полицейски талант, имате усет и умение да комбинирате, но нямате сили да изпълнявате вашите замисли.
— И така, вие ми обявявате война! Безвъзвратно ме убивате в очите на моето началство?
— А пък вие трябва да разберете, че тук аз не съм замесен в нищо. Всичките последици or вашия неуспех не зависят от мен, макар че имам всички причини да бъда ваш недоброжелател. Нещо повече — аз бих могъл да ви дам „Регент“, ако между мен и вас не стоеше другарят ми от детинство Гастон дьо ла Жонкер, за когото вашият успех би бил гибелен И не само за него лично, но и за цялото му семейство Затова аз постъпвам така, както повеляват честта и другарското чувство, но съвсем не мисля да ви обявявам война Аз не мога да причиня нещастие на приятеля си и на семейството му, за да услужа на човек, който се е нагърбил с единствената цел да ни преследва и унищожи, като ни върне в каторгата.
— Това ли е последната ви дума?
— Да, последна!
— Нека е така! Ние пак ще се срещнем и топва вие сам ще бъдете виновен, ако …
— Съдете сами какво малко значение отдавам на заплахата ви — бих могъл да ви лиша от възможността да ни вредите, но аз все пак ви връщам свободата.
После събеседниците не размениха нито дума, а на сутринта „Лей Ла“, превъзходната яхта на банкера Лао Цзин, откара полицая до най-близко го пристанище на Суматра, откъдето лесно можеше да се добере до Малака и Шанхай Затвориха го в една от вътрешните каюти, за да не може по-късно да даде сведения за пътя, по който е минал.
Щом узна за съвместната акция на двете ескадри, първата грижа на полицая бе незабавно да се яви пред адмирал Льо Хело и да му съобщи за своята мисия Агентът бе приет радушно, нещо повече — адмиралът го взе за аташе при външното министерство и му възложи тайна политическа мисия.
Мае дьо ла Шене, който го представи на адмирала и го познаваше само под името маркиз Сен Фюрси, така го препоръча и пред адмирала, който го удостои със същото уважение, с каквото се ползваше той на „Фридланд“. Адмиралът даже бе готов да го покани за обяд, по полицаят бе достатъчно умен да отклони любезната покана, защото помисли, че може да стане известно, че той е и тайният агент Гроляр, натоварен с мисията да открие похитителите на „Регент“ и бегълците от Каледония.
Излишно е да се споменава, че неговият верен-Ланжле бе при него, за да може постоянно да информира приятелите си за всичко, което Гроляр замисляше против тях.
За детектива бе истинско нещастие да се качи-на „Лей Ла“ без своя близък другар, към когото изпитваше силна привързаност. Но на другия ден, когато потеглиха, скръбта му се смени с неизказана радост, когато изведнъж в каютата му влезе Ланжле…
— Ти ли си? Ти! — извика възторжено агентът.
— Да, аз, както виждаш! — със смях отвърна Ланжле. — Успях да се скрия в трюма минути преди тръгването и, както виждаш, съм тук.
Това промъкване на кораба бе предварително-уговорено между Бартес и Ланжле. Гроляр, който е хитър мошеник, не биваше да узнае, че тоя весел парижанин е поставен при него за контранаблюдение. Впрочем Ланжле успя да внуши у Гроляр неограничено доверие към себе си и затова лесно би могъл да мине и без тая малка хитрост.
Зарадван от появата на Ланжле, старият агент извика развълнувано:
— Искаш ли този ден да бъде най-щастливият в моя живот?
— Какво трябва да направя?
— Трябва да ми говориш на „ти“, както ти говоря и аз. Тогава ще мисля, че си мой син.
— Ако това ще те зарадва, добре. Аз съм готов-да ти говоря на „ти“ и да мисля, че си мой баща.
От този ден двамата станаха още по-близки помежду си. Веселият парижанин бе единственият човек, към който старият агент бе привързан, а сега повече от всеки друг път той имаше нужда от Ланжле. В живота им скоро щяха да се случат такива премеждия, каквито сега те трудно биха си представили.
Глава III
Офицерският състав на „Фридланд“, както и този на останалите кораби от обединената ескадра, бе пълен и затова нямаше свободни помещения. Двамата приятели трябваше да се задоволят с един малък второкласен кораб „Фрелон“, който служете за разузнавач на двете ескадри. Според приетия ред този малък кораб трябваше да се движи пред другите кораби от френската ескадра. Но както вече видяхме, адмирал Льо Хело пожела поради опасността от буря в този момент сам да води обединената ескадра. Топ не се съмняваше, че там, откъдето мине неговият кораб, ще преминат и останалите.
Впрочем лоцманът се кълнеше, че и най-големите кораби могат да минат през тия протоци, който водят към остров Йен. Предателят искаше именно оттук да преведе обединената ескадра.
Някога капитанът на една джонка присвоил значителна сума, която е била предназначена за касата на Обществото. Според устава това престъпление се наказва със смърт. Какво доверие можеше да се има занапред на такъв човек? Но добрият дядо Фо уважи сълзите и молбите на провинения, който се оказа баща на многочленно семейство. И вместо да го предаде за екзекуция, поиска от него да се закълне, че никога и никому не ще открие пътя, който води към остров Йен. Негодникът не бе друг, а Лио Су, който по-късно стана носач в Хонконг и там намери Гроляр. Срещу подкуп той се съгласи да стане предател и клетвопрестъпник и сега се готвеше да преведе обединената флота в секретното пристанище на тайнствения остров Йен.
Едновременно с това Гроляр разчиташе да постигне и други свои цели. Той се надяваше да изтръгне от ръцете на Гастон дьо ла Жонкер „Ретент“, като го обвини в мнимо съучастие с пиратите. Присъствието му на остров Йен можеше да послужи за доказателство. При това той се надяваше да залови и дезертьори, или по-точно избягали каторжници от Нумея, които едни от френските кораби би върнал обратно в затвора.
Освен това той се надяваше да присвои и богатствата на Куан, тия огромни капитали на Обществото, които се намираха в ръцете на Лао Цзин и чието местонахождение знаеше Лио Су.
Но Гроляр си направи сметката, без да вземе под внимание страшния ураган, който коренно измени хода на събитията и донесе на детектива цял куп страшни приключения в момент, в който той вече беше напълно уверен в успеха си.
Адмиралът се разхождаше върху капитанския мостик и за стотен път питаше стоящия до него лоцман:
— Ще успеем ли да влезем в пристанището, преди да ни застигне бурята?
— Това зависи от бързината, с която тя ще ни догонва, адмирале — отговаряше всеки път Лио Су. — Аз мога само да ви гарантирам, че ние ще влезем в пристанището на остров Йен още преди залез-слънце.
— Тогава ще бъде доста светло.
— Протоците, които водят към вътрешния рейд, са широки и безопасни. Трябва само да се доберем до тях. Макар че никой не може да предвиди каприза на времето…
— Аз не те виня за това, но много се страхувам, че няма да успеем да се скрием, преди да ни настигне бурята.
— Ако бихме могли да ускорим хода и да спечелим само един час, бих ви гарантирал за всичко!
За минута адмиралът се замисли.
Ако циклонът ги застигнеше между тези рифове, то непременно щяха да загинат всички до един. От двете ескадри нямаше да остане нищо… Ако усилеше скоростта, адмиралът можеше да се надява, че ще успее да спаси всички освен „Фрелон“, който в такава буря едва ли можеше да се движи с повече от пет- шест възела в час. Трябваше да се жертва той, за да се спасят другите. Повече колебание не е нужно!
— Този един час време, който ти смяташ необходим за нашето спасяване — каза адмиралът на лоцмана, — ще ти бъде даден!
— В такъв случай — отвърна Лио Су — двете ескадри ще бъдат защитени от скалите на острова рано преди залез-слънце.
— Гарантираш ли за това?
— Гарантирам с главата си!
— Добре! В такъв случай няма защо да се страхуваме от стихията — тя ще се развихри едва след залез-слънце.
Като се обърна към своя флагман-капитан, той добави:
