сламки носеха във въздуха цели кораби и столетни дървета. Бурята помиташе цели селища, завличаше десетки речни кораби, разливаме реки и отнасяше хора и животни. Ураганът с бясна сила рушеше даже най-древните каменни градежи, сриваше ги и ги пръскаше на огромни разстояния. Горко на всичко, което попаднеше в обсега на неговото влияние!
Всяка съпротива на страшния ураган беше съвсем безполезна. Само за секунди ужасната стихия унищожаваше всичко, което срещаше по пътя си.
На мореплавателите, застигнати от такава буря, оставаше само едно — да бягат, да бягат, докато могат да се укрият от ударите на стихията.
Две ескадри, едната френска под командването на адмирал Льо Хело, другата английска начело с адмирал Браун, заплашени от приближаващия се ураган, бягаха с пълна сила. Те летяха между безброй острови и островчета, рифове и скали в морето на Суматра с надеждата да се скрият от природната стихия в някое безопасно пристанище.
Поради равните чинове на двамата адмирали командването и на двете ескадри, които заедно изпълняваха една и съща мисия, бе дадено на френския адмирал. Неговият флаг се развяваше над първокласния броненосец „Фридланд“, едни от най-добрите тогавашни кораби.
Заради насечените и тесни протоци между островите опасността бе такава, че адмирал Льо Хело взе при себе си дадения му в Хонконг лоцман, вместо да изпрати напред разузнавателен кораб от ескадрата. Лоцманът неотстъпно следеше курса, който беше труден и опасен поради големия брой кораби на двете съседни ескадри, които трябваше да го следват, а също и заради наближаващата страшна буря. Тревожните й признаци бяха доловени едва преди няколко часа.
Кръгозорът — ярък и медножълт по цялото си протежение, с резки черти, прилични на сажди или гъст дим, заедно с морето — пъстро като тигрова кожа, глухо боботещо и тътнещо из дълбоко, не оставяха и най-малко съмнение у опитните моряци за идващата буря.
Адмирал Льо Хело избра за флагман капитан Мае дьо ла Шене, който пък избра за помощник лейтенант Люка Панарван, отдавнашен командир на фрегата.
Поради това преместване Шене бе принуден да измени и своето държане.
— Е, Панарван — казваше той сега на своя помощник, — когато човек има честта да командва кораб като „Бдителни“ и т.н.
Но горкият „Бдителни“, превърнат от първокласен кораб в обикновен транспортен с предназначение да превозва от Франция уволнени от служба войници, бе разоръжен в Тулон и окончателно оставен за резерв.
Какво правеха в глухата н пуста част на Зондския пролив тия значителни морски сили под командването на адмирал Льо Хело?
След войната с Китай Франция и нейната „втора съюзница“ Англия по настояване на търговци от всички нации, които имаха работа с Шанхай, Хонконг, Сингапур, Кантон, Малака и други търговски пристанища на Азия, поискаха от Сина на Небето, а след неговата смърт и от императрицата регентка, да сложи край на силното пиратство, което, както уверяваха, продължавало да сее страх з китайски води. Така в пасаж на първия Тиен-Цински договор се подчертава, че Франция и Англия могат да вземат необходими мерки за сметка на Повелителя на Небесната империя, ако той не е в състояние със свои сили да защити чуждестранните кораби от пиратски нападения.
Китайските джонки съвсем не можеха да се сравнят с европейските кораби. А в последно време пиратските нападения се извършваха само върху китайски кораби, които понякога биваха ограбвани. Най- богатото Общество на джонките по реки, протоци и морета на Небесната империя, запазило своята предпиша организация, водеше оживена търговия по всички брегове и Зондски острови. Там свободно се движеха малките им кораби с незначителен тонаж, а чрез тях всички търговски стоки стигаха до чуждестранните търговци от големите пристанищни градове. Малко по малко китайците завладяха всичките източни брегове от Шри Ланка до Ява, от Суматра до Филипините, а също и цялото крайбрежие на Индокитай, Сингапур, Корея и Япония. В този район нямаше нито едно островче, където да не се намират по едно или няколко китайски търговски дена В тях се складираха всички местни стоки, а после се препращаха на представители на крупни търговски центрове.
Точно тази търговия трябваше да бъде унищожена в полза на алчните европейски търгаши.
Изпратили отначало няколко крайцера, Англия и Франция решиха този път да действат съвместно, като измолиха от императрицата документ, с който пиратите бяха обявени извън закона.
Освен с преследване на пиратите англичаните се заеха да заловят н много свои дезертьори в тези малко известни води.
Глава II
След пристигането на остров Йен, по заповед на Бартес — шефа на дружеството на джонките, плененият полицай бе пуснат на свобода.
— Ние можехме да ви задържим като заложник — каза младият човек — и така да ви лишим от възможността да ни навредите, но подобно средство ми е противно да го приложа даже и за най-злите си врагове. И тъй, вие сте свободен. Сега решете сам как да се отнасяте към нас н дали ще ни благодарите. Ние няма да ви предложим никакви условия. Предупреждаваме ви само, че ако продължавате още да ни безпокоите отново и попаднете в ръцете ни, не разчитайте повторно да се отнесем така, както сега. Вие сами ще ни принудите да се защитаваме с всички средства.
— Не би било толкова трудно да свършите с това — забеляза Гроляр.
— Как? — понита Бартес.
— Върнете ми брилянта „Регент“ и аз ще ви гарантирам свободата, както и тази на другарите ви.
По лицето на младия човек се появи горчива усмивка.
— Учудвам ви се — каза той. — При положение че сте наш пленник и такъв можете да останете за неопределено време, вие се осмелявате да ни говорите по такъв начин. Ние не сме крадци и „Регент“ ще остане у нас. Китайците могат да виждат в отнемането на тази скъпоценност справедливо и законно отмъщение поради ограбването на Летния дворец на императора и изчезването на скиптъра на династията Цин. Но сега вие говорите със също такъв французин, какъвто сте и вие, маркиз Сен Фюрси, и този брилянт е даден на Гастон дьо ла Жонкер, син на пазителя на тази скъпоценност, която скоро ще заеме своето място в Лувъра.
— Да, но това ще стане без мен и без моето посредничество. А след такава отговорна мисия, продължила цели две години, след околосветско пътуване, през което аз разполагах със съдействието на всички дипломатически агенти на Франция и неограничен кредит, сега да се върна с празни ръце? Нали ще ме сметнат за неспособен агент, ще бъда изгонен от префектурата, в която ме чака най-бляскаво бъдеще, ако сполуча да върна брилянта.
— Но Гастон дьо ла Жонкер, на който не с възложена никаква мисия, така ще възстанови и укрепи положението на своя баща. Иначе той би загинал. А и Жонкер ще спечели репутацията на много по-ловък и умен човек в сравнение с цял куп агенти, всичките старания на които не доведоха до нищо. От моите стари другари само той не ми е изменил даже в такива минути, когато всичко в живота ми измени. А между него и пас — заклетия враг, мога ли да се поколебая дори и за миг? Мисля, че и вие не бихте допуснали топа на мое място.
— В такъв случай вие ме принуждавате да не забравям, че моята мисия имаше двойна цел.
— Именно, да върнете скъпия брилянт на предишното му място, а нас — в затвора на Нова Каледония. Нали така, Гроляр? Моят съвет е: нито дума повече за това! Ако ме чуят приятелите ми, ще ме принудят да изменя решението си към вас. И тогава ще признаете, че такава крачка би била оправдана, защото… Защо дойдохте всъщност вие тук? Не е ли за това да узнаете средствата ни за отбрана и силите, с които разполагаме? С една дума, дойдохте да ни следите и шпионирате и чрез Ли Ван, който ви е обещал да върне „Регент“, да получите най-точни сведения за нашето скривалище, та в случай на нужда да използвате тези данни. Вие искахте с един куршум да убиете три заека, Гроляр да ни вземете брилянта, да върнете в каторгата бегълците и скъпо да продадете на крупния търговски синдикат и чуждестранни земевладелци нашето Общество, големите търговски операции на което тревожи техния сън. Наистина, всичко това е добре замислено, маркизе, но за успеха му липсва едно ваше качество. Несъмнено вие имате голям
