защото скиптърът вече не е на своето място. Пазеше се в двореца извън града Оттам са го плячкосали варварите, когато завладяха двореца и го изгориха до основи.
— Велико нещастие! — повтори още веднъж императрицата. — Какво трябва да се направи сега? Все пак, принце, вие оставате най-близкият роднина на моя син и за всичко разчитам на вас!
— Доверието на майката на небесния син няма да бъде излъгано! — тържествено заяви принц Хуан. — Днес се срещнах с пратеника на Куан…
При споменаването на това име императрицата пребледня.
— Куан! — повтори глухо тя.
— Да — потвърди принц Хуан. — Той ще дойде тази нощ в двореца, за да се посъветва с мене за начина, по който ще трябва да се издири скиптърът на Цин. Налага се да го приемем, господарке!
— Аз не се страхувам! — възрази императрицата.
— Постъпвате правилно, господарке. Омразата към варварите говори достатъчно за неговата вярност. Впрочем вие ще го видите през решетката, която разделя приемния салон.
— Нима решетката може да спре Куан?
Принцът се засмя. Като не намери за уместно да оспорва суеверието на регентката, той се задоволи да направи само една кратка забележка:
— За фамилията Тян Цин, каквато и беда да я заплашва, не може да има по-надеждна подкрепа от тази на Куан.
— Е, добре! — каза, след като размисли малко, императрицата. — Нека великият Тан ви помогне тази вечер.
Тя наведе приветливо ветрилото си, което означаваше, че аудиенцията е завършила.
Кой беше Куан, чието име толкова много уплаши майката на невръстния китайски владетел? В Китай морските и речни разбойници са също толкова силни и добре организирани, колкото властта е безсилна да се Справи с тях Няма човек, чиято работа е в някаква връзка с реката или морето, който да няма отношения с пиратите, разполагащи с огромен флот и несметни богатства. Главата на тази общност, наброяваща милиони членове, носеше името Куан, което означава „господар на живота и смъртта“ или „крал на смъртта“. Той се ползваше с безгранична власт и подобно на императора можеше по своя воля да назначава наследника си, като му връчи пръстен, покрит със загадъчни знаци и скъпоценни брилянти Неговите заповеди се изразяваха с две думи „Търпете и се покорявайте!“ Всеки, който и да бе той, бързаше да се подчини, когато получеше нареждане от Куан, написано на оризова хартия и носещо неговия подпис.
Тези бандити не изповядваха будизма, който е твърде разпространен в Китай, а някаква особена религия, съставена от груби суеверия, останали от религиите на доисторическия период. Последователите на това вероучение се наричаха с общото име фенгшуи, което означаваше и „поклонници на морските богове“. Те се занимаваха е магии, заклинания на духове и приписваха на своя Куан свръхестествена сила пораждаща и големия страх, страх, с който императрицата посрещна известието на Хуан за предстоящата визита на Куан в двореца.
Свръхестествената сила на Куан се изразяваше в това, че той можеше да бъде едновременно на две места и да прониква навсякъде, без нещо да го спре И още две способности го отличаваха от обикновените смъртни — никой не го познаваше лично и не знаеше къде живее. Никой от пиратите освен командващите джонките2 не влизаше в неговия дворец, построен на един от многото Зондски острови, опасан с рифове и подводни скали, където не можеше да проникне и най-смелият моряк, непознаващ силно извитите и опасни проходи. Групата от малки острови, познати в подробности само на китайските пирати, в европейските карти са известни като Опасния архипелаг.
Сред чисто азиатски разкош Куан живееше в двореца си заедно с тайната на своето съществуване, като допускаше при себе си само боговете на разбойническите банди и някои от най-верните си другари. Тук се стичаха всички богатства, придобити чрез данък върху морската и речната търговия. Тази практика водеше началото си от завладяването на Китай от манджурите. След като по-следните изгонили от престола династията Цин, някои китайски патриоти отказали да признаят властта на чужденците, оттеглили се в морето и си основали свободна държава, в която се приютили всички недоволни от новите властелини на Небесната империя. Така се укрепило могъществото на пиратите, превърнало се по-късно в заплаха за върховната власт на китайските богдихани.
С появата на параходите се ограничили възможностите на пиратите за нападения, затова те засилили набезите си по реките. Данъкът достигнал петстотин милиона франка. Пиратите си извоювали достъп до митниците, чиито чиновници дори и не помисляли да защищават своите стоки. По този начин митата не отивали в държавната хазна и тя губела огромна част от своите доходи. Страшен за мандарините и пекинската управа; но почитан от народа като върховен жрец на изконната за него религия, изместена от будизма, Куан беше всъщност най-могъщият човек в Китай. Не беше никак чудно, че принц. Хуан се беше обърнал към него е молба да изтръгне свещения скиптър от ръцете на варварите, — без който коронясването ставаше безсмислено.
Куан имаше своя резиденция и в Пекин, разбира се, никому неизвестна, но рядко отсядаше в нея. Това беше голям луксозен дворец, разположен сред разкошни градини в старата част на града, който принадлежеше само по име на богат търговец. Там Краля на смъртта живееше също толкова уединено, невиждан и непознат за всички, както и на острова сред океана. Поласкан от вниманието на принц Хуан, Куан, който случайно се беше озовал в Пекин, му отговори със следното писмо: „Принц Хуан, в часа на дракона3 Куан ще бъде в Града с трите стени и ще влезе в Тай Хо Тян, където Нан Ли, светлината на небето, и Куан, светлината на съвета, ще го приемат. Той ще им каже какво да се направи. Куан, който знае всичко, може всичко и разбира всичко.“
Когато получи това писмо, Хуан незабавно определи на автора му парола за влизане в двореца и реда на церемонията за такива случаи, но писмото му беше върнато със следния лаконичен текст: „Безполезно е, Куан прониква навсякъде.“
Принц Хуан не можеше да се похвали с блестящ ум и гледаше отвисоко на суеверието на тълпата, отричайки общоприетото мнение за всемогъществото на Куан. Въпреки това от най-обикновено любопитство той реши да се увери лично докъде достига силата на краля на пиратите.
Глава VI
Императорският квартал в Пекин се състоеше от три вписани един в друг кръга, разделени един от друг със стени. Първият се наричаше Тай Хо Тян. В него бяха помещенията за императорската особа, апартаментите на семейството му, великолепните градини с рекички, езера и грижливо поддържани гори. Тук се намират и знаменитият мост от черен яспис, на който беше изобразен дра-кон. Във втория кръг се намираше Цукин Чин, което означаваше „среден дворец“, а в третия се издигаше външният дворец — Хуан Чин. В деня, в който в двора щеше да се яви Краля на смъртта, принц Хуан удвои постовете по всички входове, чието опазване бе поверено на „имперските тигри“, както наричаха в Китай войниците от манджурската гвардия, верността на които беше гарантирана от техния произход. Той им съобщи паролата за пропуск, като ги предупреди, че ако някой от тях пусне някого в двореца без парола, а още повече — чужденец, незабавно ще бъде наказан със смърт.
Големият салон в Тай Хо Тян, където се предполагаше, че ще стане срещата с Куан, служеше на императора за приемна на висши чиновници и представители на чужди страни. Вдясно салонът завършваше с позлатена решетка с чудни инкрустации. Зад пея можеше да присъства императорската фамилия по време на аудиенция, за да види и чуе всичко, без тя самата да бъде виждана. Това се допускаше само когато интересът към посетителя беше много голям. В уговорения час императрицата Нан Ли се разположи зад решетката, готова без особено притеснение да вити Краля на смъртта, загадъчната тайнствена особа, за която й бяха наговорили в детските години чудовищни неща (макар и вече вдовица, Нан Ли, или Небесното цвете, беше много млада едва н двадесет и две години).
Принц Хуан също влезе в салона, но според приетия ред остана да чака в приемната, където щяха да му известят за пристигането на Куан. Наближаваше часът на срещата, но принцът все още не долавяше никакъв звук, колкото и да напрягаше слуха си. Напразно очакваше всеки момент да види офицера на „тигрите“, който трябваше да го извести за посещението Настъпи полунощ, което беше съобщено на
