единствено на неколцина избрани магьосници, а „Книгата на Тот“ представляваше египетски ръкопис по магия. В течение на няколко минути бях обладан от дивите фантазии за това, че „Книгата на Тот“ е скрита някъде из къщата, и като поразмислих малко, стигнах до извода, че тя се намира под масивната каменна плоча, лежаща в основата на стълбите към мазето. Имам намерение да сляза долу и да проверя.

6 юли.

Намерих я! „Книгата на Тот“! Както и предполагах, тя се оказа точно там — под каменната плоча. Духовете, които я охраняваха, очевидно не искаха да наруша покоя на нейното уединение, поради което устроиха истински ураган от прах и вятър, докато се опитвах да преместя плочата встрани. Книгата е снабдена с тежка закопчалка със старинен вид.

Предишната нощ отново имах същия сън, но този път — мога да се закълна в това — в допълнение към всичко видях призраците на стария Лорвил и четири красиви девойки. Какво съвпадение! Днес се чувствам страхотно отпаднал и едва мога да се държа на краката си. Няма никакво съмнение, че този дом гъмжи, обаче не от прилепи, а от вампири. Ламе! Само ако можех да намеря телата им, бих пронизал сърцата им с остри колове.

Днес направих ново поразително откритие. Спуснах се долу, до мястото, където лежеше плочата, отместих по-малкия камък, върху който лежеше „Книгата на Тот“, и пред мен се откри широка вдлъбнатина, претъпкана с десетки скелети — всичките принадлежащи на малки деца! Ако това имение наистина е обитавано от вампири, то е съвсем очевидно, че скелетите са на техните нещастни жертви! Освен това съм и твърдо убеден, че някъде наблизо има и пещера, в която лежат скритите тела на вампирите.

Разглеждайки книгата на дьо Рош, се натъкнах на перфектен план за откриването на техните тела! Ще се възползвам от „Книгата на Тот“, за да призова вампирите при себе си, след което ще ги заставя да ми покажат мястото, където крият своите чувствени тела. Дьо Рош пише, че това може да се направи.

9 часа вечерта.

Идеалното време за призоваване на вампири! Някой минава покрай мен, но се надявам, че този някой няма да ми попречи да направя това, което съм намислил. Както отбелязах по-рано, книгата е снабдена с тежка закопчалка, и ми се наложи доста да се потрудя, докато успея да я отворя. Когато най-накрая ми се удаде да счупя ключалката, разтворих книгата и започнах да търся мястото, което ми беше необходимо за заклинанието по призоваване на вампирите. Намерих го и започнах да произнасям формулата. Атмосферата в помещението постепенно започна да се променя и скоро гъст мрак изпълни стаята. Въздушните потоци страховито се носят из помещението, лампата изгасна. Сигурен съм, че вампирите скоро ще се появят.

Бях прав. В стаята започват да се появяват сенки. Те стават все по-големи и по-отчетливи. Сенките са пет — четири женски и една мъжка. Чертите им са ясно различими. Те ми хвърлят светкавични погледи, а ето, че сега се взират злорадо в мен.

Боже мой! Забравих да нарисувам магическа окръжност на пода на помещението и сега се страхувам, че вампирите ще ме нападнат! Колко съм прав. Те се приближават към мен. Боже мой! Спрете! Те се спират. Старият баронет се взира съсредоточено в мен, блестящите му очи горят от ненавист. Четирите жени- вампири сладострастно ми се усмихват.

Сега или никога разполагам с възможността да отнема техния зъл чар. Молитва! Но аз не мога да се моля. За вечни времена съм низвергнат от Господа, затова задето призовах Сатаната на помощ. Но дори и към Сатаната не мога да се обърна. Намирам се под пагубната хипноза на зловещия поглед, изкривил лицето на баронета. В очите на четирите красавици-вампири също се е появил злокобен блясък. Те бавно се приближават към мен, а ръцете им са протегнати напред. Виждам как се извиват гъвкавите им отвратителни тела, а малиновите им устни са изкривени в дяволска победна усмивка. Непоносимо ми е да гледам как облизват устните си. Съпротивлявам се, напрягам всичките сили на волята си, но какво значи голата воля пред адските пълчища от вампири?

Боже! Присъствието на тази сган от преизподнята ще обрече душата ми на вечни мъки! Баронетът се придвижва напред. От отвратителната му близост в съзнанието ми възниква усещането за нещо мерзко и непристойно. Ако не мога да се обърна към Бога, тогава трябва да помоля Сатаната да ми даде необходимото време, за да мога да начертая проклетия магически кръг.

Не мога повече да се съпротивлявам на тяхната зловеща сила. Опитвам се да стана, но не мога. Повече не съм господар на волята си! Вампирите ме наблюдават с демоничен поглед. Обречен съм да умра и да живея вечно сред Неживите.

Лицата им се приближават все по-близо и по-близо до мен. Навярно скоро ще изпадна в забрава. Бих направил всичко, което е по силите ми, само и само да не виждам тези зловещи същества около себе си. Усещане за остра, пареща болка в гърлото. Боже мой!

,

Информация за текста

© Огъст Дърлет

© 2004 Адриан Лазаровски, превод от английски

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Публикация:

ИК „Яспис“, 2004

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4453]

Последна редакция: 2007-12-05 10:00:00

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×