Пчелно млечице

— Ще бъдеш ли така добра да ме изслушаш до края?

— Забранявам ти — заяви тя. — Абсолютно. Няма вече да даваш на детето ми нито капка от това ужасно нещо, ясно ли е?

— Ама, Мейбъл…

— Да не говорим, че миналото лято имахме доста стряскащ добив на мед и ако продължаваш да си играеш с тези кошери, не се знае какво ще се получи.

— Всичко си е наред с кошерите ми, Мейбъл.

— Много добре знаеш, че миналото лято добивът ни беше спаднал наполовина.

— Направи ми една услуга, моля те — каза той. — Позволи ми да ти обясня някои от чудесата, които прави това нещо.

— Ти още не си ми казал какво е.

— Добре, Мейбъл, и това ще направя. Ще ме изслушаш ли? Ще ми дадеш ли възможност да ти обясня?

Тя въздъхна и отново взе плетката.

— Щом смяташ, че това ще те облекчи, Албърт, обясни ми.

Той помълча известно време, несигурен как точно да започне. Никак нямаше да е лесно да се обясни такова нещо на човек, който беше пълен лаик в пчеларството.

— Предполагам знаеш, че всеки рояк има само една царица?

— Да.

— И че тази царица снася всички яйца?

— Да, скъпи, това дори и аз го знам.

— Добре. Сега, царицата, в действителност, може да снася различни по вид яйца. Това не го знаеш, но тя може. Наричаме го едно от чудесата на кошера. Може да снася яйца, от които се излюпват търтеи, и яйца, от които се излюпват работнички. И това ако не е чудо, Мейбъл, не знам какво е.

— Да, Албърт, добре.

— Търтеите са мъжките пчели. С тях няма да се занимаваме. Всички работнички са женски пчели. Каквато е и царицата, естествено. Само че, работничките са безполови женски, ако разбираш какво искам да кажа. Органите им са силно закърнели, докато при царицата те са удивително развити. Тя, например, само за един ден може да снесе толкова яйца, колкото е собственото й тегло.

Той замълча, за да подреди мислите си.

— Сега, ето как става всичко. Царицата лази по питата и снася яйцата си в така наречените килийки. Нали знаеш, онези стотици дупчици, които виждаш върху питата? Е, тази пита е същата, само че килийките не са пълни с мед, а с яйца. Тя снася по едно яйце във всяка килийка и след три дни от всяко яйце се излюпва по едно червейче, което ние наричаме ларва. Щом тази ларва се появи, пчелите бавачки — това са млади работнички — се струпват около нея и започват да я хранят като луди. И знаеш ли с какво я хранят?

— С пчелно млечице — търпеливо отвърна Мейбъл.

— Правилно! — извика той. — Точно с това я хранят. Веществото се произвежда от специална жлеза, разположена на главите им и те започват да го изпомпват в килийката, за да хранят ларвата. И какво става тогава?

Той драматично замълча като премигваше насреща й с малките си воднистосиви очички. После бавно се обърна и взе списанието, което бе чел предната вечер.

— Искаш ли да разбереш какво става след това? — попита и облиза устните си.

— Просто нямам търпение.

— „Пчелното млечице — започна да чете той, — очевидно притежава огромни хранителни свойства, защото само благодарение на него ларвата увеличава теглото си хиляда и петстотин пъти за пет дни!“

— Колко?

— Хиляда и петстотин пъти, Мейбъл. И знаеш ли какво означава това, преведено на езика на хората? Това означава — каза той, като снижи гласа си, наведе се напред и я фиксира с воднистите си очички, — това означава, че за пет дни, едно бебе, което тежи четири килограма ще увеличи теглото си на пет тона!

За втори път мисис Тайлър престана да плете.

— Е, не трябва да го приемаш прекалено буквално, Мейбъл.

— Кой казва, че не мога?

— Това е просто научен начин на изразяване, нищо повече.

— Добре, Албърт, продължавай.

— Историята обаче изобщо не свършва дотук — каза той. — Аз все още не съм ти казал за най- удивителното качество на пчелното млечице. Смятам да ти покажа как то може да превърне една дребна, невзрачна и грозновата пчела работничка, на практика без никакви полови органи, в огромна, красива и плодовита царица.

— Да не искаш да кажеш, че нашето бебе е невзрачно и грозновато? — рязко попита тя.

— Не ми приписвай неща, които никога не съм изричал, Мейбъл, моля те. Само ме слушай добре. Знаеш ли, че пчелата-царица и пчелата-работничка, макар и да изглеждат съвсем различни, са се излюпили от абсолютно еднакви яйца?

— Това не го вярвам.

— А то е толкова сигурно, колкото, че аз седя тук, Мейбъл, честна дума. Когато пчелите поискат от яйцето да се излюпи царица вместо работничка, те винаги могат да го направят.

— Как?

— А-ха! — възкликна той и размаха дебелия си показалец насреща й. — Точно това следва. Точно това е тайната на цялата работа. Сега — ти къде мислиш, че е причината за това чудо, Мейбъл?

— Пчелното млечице — отвърна тя. — Ти вече ми каза.

— Точно така! Пчелното млечице! — извика той и заподскача на стола си, като пляскаше с ръце.

Едрото му кръгло лице сияеше от възбуда и две ярки червени петна бяха избили на бузите му.

— Ето как действа. Ще ти го обясня много простичко. На пчелите им трябва нова царица. Затова изграждат една много голяма килийка, наричаме я царска килийка, и старата царица снася едно яйце в нея. Останалите хиляда деветстотин и деветдесет и девет яйца тя снася в обикновени работнически килийки. Сега. Щом като тези яйца се излюпят във вид на ларви, пчелите бавачки се струпват около тях и започват да ги тъпчат с пчелно млечице. Всички без изключение — и работнички, и царица. Сега обаче следва най- важното, Мейбъл, затова слушай внимателно. Тук се крие цялата разлика. Ларвите — работнички получават тази специална вълшебна храна само през първите три дни от живота си. След това, храненето им напълно се променя. Реално погледнато, тях ги отбиват, с тази разлика, че тук нещата стават изведнъж, а не постепенно, както при обикновеното отбиване. След третия ден те минават общо- взето на обикновена пчелна храна — смес от мед и цветен прашец — и след още две седмици излизат от килийките като готови работнички.

Но не е така с ларвата в царската килийка! Тя получава пчелно млечице през цялото време докато се намира в тази фаза. Пчелите бавачки буквално го изливат в килийката, дотолкова, че ларвичката буквално плува в него. И точно това я превръща в царица!

— Не можеш да го докажеш — кажа жена му.

— Не говори глупости, Мейбъл, моля те. Хиляди хора са го доказвали и постоянно го доказват. Известни учени във всяка страна по света. Единственото, което трябва да направиш, е да вземеш една ларва от килийка на работничка и да я поставиш в царската килийка — един вид присаждане — и стига пчелите бавачки постоянно да я снабдяват с пчелно млечице, тогава оле! — тя израства като царица! И това, което го прави още по-прекрасно е невероятно огромната разлика между царицата и пчелата-работничка, когато пораснат. Коремчето им е с различна форма. Жилото е различно. Крачката са различни…

— По какво се различават крачката им? — попита тя, за да го изпита.

— Крачката ли? Ами, работничките имат на крачката торбички, с които събират цветния прашец. Царицата изобщо няма такива. Ето и друга разлика. Царицата има напълно развити полови органи. Работничките нямат. А най-удивителното от всичко, Мейбъл, е че царицата живее от четири до шест години.