Беше ошел ти на пазарво Прилепа градада продадеш осмак жито,жито и пченица…Чеках ден я, чеках два дни,три дни и три нощи,ти не идеш, се те немаи совсем не дойде…Затова л’ я ти ся радвах,тебе я отгледах?Те отгледах и те вардехкако първа рожба?!Затова л’ я тебе готвиххубаво девойче?Ти го виде, го замилва,шеташе ти с него!…Боже вишний, боже милий,зло какво ме найде!Грех каков я сторих, боже,ил’ бе тежка клетва?Що я клета не дочакахвенци да целувам,себ’ отмена да донесам,сину първа люба…А сега я си останахпуста кукавица,денем, нощем я кукувам,като луда ходам.Ето така, момче младо,бог да ми те чуват!Имах сина, имах чедо,а сега го немам.Я го гледах, я го вардехкако свои очии сос него я забравахтежки си години.Ощ’ от малечки годиниучех сина, карахон от турчина да бегат,да не му отвърщат.Люто слово да не казват,да не го разлютит.Дека турчина ще стретит,нему път да правити да мълчит, кога турчиннего псуват, хулит.Секога да казват нему:„Ага, бей, ефенди,многу ти дни и години!“И ак’ нему турчин кажит:„Гяур кьор оласън“2,него он да не докачватс ядовита дума.Ако л’ в къщи дойдит турчин,него да дочакватс мед и с млеко, с сладки думии него да служитсо що искат, с какво искати с вино чървено.Пържено ли пиле, яйца,младо л’ тлъсто ягне,млеко л’ кисело, ил’ пресно,баница ил’ мазник,или пресен хлеб домашен,в подница изпечен,пресно л’ сирене, ил’ маслокравско или овчско,се, що сакат ага-турчин,сичко да му дават.Ето така карах, учехБожина си синаот години още малки,още от пелени.Али зла и тежка билата година, младо!…Беха дошли турци клети,върли арнаути,не двамина, не тримина,цели десетмина.Наредиха ми ся в къщи,седнаха си редом.Ядат, пият, песни пеяттурски, арнаутски,наша вера хулят, псуват,кършат стол и чаши.Ножове удриха в земя,пушки на колена;гърло кинат, гласи креват:„Бърго, ти, гяурин,сестри л’имаш или тетки,донеси ги овде,те нас редом да ни служат,да стоят на нозе;чаши редом да подават,чаши с вино пълни.“Чух я, младо, тези думи,сину си я рехох:
