вашето възнаграждение за труда, каквото вие си определите.
— За съжаление, господине, аз не мога да се съглася на доброволно споразумение!
— Защо? — учуди се Бартес.
— Защото полицията отдава голяма важност на това дело. И двамата, лейтенантът на вашия кораб и моят клиент, се обвиняват не само в нарушаването на реда и спокойствието, но и в публична съпротива срещу полицията, която е поискала да ги задържи, но не е могла, тъй като те настроили тълпата против нея. Поради това днес вие и вашият лейтенант трябва да се явите пред полицейския съд в Сан Франциско.
Бяхме подчертали, че полицаите, нежелаещи да се намесват в улични истории, се бяха отдалечили и наблюдаваха отстрани скандала. Но понеже историята се разчу, те, страхувайки се от отговорност за допускане на улични безредици, изпратиха формално оплакване до своя началник за съпротива на властта от страна на двама уличници и за възбуждане на тълпата против органите на реда.
Над главите на нашите герои все повече и повече се сгъстяваха, облаците, които заплашваха с буря. Едно неблагоразумие или непредпазливост, съчетано с тяхната история, можеше да ги погуби, като ги предаде в ръцете на френското правителство, което щеше да ги задържи като избягали заточеници и да ги върне обратно на остров Ну, откъдето втори път нямаше да успеят да се измъкнат.
Същия ден, когато се раздели с господин Уесптън и изпрати, капитана американец, Бартес се върнал на кораба и видя на брега едно доста познато му лице.
Беше млад човек, облечен по последна парижка мода, с монокъл на окото, който някак си прекалено любопитно разглеждаше „Йен“. Нямаше съмнение, че беше французин, и ако се съдеше по изящния му костюм и маниери, трябваше да е от висшето общество. Да, това беше неговият приятел от детинство, същият, който протестира против осъждането на Едмон — Гастон дьо ла Жонкер.
На друго място, но не в Сан Франциско, Бартес веднага би се спуснал към него с разтворени обятия, готов да го прегърне, но тук, в този град, пред очите на тълпата, която продължаваше да се занимава с „Йен“, това би било крайно неразумно и даже опасно. С това би потвърдил слуха, че не е китаец, а французин. Слух, пуснат, разбира се, от Уесптън.
Обществеността живо се заинтересува от този тайнствен принц Йен, а следственият пристав потриваше доволно ръце:
— Отлично, отлично! Отлична реклама за моя-та кантора! Голям шанс, мой мили Педи, ще имате бляскава кариера, щом служите при човек като мен!
Педи беше фамилното име на неговия писар.
Като размисли и се поколеба няколко минути, Бартес се реши да започне разговор.
Незабелязано се промъкна до него и каза тихо:
— Господин дьо ла Жонкер, ако не се лъжа?
Запитаният се обърна и за Едмон нямаше вече никакво съмнение: това беше той, неговият стар Другар!
— Да, аз съм — потвърди Жонкер. — Но кой сте вие и откъде знаете името ми?
Вместо отговор Бартес му предложи да отидат на „Йен“, като добави:
— Тук е неудобно да говорим, а имам да ви казвам толкова много.
— За Бартес може би?
— Да, и за него също.
— В такъв случай съм готов да ви последвам.
Едва влязъл в кабинета си, Бартес затвори вратата и се обърна към своя гост.
— Позна ли ме, Гастон?
Вместо отговор Жонкер се хвърли в прегръдките му.
Глава XXVI
Бартес и неговият приятел, срещнали се така неочаквано, и то в Сан Франциско, прекараха повече от час в оживен разговор. Жонкер съобщи на своя другар, че отива в Китай с тайна задача от френското правителство и по пътя се отбил тук.
— В Китай? — извика Бартес. — И аз отивам там. Ще пътуваме заедно! Може би ще ти помогна с нещо.
— Как така може би, принц Йен! По дяволите, малко са хората с такива приятели! Аз също мислех за това. Значи, решено е — ще пътуваме с твоя кораб!
Бартес разказа всичко на своя приятел: и за живота в Нумея, и за бягството от затвора, и за осиновяването му от покойния Фо. Разказа му и за двете неприятни истории, които преживя в Сан Франциско, и за съвета на американеца капитан да напусне Щатите колкото се може по-скоро. По време на този разказ Гастон стана неспокоен, което Бартес отдаде на силното впечатление от описаните приключения Но какво беше учудването му, когато приятелят му, след като изслуша всичко, каза:
— Знаеш ли какво, Едмон, струва ми се, че си се заплел, без сам да подозираш, в много важна политическа афера, която от три дни загрява телеграфа между нашия генерален консул в Сан Франциско и легацията във Вашингтон!
— По дяволите, щом е така…
— Не ме прекъсвай, а слушай внимателно! Цялото поведение на Сен Фюрси, или Гроляр, има за цел да попречи на вашето отпътуване оттук. Той очаква нареждане от Вашингтон за арестуването на кораба и целия му екипаж заедно с тебе. Мисля, че тук има нещо много подозрително, затова замини още тази нощ! Струва ми се, че още имаш време. Във Вашингтон не обичат да бързат по отношение на чужденците, но нашият посланик там не спи и тук, в консулството, очакват всеки момент неговата заповед и нареждания Самият аз се чувствам тук като арестуван и ще сляза само в Китай. Тук не трябва да ме види никой и да разбере, че имам връзка с тебе. Дай ми каюта, където да се скрия до излизането ни в открито море. Тук ще могат да ме намерят само ако арестуват теб, което в никакъв случай не бих желал!
— Право да ти кажа, приятелю, ти преувеличаваш опасността и…
— Нито дума повече — прекъсна го Гастон, — иначе ще си помисля, че ми нямаш доверие! Засега не мога да добавя нищо към това, което казах! Искам да те предпазя от голямо нещастие, защото от твоя разказ ми стана ясно, че ти не си замесен във всичката тази бъркотия, макар че службата ме задължава да те оставя на твоята участ. С една дума, ще узнаеш всичко, когато му дойде времето, а сега ти повтарям: скрий ме някъде от очите на любопитните и толкова!
Тази тайнственост и страх неволно обхванаха и Бартес. Той престана да разпитва повече и като посочи на Гастон отделна каюта, даде заповед да се отпътува през нощта.
Екипажът на „Йен“ се раздвижи безшумно. Моряците започнаха да пълнят бързо торбите с въглища и ги изсипваха навсякъде, където имаше свободно място, дори и в офицерските какин. Пазачите на Уесптън гледаха на това равнодушно, защото в задачата им не влизаше да се бъркат в домашните работи на кораба.
На обяд съдът откри своето заседание Нито командирът на „Йен“, нито неговият адютант се явиха, за което бяха глобени с по петстотин долара и десет дена затвор.
Историята ставаше сериозна и целият град очакваше с интерес нейния край.
В три часа следобед един брониран кораб с френско знаме на носа приближи рейда. Лоцманът, който тръгна насреща му, предаде на неговия командир пакет от френския консул, след което корабът, вместо да спре в пристанището, се настани до „Йен“, така че остана само един много тесен проход, през който трудно можеше да се излезе.
Положението на китайския кораб ставаше все по-трудно, а още в шест часа, преди залез-слънце, се пръсна слухът, че от Вашингтон пристигнала заповед за арест на „Йен“ заедно с екипажа му Сякаш за да го потвърди, една канонерка, принадлежаща на Съединените щати, тръгна от порта и се присъедини към френския броненосец. Последният, маневрирайки, за да застане по-удобно, обърна задната си част към брега и оттам можеха да прочетат името му — „Зорки“.
Междувременно френският консул в града през цялата вечер търсеше усилено Сен Фюрси и Гастон дьо ла Жонкер, но не ги откри. Решиха, че може би са извън града, и консулът остана да ги чака до сутринта.
В осем часа вечерта един отряд от морската охрана, състоящ се от осем войника, дойде на „Йен“ в
