изменила психологията им.
— Как така?
— Ами ти например никога не би се занимавал с парашутизъм — но безсмъртното ти копие, което знае, че не може да загине, може да придобие такова хоби. — Саркар изписа няколко команди. — Е, щом започнахме да приказваме за безсмъртие, нека се представим на Амбротос. — Още няколко клавиша изщракаха тихо, после Саркар каза в микрофона: — Здравей. Аз съм Саркар.
Не последва никакъв отговор.
— Сигурно нещо не е функционирало както трябва — изказа предположение Питър.
— Не мисля — възрази Саркар. — Показанията на всичките индикатори са в нормални граници.
— Опитай още веднъж — каза Питър.
— Здравей — изрече отново Саркар в микрофона.
Тишина.
— Може би си изтрил онази част, която контролира речта — предположи Питър.
— Бях особено внимателен — отвърна Саркар. — Предполагам, че може би някоя връзка е убегнала от погледа ми, но…
— Здравей — най-сетне отговори глас от високоговорителя.
— А — рече Саркар. — Ето го. Питах се какво те забави толкова.
— Търпението е добродетел — отговори гласът. — Исках да преценя какво става, преди да отговоря. Аз съм двойник, нали? На Питър Дж. Хобсън. Претърпял съм модификация, за да имитирам безсмъртно същество.
— Точно така — отвърна Саркар. — Как можа да откриеш точно какъв двойник представляваш?
— Е, знаех, че ще създадете три копия. Не се чувствах съвсем като себе си, затова предположих, че не съм копието, чрез което се осъществява контрол върху експеримента. След това просто се запитах дали не изпитвам ерекция. Знаете какво приказват хората — веднъж на всеки пет минути мислят за секс. Сметнах, че ако съм двойникът, свързан с живота след смъртта, сексът би бил най-далечното нещо за съзнанието ми. Ала не беше така. Защото аз наистина имам желание за подобни изживявания. — Последва пауза. — Но когато осъзнах, че за мен не е важно дали това ще се случи веднага или след десет години, нещата бяха решени. Нуждата от незабавно удовлетворяване на желанието е неприлична. Ти си идеалният пример в това отношение, Саркар: направо изпадна в треска, затова не отговорих веднага на твоето „Здравей“. Този вид мислене сега изглежда съвсем чужд за мен. Та в крайна сметка аз имам на разположение цяла вечност.
Саркар се засмя.
— Много добре. Между другото, ние те наричаме Амбротос.
— Амбротос ли? — попита гласътот високоговорителя.
Саркар се обърна към Питър.
— Първото доказателство, че нашите имитации са точни. Направили сме успешен дубликат на невежеството ти.
— Той заговори в микрофона. — „Амбротос“ е гръцка дума, която означава безсмъртен.
— А, да.
— Сега ще те оставя да работиш в компютърния фон — продължи Саркар. — Скоро отново ще разговарям с теб.
— Няма никакво значение дали ще го направиш по-рано, или по-късно — отговори Амбротос. — Ще бъда там.
Саркар докосна няколко клавиша.
— Изглежда, че и второто копие работи добре. А сега да се заемем с най-трудното от всички — с „Дух“, съществото, олицетворяващо живота след смъртта. — Той докосна още няколко клавиша и извика последния двойник.
— Здравей — каза отново той. — С теб разговаря Саркар Мухамед.
— Здравей, Саркар — отговори му изкуствен глас.
— Знаеш ли… знаеш ли кой си ти?
— Аз съм покойният, оплакван от всички Питър Хобсън.
Саркар се засмя.
— Точно така.
— Мир на душата му в RAM6 — добави изкуственият глас.
— Изглежда, че не си покрусен особено, че си мъртъв — отбеляза Саркар. — Как се чувстваш след смъртта?
— Дай ми малко време, за да свикна, и после ще ти разкажа.
Питър кимна. Това му изглеждаше доста справедливо предложение.
ГЛАВА 20
Два часът през нощта.
Както през повечето нощи, откакто Кейти му беше разказала за онова, Питър не можеше да заспи.
Поради някаква ирония на съдбата според стенния монитор „Хобсън“ Кейти се намираше във фазата REM на съня. Питър чуваше дишането й до себе си.
Бяха си легнали в 11:30. Преди два часа и половина. Достатъчно време човек да прочете къса книга или да изгледа някой дълъг филм; или ако е направил запис и е успял да пренавие лентата, да изгледа три епизода от едночасовите телевизионни сериали.
Ала Питър не беше направил нито едно от тези неща. Просто си лежеше в тъмното, от време на време се въртеше в леглото и се вслушваше в тихото бръмчене на вентилаторите върху нощните шкафчета.
Устата му беше пресъхнала, освен това му се ходеше по малка нужда. Измъкна се от леглото, излезе, без да пали лампата, от спалнята и тръгна надолу по стълбите. Отиде в банята на първия етаж, после влезе във всекидневната и седна на дивана.
Вертикалните щори на прозорците бяха затворени, но светлината от уличните лампи пред къщата все пак успяваше да се промъкне вътре. Светлинките от предпазните капачки върху контактите по стените се взираха в Питър като очи на робот. Най-различни други светлини, както и цифрите на часовника, блещукаха върху видеото. Питър опипа тапицерията на дивана и намери лъскавия черен модул на дистанционното управление. Пусна телевизора и започна да превключва каналите.
29-и канал от Бъфало, Ню Йорк: новини, реклами в духа на „Направи си сам, използвайки комплект универсални инструменти“. Гарантирано качество, връщаме парите, ако клиентите са недоволни от закупения комплект.
Канал 22 от телевизия „Кануест Глобал Нетуърк“ — „Нощна разходка“ — най-евтиният в света канадски сериал — един мъж с малка портативна видеокамера се разхожда нощем по улиците в центъра на града. Да се чуди човек как не са го обрали.
Канал 3, Бари, Онтарио. Повторение на „Стар Трек“. Питър обичаше играта „назови този епизод“ — достатъчни му бяха няколко кадъра. Този беше лесен — един от малкото в поредицата, свързан с определено място. Участваше и Джули Нюмар с руса перука. „Петъчно дете“. Едва ли представляваше нещо велико, но Питър знаеше, че след около десет минути Маккой щеше да започне да си напява класическата мелодия „Аз съм лекар, а не асансьор“. Той изчака да започне музиката, после отново превключи.
Канал 12 от френската мрежа СВС. На екрана се показа хубава жена. Питър знаеше от дълъг опит, че когато привлекателна жена се появи през нощта по френската мрежа, само след пет минути тя ще остане без сутиен. Помисли дали да не почака, но реши да превключи канала.
Канал 47, Торонто: отново информационно-рекламно предаване. Изкуствена коса, отглеждана по генетически път: косата (всъщност особена разновидност трева, която използва кафяв пигмент вместо хлорофил!) наистина ще порасте, така че дори плешивите мъже могат да чуят следната забележка от приятелите си: „Май е време да се подстрижеш, Джо“. Питър, който имаше плешивина с диаметър колкото хокейна шайба, се чудеше на суетността им. Но може би неговият тъст щеше да използва подобно нещо.
Отново превключи канала. ВВС Уърлд Сървис по СВС Нюсуърлд.
