Щом пристигна, Питър показа на Саркар механизма, който приличаше на прекалено натъпкан, издут портфейл.
— Откъде намери това? — попита Саркар.
— От убиеца.
— От убиеца ли?
Питър обясни какво се беше случило. Потресен, Саркар впери поглед в лицето му.
— И казваш, че си извикал полицията?
— Не. Извиках линейка. Но съм сигурен, че и полицията вече е там.
— Тя беше ли жива, когато тръгна?
— Да.
— И каква е тази играчка? — попита Саркар и посочи устройството, което Питър беше донесъл.
— Мисля, че е някакво оръжие.
— Никога не съм виждал подобно нещо — призна Саркар.
— Онзи тип го нарече „облъчвател“.
— Аллах! — възкликна Саркар. — Облъчвател…
— Значи знаеш какво представляват тези устройства?
Саркар кимна.
— Чел съм за тях. Оръжия, поразяващи посредством лъч от радиоактивни частици. Вкарват концентрирана радиация в човешкото тяло. — Той въздъхна. — Гадно… Забранени са в Северна Америка. Абсолютно безшумни, можеш да държиш облъчвателя в джоба си и да стреляш оттам. Дрехите, дори тънките дървени врати са прозрачни за него.
— Божичко! — простена Питър.
— Но ти каза, че жената е жива, нали?
— Дишаше.
— Ако е застреляна с това, трябва да изрежат половината й тяло, за да спасят онова, което е останало. Ала по-вероятно е, че ще умре след ден-два. Ако я е застрелял в мозъка, е щяла да умре веднага.
— Пистолетът й не беше далеч от нея. Може би тъкмо е отивала да го вземе, когато той е влязъл.
— Тогава може и да не е имал време да се прицели. Може би я е уцелил в гърба — засегнал е гръбначния стълб и краката й ще останат неподвижни.
— Разбих прозореца преди той да успее да приключи работата си. По дяволите — каза Питър. — По дяволите всичко това. Трябва да го спрем.
Саркар кимна.
— Можем да го направим. Напълно съм готов за теста. — Той посочи компютъра в центъра на стаята. — Тази система е напълно изолирана. Отстранил съм всички връзки с електронната мрежа, телефонни линии, модеми, както и клетъчни връзки. Заредих нови копия на тримата двойници в компютъра.
— Ами вирусът? — попита Питър.
— Ето го. — Саркар вдигна една черна карта, заредена с електронна памет — по-малка от визитна картичка и почти толкова тънка, — после я пъхна в компютъра.
Питър притегли стол и седна до него.
— За да направим теста както трябва — каза Саркар, — наистина е нужно да разполагаме с електронните копия в действие.
Питър се поколеба. Идеята да активират нови негови двойници, просто за да ги убият, го разстройваше. Но щом беше нужно…
— Направи го — каза Питър.
Саркар натисна няколко клавиша.
— Те са живи — измърмори той.
— По какво съдиш?
Саркар посочи с костеливия си пръст някакви данни върху екрана. За Питър те изглеждаха пълна безсмислица.
— По това — каза Саркар. После, осъзнал, че Питър не разбира, продължи: — Ще го представя по друг начин. — Той отново натисна няколко клавиша. Върху екрана се появиха три подвижни линии. — Всъщност това е имитирана електроенцефалограма за всеки един от двойниците, преобразуваща активността на техните нервни мрежи в нещо подобно на мозъчни вълни.
Питър посочи поред всяка една от трите линии. Те изписваха огромни остри издатини.
— Виж това.
Саркар кимна.
— Паника. Те не знаят какво става. Събудили са се слепи, глухи и съвсем самотни.
— Бедните нещастници — въздъхна Питър.
— Сега ще пусна вируса — обяви Саркар и натисна няколко клавиша. — Изпълнение на екзекуцията.
— Точно така — каза Питър и потреперя.
Изпълнените с паника електроенцефалограми продължиха да блещукат върху екрана още няколко минути.
— Не мисля, че вирусът действа — изрази съмненията си Питър.
— Необходимо е време да провери ключа към модела — обясни Саркар. — В края на краищата тези двойници са големи. Почакай минутка… а, ето.
Средната от трите електроенцефалограми изведнъж описа огромен остър шип — нагоре — надолу и после…
Нищо. Права линия.
После дори и линията изчезна, файлът беше изтрит.
— Божичко — прошепна Питър едва чуто.
След още няколко минути горната линия описа същия остър шип, превърна се в права и после изчезна.
— Остана само една — отбеляза Саркар.
Тя като че отне повече време от другите две — може би беше Контрол, двойникът най-близо до оригинала, пълното копие на Питър, при което нямаше прекъснати нервни връзки. Питър видя как линията на електроенцефалограмата подскочи диво, после умря, след това просто изчезна като светлина, угаснала изведнъж.
— Няма вълна на душата, напускаща тялото — посочи Питър.
Саркар поклати глава.
Питър беше по-разтревожен от всичко това, отколкото очакваше.
Негови двойници.
Родени.
Убити.
И това се случи само за няколко мига.
Той премести стола си в отсрещния край на стаята, седна и затвори очи.
Саркар се зае да реформатира харддрайва на компютъра, за да е сигурен, че всички следи от двойниците са изчезнали. Когато свърши, натисна съответното копче и картата с паметта, съдържаща вируса, изскочи в ръката му. Той я занесе до главния компютър.
— Ще пусна вируса едновременно в пет различни подмрежи — обясни Саркар. — Ще се разпространи по целия свят за по-малко от един ден.
— Чакай — възпря го Питър и се надигна. — Сигурно вирусът ти може да претърпи промяна, за да може да прави разлика между тримата двойници, нали?
— Да, разбира се — отвърна Саркар. — Всъщност вече съм написал рутинните стъпки за това. Има няколко определени ключови нервни връзки, които трябваше да прекъсна, за да направя модифицираните двойници. Въз основата на това сега е достатъчно лесно те да бъдат идентифицирани.
— Ами… мисля, че няма причина да умрат и трите копия. Бихме могли да пуснем версия на вируса, който ще унищожи само виновния двойник.
Саркар се замисли.
