ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ СЕ СРЕЩАМЕ. НЕОБХОДИМО МИ Е ПЪЛНО ЕЛИМИНИРАНЕ НА ОБЕКТА. РАЗБИРАМЕ ЛИ СЕ?
ДАТА: 11 НОЕМВРИ 2011 ГОДИНА 09:17 ИЗТОЧЕН ЧАСОВИ ПОЯС
ОТ: ПОМОЩНИК
ДО: ОТМЪСТИТЕЛ /ЛИЧНО/
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ: ОТНОСНО: ЕЛИМИНИРАНЕ
РАЗБИРАМ. ХОНОРАР 100 000 КАНАДСКИ ДОЛАРА ТРАНСФЕРИРАНИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОСРЕДСТВОМ ЕРТ НА СМЕТКА 892-3358-392-1, ПЪРВА ШВЕЙЦАРСКА БАНКА, АДРЕС ЗА ЕЛЕКТРОННА ПОЩА (EFT: Euroswiss100).
ДАТА: 11 НОЕМВРИ 2011 ГОДИНА 09:44 ИЗТОЧЕН ЧАСОВИ ПОЯС
ОТ: ОТМЪСТИТЕЛ
ДО: ПОМОЩНИК /ЛИЧНО/
ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ: ОТНОСНО: ЕЛИМИНИРАНЕ
ТРАНСФЕРЪТ НА СУМАТА ЩЕ БЪДЕ УРЕДЕН. АЛА ИМАМ СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ. СЪОБЩЕТЕ МИ ДАЛИ В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ЦЕНАТА ЩЕ СЕ ПОВИШИ. ЕТО ПОДРОБНОСТИТЕ…
Сумата, за която ставаше дума, в никакъв случай не можеше да бъде наречена „джобни нари“, но двойникът знаеше всички кодове, осигуряващи му достъп до сметките на компанията „Хобсън Мониторинг“. Пък и в крайна сметка в известен смисъл това беше неговата компания, щеше да ползва своите пари.
„Да, така е наистина — помисли си двойникът. — Човек може да получи почти всичко по електронната мрежа.“
ГЛАВА 22
Кейти отново беше отишла при терапевтката си. Питър усещаше, че й завижда: тя можеше да разговаря с някого, с човек, който щеше да я изслуша. Само ако…
И тогава му хрумна.
Разбира се.
Идеалният отговор.
Постъпката му нямаше да бъде компромис с експеримента — наистина не.
Питър се свърза с компютрите на „Огледален образ“ от кабинета у дома си. Когато получи отговор да изпише входната парола, той написа името си, фигуриращо в терминала на компютъра: FOBSON. Когато бе получил първия си компютърен терминал в университета в Торонто, той използва първата буква на малкото си име Р и добави фамилията си Hobson, в резултат на което се получи PHOBSON, реши да го използва като необходимата начална парола, с което започваше и приключваше работата си с компютъра. Един негов състудент му посочи, че вместо „PH“ може да използва „F“ и по този начин да си спести писането на една буква. Оттогава Питър възприе „Fobson“ като парола и не я бе променял.
Той се спусна през множество слоеве компютърни менюта и най-сетне стигна до експерименталната система ИИ (Изкуствен интелект). Саркар беше изградил просто меню, чрез което можеха да бъдат извиквани трите електронни копия:
/ F1 / ДУХ (ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА)
/ F2 / АМБРОТОС (БЕЗСМЪРТИЕ)
/ F3 / КОНТРОЛ (НЕПРОМЕНЕНА ВЕРСИЯ)
Питър се опита да направи избор и осъзна, че е изправен пред въпроса, на който той и Саркар се бяха заели да дадат отговор. Кой от тримата щеше да го изслуша с най-голямо съчувствие? Копието „живот след смъртта“? Нима би могло същество, лишено от физическо тяло, наистина да разбере затрудненията в семейството? Каква част от брака принадлежеше на емоциите/интелекта? Каква част от емоциите се обясняваха с хормонални взаимодействия?
Ами безсмъртният двойник? Може би. Безсмъртието означава трайност. Може би безсмъртно същество би проявило особен афинитет към верността? В крайна сметка хората очакват бракът да трае вечно.
Вечно.
Питър си помисли за Спенсър. И за Сюзън Силвърман. И за Хок. Книгите за тези герои му харесваха. Но кога за последен път Робърт Б. Паркър бе измислил нова ситуация, в която да ги постави, за да изучи нов аспект от личностните им характеристики?
Един век, изживян заедно с Кейти.
Хилядолетие с Кейти.
Питър поклати глава. Не, безсмъртният двойник нямаше да го разбере. Безсмъртието със сигурност не създаваше чувство за трайност. Съвсем не. То учеше човек да мисли в перспектива. Даваше му поглед напред, в бъдещето.
Питър се наведе и натисна клавиша F3, избирайки двойника „КОНТРОЛ“. Единствено непретърпялото промени негово копие можеше да му свърши работа.
— Кой е? — попита синтезаторът на речта.
— Аз, Питър Хобсън.
— О! — възкликна двойникът. — Искаш да кажеш, че съм аз.
Питър вдигна вежда.
— Нещо такова.
Изкуственият глас се засмя.
— Не се тревожи. Полека-лека свиквам да бъда двойникът на Питър Хобсън, базова, непроменена версия. Но знаеш ли кой си ти? Може би също си само нечий двойник. — Високоговорителят изсвири началните ноти от „Зоната на здрача“ — и се справи много по-добре, отколкото съществото от плът и кръв Питър бе успявало да го направи някога.
— Сигурно няма да ми хареса да си разменим местата — засмя се Питър.
— Е, не е чак толкова лошо — отговори двойникът. — Чета много. Осемнадесет книги едновременно. Когато някоя ме отегчи, веднага преминавам към другата. Разбира се, процесорът е много по-бърз в сравнение с мозък, действащ на химически принципи, затова се справям с материала твърде бързо — най сетне успях да се заема с Томас Пинч.
„Забележително копие — помисли си Питър. — Забележително.“
— Ще ми се да имах повече време за четене — отбеляза Питър.
— На мен пък ми се ще да полегна с дама в легло — откликна двойникът. — Всеки трябва да носи своя кръст.
Питър отново се засмя.
— И така, защо ме повика и ме извади от бутилката? — попита двойникът.
Питър сви рамене.
— Не зная. Може би защото ми се иска да поговорим… Ние те създадохме, след като научих за Кейти.
