— Кажи ми какво ще направиш в мига на смъртта — попитах. — Кое е първото нещо, което ще направиш?
— Знаеш ли нещо за артериално-венозното кръвоснабдяване на мозъка?
— Не.
— Слушай тогава. Много е просто. Мозъкът се снабдява с кръв от двата основни източника — вътрешно каротидните артерии и вертебралните артерии. По две от всеки вид, което прави общо четири артерии. Това ясно ли е?
— Да.
— Оттокът на кръвта е още по-прост. Тя изтича от мозъка само през двете големи юголарни вени. И така, имаш четири артерии, които отиват нагоре, в шията имам предвид, и две вени, които слизат надолу. Около мозъка, те, естествено, се разклоняват, но тези разклонения не ни интересуват. Тях не докосваме.
— Добре — казах. — Представи си, че току-що съм умрял. Какво ще направиш?
— Веднага ще отворя шията към четирите артерии и ще ги перфузирам, което означава, че ще пъхна по една голяма куха игла във всяка от тях. Посредством тръбички тези четири игли ще бъдат свързани с изкуственото сърце. После, като работя много бързо, ще отворя лявата и дясната юголарни вени и ще свържа и тях с изкуственото сърце, за да затворя кръга. След това включвам апарата, който вече е зареден с подходяща кръв и всичко е готово. Кръвообращението на мозъка ти ще бъде възстановено.
— И ще бъда като онова, руското куче.
— Не ми се вярва. Първо, когато умреш, сигурно ще загубиш съзнание и много се съмнявам, че скоро ще си го възвърнеш. Всъщност, ако изобщо го възвърнеш. Но в съзнание или не, състоянието ти ще бъде много интересно, нали? Ще имаш студено мъртво тяло и жив мозък.
Ланди замълча, за да се наслади на тази привлекателна перспектива. И така се прехласна от цялата идея, че очевидно му беше невъзможно да допусне как бих могъл да не изпитвам същите чувства.
— Сега вече ще имаме повече време — продължи той. — И повярвай ми, ще ни е необходимо. Първото, което ще направим, е да те закараме до операционната маса, придружен естествено от апарата, който нито за миг не бива да спира. Следващият проблем…
— Добре — прекъснах го аз. — Няма нужда да изслушвам подробностите. Стига вече.
— А, не, напротив. Трябва да ги чуеш. Много е важно да знаеш точно какво ще стане с теб всеки отделен миг. Разбираш ли, по-късно, когато дойдеш в съзнание, ти лично ще бъдеш по-удовлетворен, ако си в състояние да си спомниш точно къде се намираш и защо си там. Дори само за собствено успокоение трябва да го знаеш. Съгласен ли си?
Лежах неподвижно на леглото и го наблюдавах.
— И така, следващият проблем ще бъде да извадим здрав и непокътнат мозъка ти от мъртвото тяло. Тялото не ни е нужно. Между другото, то вече е започнало да се разлага. Черепът и лицето също не са ни необходими, затова не искам да ни се пречкат. Единственото, което искам, е мозъкът, чистият красив мозък, жив и съвършен. Затова, когато те поставя на масата, ще взема един трион, малък механичен трион и с него ще махна цялата горна част на черепа, ти. По това време ти все още няма да си дошъл в съзнание, затова няма да се занимавам и с упойки.
— Естествено.
— Ще бъдеш съвсем студен, обещавам ти, Уилям. Не забравяй, че си умрял само преди няколко минути.
— На никого няма да разреша да ми реже черепа без упойка — заявих.
Ланди повдигна рамене.
— На мен ми е все едно. Щом искаш, с удоволствие ще ти сложа малко прокаин. Ако това ще те направи по-щастлив, ще инфилтрирам целия ти скалп с прокаин, цялата глава от шията нагоре.
— Много ти благодаря.
— Знаеш ли — продължи той, — нямаш представа какви неща се случват понякога. Ето например, миналата седмица докараха един човек в безсъзнание. Отворих му главата без никаква упойка и извадих малък тромб. Все още работех в черепа му, когато той дойде в съзнание и започна да говори.
— Къде съм? — попита.
— В болницата.
— Я, гледай ти.
— Кажете — попитах, — това, което правя в момента, смущава ли ви?
— Не — отвърна. — Ни най-малко. А всъщност, вие какво правите?
— Вадя съсирек от мозъка ви.
— Така ли?
— Само лежете спокойно и не мърдайте. Вече привършвам.
— Значи този негодник е бил причина за ужасното ми главоболие — каза човекът.
Ланди замълча и се усмихна, припомняйки си случая.
— Цитирам ти думите му дословно — продължи, — макар че на другия ден нищо не си спомняше. Странно нещо е мозъкът.
— Аз искам с прокаин — настоях.
— Твоя воля, Уилям. По-нататък, както вече споменах, ще взема малък механичен трион и внимателно ще отстраня цялата горна част от черепа ти. По този начин ще оголя половината мозък, или по-скоро, външната му обвивка. Може би ти е известно, а може и да не знаеш, че около мозъка има три отделни обвивки. Външна, наречена твърда, средна — арахноидална, и вътрешна — мека обвивка. Обикновено хората смятат, че мозъкът е гол и плува в някаква течност в главата. Но той не е. Плътно е покрит с тези три силни обвивки, а цереброспиналната течност тече в субарахноидалното пространство, което се намира в мъничката пролука между двете вътрешни обвивки. Както ти казах и преди, тази течност се произвежда от мозъка и преминава във венозната система чрез осмоза. Аз лично бих оставил и трите обвивки непокътнати. За това има много причини, най-маловажната от които е, че през твърдата обвивка минават големите венозни синуси, през които кръвта от мозъка се транспортира в юголарните вени. И така — продължи той, — вече сме отстранили горната половина на черепа ти и една част от мозъка се е оголила. Следващата стъпка е особено рискована. Трябва да обработя целия мозък така, че да отстраня четирите артериални и венозни чуканчета и да ги свържа отново с апарата. Това е изключително сложна и продължителна операция, включваща прецизното отделяне на нервната тъкан от черепните кости, прерязването на безброй нерви и лигирането на множество кръвоносни съдове. Единственият начин, по който бих могъл да го направя с известна надежда за успех, е като със специален инструмент започна да отчупвам части от черепа, белейки го надолу като портокалова кора. Така ще оголвам страничната и долната част на мозъчната обвивка, докато станат достъпни за работа. Проблемите тук са предимно технически и няма да те занимавам с тях, но съм почти сигурен, че работата може да бъде свършена. Всичко се свежда просто до хирургическа сръчност и търпение. И не забравяй, че ще имам много време, колкото си искам, защото изкуственото сърце постоянно ще работи до операционната маса и ще поддържа мозъка жив.
Сега, да допуснем, че съм успял да обеля черепа ти и да премахна всичко, което заобикаля стените на мозъка. По този начин той остава свързан с тялото единствено при основата главно чрез гръбначния стълб, двете големи вени и четирите артерии, които се снабдяват с кръв. И така, каква е следващата стъпка? Ще прережа гръбначния стълб точно над първия шиен прешлен, като много внимавам да не увредя двете вертебрални артерии, които се намират наблизо. Не трябва да забравяш обаче, че външната обвивка е отворена на това място, за да се осъществи преходът с гръбначния мозък, затова ще се наложи да съшия краищата на обвивката. Тук няма да има проблеми. След това вече ще бъда готов за последното действие. Върху една масичка отстрани ще се намира леген със специална форма, пълен с така наречения Рингеров разтвор. Това е течност, която използваме в неврохирургията за навлажняване. Напълно ще отделя мозъка, като прекъсна връзката му с артериите и вените. После просто ще го взема в ръце и ще го пренеса в легена. Това ще бъде вторият път от цялата процедура, когато притокът на кръв ще бъде прекъснат. Пренеса ли го обаче в легена, ще ми е необходим само миг, за да включа отново краищата на артериите и вените към изкуственото сърце.
— Ето това е всичко — завърши Ланди. — Сега мозъкът ти се намира в легена и то все още жив, и няма никакви причини да не остане жив още дълго, може би години наред, стига, разбира се, да се грижим за
