означаваше да излъже. Да отговори „не“, означаваше да го набие в съзнанието на домакините си… Така че замълча. Но „мълчанието е знак на съгласие“. Усети, че е хванат в клопка.
— Тук сте у дома си — каза мъжът. — Освен ако нещата не се обърнат. Нашата община е най- гостоприемната, която бихте могли да срещнете по пътя си, какъвто и да сте. Обаче трябва да ми предадете шалчето си…
Нел се подчини с въздишка. Геопрограмирането може би загиваше, а шалчето бе изхабено и загубило давност… Поръча чаша полусухо вино на бара в агенцията за тютюн. Сервитьорката с усмивка отказа банковата му карта и монетите.
— По-късно ще платите.
Сам шефът на агенцията, висок мъж с дълги бели коси, дойде да му предаде купоните за престоя: три яденета и две нощувки в „Странноприемницата на ученото куче“. След като изразходваше купоните си, ако желаеше да остане още в Ласак, дезертьорът трябваше отново да го потърси.
Още на другия ден беше извикан при консула Абдеселам Отман. Веднага се яви в консулството на селото и Отман скоро го прие. Беше съвсем оплешивял великан с оптична протеза, мазно, меко лице и беззъба уста.
Усмихна се на посетителя си, чийто поглед се задържа малко по-дълго на устните му.
— Злополука — каза той. — Тук често се случват, а в селото нямаме зъболекар. Това е цената на свободата. В манастира и в завода има, но тези хора не ни обичат… Или може би не обичат свободата!
— Геопрограмирането се разпада — каза Нел, — а общините се разкъсват! Накъде отива светът?
Отман поклати сериозно глава. Нел премина в настъпление:
— Обичайно ли е консулът на селото да приема всички новопристигнали?
— Напоследък няма много посетители.
— Заради жонгльорите ли?
— Заради жонгльорите. А също и заради дадосите, тифуните… и отрицателите!
Консулът стоеше насред просторна стая с ламперии и цветни плочи. Нел седна до него на кръгъл, дълбок стол. Повдигна очи. Точно над главата му висеше кристален полилей. Не беше случайно — само един жест на неговия събеседник стигаше полилеят да го смачка, да го залее с топлинни лъчи или да го обгради със силово поле, според същността или програмата си…
— Официално — каза консулът — вие сте техник от колектора, дезертирал легално. Но според някои свидетелства, в които не мога да се съмнявам, вие сте и отрицател! Рядък вид отрицател… самотник, ако има такива. Имахте магнитен шал, геопрограмиран, модел „Ефро-Гигант 58“, малко захабен… но кое не е захабено в този свят? Ще ви го върна след малко… Според мен вие може да сте едновременно освободен държавен техник и чирак отрицател!
Нел дълго наблюдава консула, чийто изкуствен поглед го притесняваше.
— Изглежда, сте оставили жонгльорите да се разположат пред вратите на селото. За да ви пазят от отрицателите… самотници ли?
— Да си кажем честно, жонгльорите са много зле програмирани хора… зле възпитани, както са казвали едно време. Те не ни искаха разрешение да се настанят при вратите на селото. Може би другите звездници от Орион не са чак дотам недоволни, че Кало Тимужи е опънал палатката си пред нашия транзитен път, обаче не съм съвсем сигурен… Ласак е мекият корем на съзвездието. Поне така казват монархът Стю Лижу, общинникът Райнди Зарал и инженерът Вари Полфър. Последните двама, както може би знаете, са жени.
— Знам.
— Те управляват общините си с желязна ръка… без кадифени ръкавици. Упрекват ни, че сме привърженици на индивидуалната свобода. Наистина ние не желаем да заменим геопрограмирането с военен неофеодализъм и в резултат нямаме никаква възможност за отбрана. В това отношение зависим от другите общини, особено от манастира. Монархът Стю Лижу се домогва до власт над цялото съзвездие. Ние му пречим. Вари Голфър смята, че Орион може да мине и без нейното село. Тя може да мине и без свобода! И така жонгльорите на Кало Тимужи дойдоха да се разпореждат пред нашите врати. Сега пак ви питам: отрицател ли сте?
— Добре знаете, че на такъв въпрос не може да се отговори!
— Може би. Зле познавам отрицателите и не желая да ги опознавам по-добре. Понякога бандата на Вок Уни нахлува в околностите. Но за щастие никога не съм имал работа с тях. Чували ли сте за Вок?
— Да. Уни е съкращение от унищожител, нали?
— Да. А „унищожавам“ означава „свеждам до нищо“. Хубава програма!
И тъй водачът на отрицателите се гордееше, че притежава такава изключителна сила. Само споменаването на името му ужасяваше жителите на съзвездията, скитниците и другите номади. Да бъдеш унищожен, беше по-лошо, отколкото да те убият — това означаваше да те сведат до състояние на човек, който никога не е съществувал!
Защото вярваха, че отрицателите са способни да въздействат на действителността.
И консулът попита за трети път Нел: „Отрицател ли сте?“ Нел отговори с въпрос:
— Мислите ли, че съм?
Отман стана предпазлив:
— Не знам дали съществуват отрицатели самотници. Отрицателите са стадни същества. Доколкото знам, винаги ги виждат на банди, като жонгльорите. Казват, че получават силата си от струпването…
Накрая се реши:
— Не, не мисля, че сте отрицател. Все още не. Но можете да станете. Ето защо се интересувам от вас. Ще ми се да ви наблюдавам… Освен това не вярвам, че отрицателите, нито Вок Уни, нито другите, са способни да променят действителността. Приемам ви без много страх. Но ако съм се излъгал в тези две неща — ние сме загубени!
— Какво ще правите?
— А вие?
Сега дойде ред Нел да се колебае. Бившият техник почти пожела да се върне в колектора си. Как да се измъкне от тази абсурдна клопка? Да напусне веднага съзвездието Орион и да избяга надалеч? Но лошата му репутация нямаше ли да го следва вече навсякъде?
Тук той притежаваше нещо като сигурност, а от спомена за живота в „Лунен червей“ му се повдигаше.
Но и нямаше смелостта да се впусне през свободните територии и да се противопостави на Кало Тимужи, Ястреба от Кайро и Вок Уни…
— Оставам — каза той.
Прибра си шала и отиде в агенцията за тютюн, където му издадоха разрешително за трийсет дни, за цялото съзвездие, при условие че получава виза на входа на всяка община.
Шефът на бюрото уточни, че сигурността му не е гарантирана извън селото.
— А в селото?
Човекът повдигна рамене и се усмихна.
— С малко повече късмет…
Въпреки това той реши да обиколи целия Орион, започвайки от „Фо“ — манастира, който беше най- близката община.
В Ласак човек бе свободен, по-свободен, отколкото изобщо някога е бил Нел. Но животът тук му се струваше жалък, посредствен. Почти не виждаше перспективи за бъдещето… Сигурността на жителите зависеше от съседните звездници.
С всъдеходките на рамо пое по пътя за манастира и закрачи спокойно покрай гората. Автоматичен въздушен кораб прелиташе над територията на Орион, разпространявайки през мегафон обичайните лозунги. „Геопрограмистите ви пожелават успех в новата съдба. Бъдете здрави и щастливи. Отрицателите са най-опасните врагове на цивилизацията…“
Неща от този род. Корабът се отдалечи и Нел продължи пътя си. От началото на XXIV век геопрограмирането ръководеше съдбините на планетата. С тази неясна дума се означаваха едновременно единната централизирана държава и определен метод на правителството, който превръщаше целия свят в
