всичките бяха побързали да го забравят. „За мене не остава нищо друго, освен да си сменя кожата — мислеше си Едмон. — Бартес трябва да изчезне! Небето ми праща дар, от който мога да се възползвам чудесно, тъй като той ще ми даде много средства, за да открия истинските престъпници.“
— Ти се колебаеш? — внезапно попита старецът, който през цялото време не сваляше очи от своя събеседник.
— Не — отвърна искрено Бартес. — Приемам с най-голяма благодарност вашето предложение, което има за цел да ни свърже завинаги! От днес ние ставаме много по-близки, отколкото действителните бащи и синове.
Куан не можа да сдържи порива на радост и притисна към гърдите си младия човек. След това двамата станаха и той плесна с ръце Влязоха Ли Юн и Ли Ван, придружени от други китайци и тримата другари на Фо от затвора на остров Ну.
Старият пират им съобщи своето намерение и съгласието на Бартес, което зарадва всички, като добави, че обредът по осиновяването ще се извърши още същата вечер.
Вечерта на светлината на четири огъня, запалени от четирите краища на домашния олтар, които символизираха четирите страни на Цин, вечното божество — несътворено от никого, без начало и край, поставило с волята си началото на света, — Куан раздели с Бартес едно оризова хлебче, поднесе към устните му чаша с някаква особена напитка, като пи предварително от нея, и произнесе следната тържествена реч:
— Нека този дар, посветен на великия Цин, влее в нашите тела една кръв! Аз, Цин Ноан Фо, върховният властелин на остров Йен и на поклонниците на сенките, обявявам за свой син стоящия тук Едмон Бартес, който получава името Цин Ноан Шун, владетел на Йен, и който ще продължи довеки моя род и ще извърши погребалните церемонии както на моя, така и на гробовете на моите прадеди за техен вечен покой и щастие в светата обител!
Тази реч беше произнесена три пъти, след което обредът по осиновяването беше приключен. Отсега нататък според китайските закони и обичаи Бартес ставаше действителен син на Фо и наследяваше цялото му състояние. После въз основа на това бе съставен акт, подписан от всички присъстващи. Накрая Куан раздаде на своите нови приближени звания и чинове.
Бартес стана мандарин с аметистова топка, което се равняваше на адмирал. Порник получи званието мандарин с гълъбова топка и чин лейтенант на борда на „Йен“. Останалите бяха вписани сред по низшите мандарини с бели топки и чин втори лейтенант на кораба. Ланжле, който никога не беше се занимавал с мореплаване, бе произведен в чин, равен на капитан от сухопътните войски.
Фо се стараеше да не забрави никого, като си спомни даже и Кроник, но Бартес се противопостави на желанието на стареца да присъди и на него някакво звание или чин, защото последният е съден за престъпление, което позори честта. Това щеше да го приравни с другите, които не бяха правили компромиси с честта си. Фо уважи възражението на своя син и наследник и се задоволи да даде на Кроник само парична награда.
Глава XVIII
Кроник не беше глупак. Ако човек проследеше изцяло живота му, щеше да види, че капризът на съдбата, която дава възможност на някои да се раждат в златни дворци, а други заставя да се пръкват в бордеи, беше много по-виновна за орисията му, отколкото неговата собствена воля.
Той беше син на пътуващ фокусник, роден, както казваха, на свобода, непознаващ друго име освен Кроник. На осемнадесет години участваше във всички номера на цирковата арена редом с прекрасната Фатме, дресьорка на моржове и тюлени, и с диваци от Огнена земя. Беше облечен в коприна и удостоен с особеното внимание на Негово величество пруския крал, както и на господа учените от Медицинската академия.
Веднъж господарят му, при когото беше постъпил на работа след смъртта на родителите си, бе организирал забава в една глуха провинция, осеяна с множество малки села, разположени близо едно до друго. Беше празник и приходите бяха големи. Когато преброиха спечеленото, фокусникът се оказа притежател на сто и шестдесет франка, между които бе попаднала и една фалшива двадесетфранкова банкнота. Тя беше изработена много майсторски и дори опитното око едва ли би могло да я отличи от действителната.
Господарят много се разсърди и вдигна голям скандал. Изглежда глухата провинция не беше много глуха за такива фалшификации. Накрая той се поуспокои и изпрати Кроник за покупки, като му даде за разплащане само фалшиви банкноти. Кроник плати с тях на хлебаря, месаря и другите бакали, след което доволните фокусници още същия ден напуснаха изобретателната провинция.
Случи се обаче така, че фалшивите пари бяха долетели и от други места, защото общата загуба на тукашните търговци възлизаше на петстотин франка. Започна следствие и си спомниха, че последен тук беше пазарувал Кроник от групата на фокусниците. Известиха полицията, която веднага изпрати хора да ги догонят. Пред лицето на опасността стопанинът на трупата струпа всичко върху Кроник. Дори го обвиниха, че имал намерение да убие своя шеф, и го затвориха за половин години. Всичко това се оказа възможно, защото Кроник говореше само истината.
В съда му заявиха:
— Предайте ни вашите помощници и ще облекчите положението си, а съдът ще вземе предвид и вашата младост!
— Какви помощници? За какво? — дивеше се-бедният юноша.
— Значи отричате! Това ще се вземе под внимание! — заплашиха го.
Неговият защитник произнесе защитна реч, която успя само да отегчи слушателите, вместо да ги убеди в невинността на подсъдимия. Резултатът беше пълна присъда, с която го лишиха от свобода и изпратиха на каторга за петнадесет; години.
— Направих всичко, което можах — успокояваше го неговият адвокат. — Първо ще ви изпратят за пет години в Кайена, а след това за десет години — в Нова Каледония, където климатът е значително по-добър. Не падайте духом, работите-нс са толкова зле, както ви се струва.
Това първо заточение на Кроник бе резултат от въпиюща неправда. Що се отнася до второто, то си беше напълно заслужено, защото беше последица от първото.
Нещастният младеж попадна в обществото на всякакви престъпници, между които имаше и фалшификатори на пари. Последните бяха узнали, че е от тяхната гилдия, и го приеха добре, като го запознаха с всичките тайни и тънкости на занаята.
Той се върна от заточението вече опитен майстор и скоро го заловиха да разпространява фалшиви банкноти Този път го осъдиха на доживотна каторга, но той престоя там само една го-дина благодарение на Едмон Бартес.
На „Йен“ Кроник попита своя покровител:
— Драги господине, ще се намери ли и за мен: някое скромно местенце на вашия кораб?
Бартес открито му обясни в какво се състои работата.
— Вие сте прав — съгласи се с него Кроник, — но кажете какво мислите да правите с мен!
— Да те свалим на първото пристанище по твой избор, било в Китай, било в Америка.
— Но какво ще правя там? Не знам нито китайски, нито английски. При това нямам никакъв занаят, така че сигурно отново ще ме арестуват и ще ме изпратят някъде. А пък аз имам силно желание да заживея като честен човек! Разберете, господин Бартес, досега никой не ме е научил на нещо хубаво, но обществото можа да ме изпрати едва осемнадесетгодишен на каторга заради чужда вина! Ако тогава моят шеф си беше признал, че някой, когото не познава, му е пробутал фалшивите пари, с които ме прати на пазар, щяха да- ме оправдаят и нямаше да ме пратят на първата ми каторга, която ме научи как се живее на белия свят. Сега, ако никой не ми протегне ръка, ще трябва да се върна в родината си. Там веднага ще ме заловят и ще ме върнат в каторгата с утежнена от бягството присъда. Пак повтарям — искам да стана нов човек! Помислете за това и ми помогнете!
Тази чистосърдечна изповед трогна Бартес и той реши следното:
— Ще направя за тебе това, което обществото не е могло да стори. Ще те приема на служба при мен за една година, считано от днес. Ако за това време изпълняваш безукорно своите задължения, ще можеш да
