измъчен вид.
— Силно ли те ударих…
— Шшшт! — сложих пръст върху устните й и за миг ми се стори, че потъна. Шумът отвътре беше престанал. Натиснах звънецът отново — без резултат.
— Дръпни се! — извиках и поставих малък експлозив до електронната брава. Старите методи винаги действаха.
— Какво правиш, Шаф? Да не си мръднал? Нямаме разрешение…
В това време взривът избухна и изпълни коридира със синкав дим. Засилих се към вратата и я бутнах с рамо, докато резервната система все още не се беше задействала. Вратата хлътна навътре като вилица в шоколадов сладкиш и двамата с Бизонет влетяхме.
А вътре… имаше какво ли не. Стари интегрални схеми, оптически кабели, електронни части натрупани по пода, върху полици, по масите и столовете. За съжаление димът от коридора ни настигна и замъгли гледката.
— Не мърдай! — извиках с отдавна отрепетирания си респектодобиващ глас. — Детективи Шафер и…
— Козловски. — изпищя Бизонет. — Като ще си слагам главата в торбата…
— Арестуван сте. — най-сетне довърших. — Моля излезте с високо вдигнати ръце.
Мъжът в дъното на стаята се размърда и ни показа окаяното си туловище.
— Я! — ахнах аз. — Това изкуствена ръка ли е?
Онзи вдигна и двете си ръце без да разбира за какво става въпрос и аз му щракнах закопчалките. Беше фасулска работа.
— Е, мистър Лахман, къде е?
Показах му за по убедително върхът на електрическата си палка и се приготвих за концерта. Пиленцето бе започнало вече да пее.
— Дойде преди по-малко от час. Не знаех какво да правя с нея. — той кимна с глава към поредната купчина.
— Така-а. — казах весело, крачейки към претрупаното бюро. — Още не е станало време за следобедното чука… дрямка и разгадахме случая. Това определено е най-лесния случай в кариерата ми. Бизонет?
— Господи! Какво е това? — видях как прелестните й зеници се разшириха и ужас накара гърдите й да се повдигнат малко повече от обикновено.
Потопих ръката си в кръвта по бюрото и я подуших. На масата лежеше женска глава и ме гледаше неразбиращо. Аз обаче разбирах прекрасно — лъхна ме миризма на смазка.
— Кръв. — казах спокойно. — Само че не истинска. Това тук е робот, скъпа. Създаден е да задоволява желанията на лошите чичковци. Като онзи там — посочих го с отрязаната до лакътя женска ръка.
— Аз, аз щях да ви уведомя. Веднага щом се справя с нея…
— И да загубиш добре платената си работа? Знаеш ли какво, не ти вярвам. Това тук си е чисто роботоубийство. Ще лежиш. Да.
— Моля ви…
— Бизи, какво ще кажеш? — попитах я въпреки, че се досещах.
— Мръсник! — гневното й гласче обиколи стаята.
— Това е, мистър. Нищо не мога да направя за вас, щом дамата не го желае. Пиян ли бяхте?
— Бях разстроен, жена ми ме напусна. — измърмори техникът.
Ех, тези жени — почти го съжалих. Усещах погледът на един от най-красивите екземпляри, които бях срещал върху гърба си и тържествено се обърнах, щом тя ме повика.
— Нещо не схващам, Шаф. Върху тапета пишеше „Тя ме уби“, не той…
— Всичко е точно, скъпа ми Бизонет. ТЯ наистина го уби — посочих трупа върху масата. Трябва да призная, че изглеждаше доста реалистично — робот на GK-Electronics, последен модел, който Чарлз Месие без колебание е купил за да задоволи нарастващите след раздялата с жена му сексуални нужди. Способен бе да се преобразява във всяко едно действително женско лице и тяло. Истинска прелест.
Виждах недоумението по тъмните й очи и се засмях.
— Вие нищо не разбирате — изрева дебелакът — тя ме тормозеше всеки ден. Звънеше в къщи, заплашваше ме.
— …само че кодът за служене не й е позволявал да напусне дома, докато не умре нейният собственик. Затова тя го е…
— Убила! — извика Бизонет.
— Бинго! Ако се поразровим в инструкцията по експлоатация, ще разберем, че тези роботи се влюбват до гроб, поправи ме ако греша, в техните собственици — в човекът, чието присъствие засекат първо при тяхното включване. Обратният процес на депрограмиране е много труден, затова при нужда роботите просто се унищожават. Техникът, който инсталира роботът е снабден с транслатор, който отблъсква сигналите на робота и ги насочва към истинския собственик. Нали така, друже?
Дебелакът ме погледна умоляващо.
— За съжаление, обаче нашият човек е забравил да включи транслатора и тя се е влюбила в него. Подобна грешка във фирма като GK-Electronics се наказва с уволнение. Как мислеше да се спасиш, приятел?
— Изобщо нямах представа, че ще го убие. — провлачи той.
— О, да. Убила го е и още как. Роботът е знаел, че жената на Месие се обажда от време на време и когато този момент е настъпил той задейства програмата за физическа самоиндукция и се е преобразява в нея. Колко елегантно — не е имало никакъв контакт помежду им — нито физически, нито косвен. Месие просто видял облика на жена си и раздрусал клонките. А аз си спечелих наградката.
— Кучка — изрева Бизонет. — Електронна мръсница.
— Тя просто е следвала чувствата си, Бизонет. Нещо, което не може да се каже за истинските жени.
— И все пак тя си е кучка.
О, да, помислих си, обичам кучките — нали имам подобна вкъщи. Изръсих се цяло състояние за нея — годишната си детективска заплата.
Информация за текста
© Мартин Дамянов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1323]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:34
