от голяма загуба на кръв, и дали не страда от вътрешни кръвоизливи. Леон му дал отрицателен отговор и докторът му предписал да хапва повече суров лук и още нещо. Леон забрави за своята светена вода.
9 юли.
Отново същият сън. На Леон му се присъни друг сън, този път за някакъв старец, който — както ми сподели — го ухапал. Накарах го да ми покаже мястото, където бил ухапан от стареца в съня си, и когато той разтвори яката на ризата си, на гърлото му, извън всякакво съмнение, се виждаха две малки ранички. И двамата усещаме някаква много голяма слабост.
15 юли.
Днес Леон ме напусна. Твърдо съм убеден, че той внезапно се е побъркал, защото на сутринта у него възникна непреодолимото желание да се спусне в мазето. По думите му, сякаш нещо го дърпало там. Не се и опитах да го спра. Измина известно време; аз седях, потънал в четене на един том от Хърбърт Уелс, когато чух как Леон, крещейки пронизително, се изкачва бързо по стъпалата на мазето, препъвайки се в желанието си да излезе колкото се може по-бързо оттам. След това се понесе като луд през помещението, в което се намирах. Изправих се и захвърлих книгата, втурнах се след него и го намерих в следващата стая, където със сила успях да го задържа. Поисках от него обяснение за поведението му, в отговор на което не чух нищо друго, освен непонятни стенания.
„Боже Господи, монсиньор, незабавно напуснете това прокълнато място! Тръгнете си, монсиньор, умолявам ви! Дяволът, Дяволът.“ В този момент той се откъсна от хватката ми и побягна презглава далеч от имението. Аз го последвах. Когато излязохме на пътя, го повиках по име, но вятърът донесе до ушите ми само отделни откъслечни думи: „Ламе, дявол боже. Книгата на Тот.“. Думите, толкова важни като „дявол“ и „Боже“, ги пропуснах покрай ушите си. Но ето че Ламе се наричаше жената-вампир, добре известна
