него. Що за човек беше Ханс Ларсен?
Кейти впери поглед в тавана.
— Много… общителен.
— Да?
— И… как да го кажа… имаше доста грубо чувство за хумор.
— Един от колегите ви също спомена за това. Обичал е да разказва мръсни вицове. Това досаждаше ли ви, госпожо Хобсън?
— На мен? — Кейти изглеждаше изненадана и за пръв път погледна Сандра в очите. — Не.
— Какво друго можете да ми кажете?
— Той… ами той беше много добър професионалист.
— Друго? — Сандра се усмихна окуражаващо. — Всичко може да се окаже полезно.
— Ами… той беше женен. Знаете това, нали? Съпругата му…
— Дона-Лий — помогна й Сандра.
— Да. Точно така.
— Много мила жена, нали?
— Да, много мила — потвърди Кейти. — И много хубава. Виждала съм я само няколко пъти, но…
— Тук, в агенцията?
— Не, не си спомням да е идвала тук.
— Тогава къде сте я виждали?
— Ами, ние се събираме всяка седмица и…
— Всеки петък — уточни Сандра. — Поне така ме осведомиха колегите ви.
— Да, точно така. Понякога жена му се мяркаше за малко.
Сандра наблюдаваше внимателно събеседницата си.
— Близки ли бяхте с Ханс, госпожо Хобсън?
— Само като колеги, нали разбирате.
— Разбирам — каза Сандра. — Искам обаче да ви попитам и още нещо. Когато виждахте Ханс и съпругата му, те изглеждаха ли ви щастливи?
— Не бих могла да твърдя със сигурност. Предполагам, че да. Искам да кажа — кой би могъл да знае какво става в действителност, когато наблюдава брака на двама души отвън?
— Така е, наистина — кимна Сандра.
— Тя изглеждаше щастлива.
— Коя „тя“?
— Ами… съпругата на Ханс.
— Кажете ми името й.
Кейти изглеждаше объркана.
— Ами… Д… Дона-Лий.
— Да, Дона-Лий.
— Но вие го знаете. Казахте го преди малко. — В гласа на Кейти се промъкнаха отбранителни нотки.
— Да. Казах го. — Сандра натисна няколко клавиша на преносимия си компютър и огледа списъка си с въпроси.
— А сега да поговорим по друга тема. Двама от колегите ви, с които разговарях, казаха, че Ханс имал слабост към жените.
Кейти мълчеше.
— Вярно ли е това, госпожо Хобсън?
— Ами… така се говореше.
— Един от колегите ви сподели, че Ханс е спал с много от служителките от компанията. Чували ли сте такова нещо за него?
Кейти махна някаква невидима прашинка от полата си.
— Всъщност, да.
— Но решихте, че не си струва да го споменете?
— Не исках да…
— Не искахте за злословите по адрес на мъртвия, разбира се. — Сандра се усмихна дружелюбно. — Простете, че ви задавам този въпрос, но… лично вие имали ли сте връзка с него?
Кейти вдигна глава.
— Разбира се, че не. Аз съм…
— Омъжена жена — завърши вместо нея Сандра. — Разбира се. — Тя отново се усмихна. — Извинявам се, че ви зададох този въпрос.
Кейти понечи да каже нещо, но спря. Сандра я наблюдаваше внимателно. Струваше й се, че събеседничката й реагира прекалено рязко.
— Знаете ли за някоя жена, с която той е имал връзка? — попита Сандра.
— Не мога да твърдя със сигурност.
— Щом е имал такава репутация, би трябвало да се разчуе, нали?
— Да, имаше слухове. Но аз не обичам клюките, инспектор Файлоу, и… — Кейти си пое дъх, — и не смятам, че разполагате с власт да ме накарате да ги разпространявам.
Сандра кимна, сякаш казаното беше напълно в реда на нещата, и затвори компютъра си.
— Благодаря ви за откровеността. — Тонът й беше неутрален и забележката й не можеше да бъде характеризира на нито като откровена, нито като саркастична. — Само още един последен въпрос. Отново се извинявам, но трябва да ви го задам. Къде бяхте на 14 ноември между 8 и 9 часа сутринта? Това е времето, в което е бил убит Ханс.
Кейти наведе глава.
— Чакайте да видя. Това беше денят, преди да разберем за случилото се. Ами, по всяка вероятност съм пътувала към работното си място. Всъщност да, този ден закарах Клара до нейната работа.
— Клара? Коя е тя?
— Клара Вишински, една моя приятелка. Живее на две пресечки от къщата ни. Колата й беше на поправка, затова я закарах до работата й.
— Разбирам. Много ви благодаря, госпожо Хобсън. — Сандра погледна списъка си. — Когато излезете, бихте ли помолили господин Стивън Джесъп да дойде при мен?
ГЛАВА 29
Съвсем лесно се беше отървал от Ханс Ларсен. В края на краищата защо трябваше да се тревожи и да прикрива следите си? Да, полицията сигурно щеше да разследва престъплението, но скоро щяха да открият, че има десетки хора, които биха желали да видят развратника Ханс мъртъв именно по начин, какъвто изисква поетическата справедливост.
Ала двойникът знаеше, че за втората елиминация трябва да е по-хитър. Трябваше да измисли нещо, което да не може да се проследи — нещо, което дори да не прилича на убийство.
Цените за здравното осигуряване скачаха до небесата, затова повечето от развитите страни се насочваха към евтини профилактични средства, вместо към катастрофално скъпото лечение на вече проявените заболявания. Това изискваше да се определят рисковете, специфични за всеки отделен пациент, и в този смисъл подробната статистика за заболяванията в семейството беше неоценима. Но не всеки имаше достъп до такава информация.
През 2004 година група възрастни хора, още като деца привлечени от канадските местни и федерални власти, бяха създали Поверителна база данни с медицинска статистика, или МЕДБАЗА, съдържаща информация за хората от цялата страна. Обосновката бе проста: всички данни за здравето на гражданите трябва да са централизирани, така че всеки лекар да има достъп до тази информация. Имената на лицата бяха премахнати, за да се защити неприкосновеността на личността. Същевременно лекарят трябваше да разполага с информация за роднините на пациентите си — дори ако въпросните лица не знаят, че помежду им съществува връзка — както често става в случаите на осиновяване.
