— Дявол да го вземе — каза Дейвид Лъдлъм, палеонтологът, съгласил се да говори с д-р Джейкъбс. — Дявол да го вземе.
— Това е зъб от динозавър, нали? — попита хирургът.
За момент, обръщайки зъба отново и отново, Лъдлъм не каза нищо.
— Определено зъб от терапод, да — но не точно тиранозавър или нещо, което съм виждал досега. От къде, за бога, го намерихте?
— Извадихме го от крака на един човек. Беше ухапан.
Лъдлъм обмисли думите му.
— Ухапаното — беше ли като откъснато, ето така? — той направи жест със свита в шепа ръка.
— Да… да, именно така.
— Така убиват тиранозаврите, дотук съм съгласен. Смятаме, че са нанасяли една единствена масивна захапка, отскубвайки огромно парче плът, след което просто са се оттегляли и търпеливо са чакали жертвата да умре от загуба на кръв. Но… само че…
— Да?
— Ами последният тиранозавър е умрял преди шейсет и пет милиона години.
— Сблъсъкът с астероид, да, зная…
— О, астероидът няма нищо общо. Това е само популярен мит; няма да откриете много палеонтолози, които го подкрепят. Но всички динозаври са били изчезнали до края на Кредния3 период.
— Този зъб ми изглежда пресен — каза Джейкъбс.
Лъдлъм бавно кимна:
— Да, изглежда е така. — Той погледна Джейкъбс. — Бих искал да се срещна с вашия пациент.
* * * Лъдлъм тичаше по посока на зелената светлина.
Краката му изгубиха опора.
Падна със страшен плясък, разпръсквайки навсякъде кафеникава вода. Клемите на батерията във фенерчето му изсъскаха.
Лъдлъм бързо се изправи.
Светлината все още беше там.
Той се хвърли към нея.
Светлината трепна и изчезна.
Лъдлъм се блъсна здраво в слузестата бетонна стена.
* * * — Здравей, Пол — каза д-р Джейкъбс. — Това е Дейвид Лъдлъм. Той е палеонтолог.
— Какъв?
Пол Ковалски седеше в инвалиден стол. Краката му все още бяха превързани, а една скоба предотвратяваше движенията на коляното, докато сухожилията му се възстановяваха.
— Специалист по динозаврите — каза Лъдлъм. Беше се настанил в един от двата стола в кабинета на Джейкъбс. — Работя в Американския музей по естествена история.
— А, да. Имате страхотна канализация там.
— Ъъ, благодаря. Вижте, искам да ви разпитам за животното, което ви е нападнало.
— Беше гатор — каза Ковалски.
— Защо?
Ковалски раздалечи ръце:
— Щото беше голямо и — е, ами не точно люспесто, но покрито с онези малки плочки, дето ги имат гаторите в зоологическата.
— Можахте да го видите ясно?
— Е, не толкова ясно. В края на краищата бяха под земята. Но имах фенерче.
— Имаше ли нещо необичайно в него?
— Да, стори ми се сакато.
— Сакато?
— Нямаше ръце.
Лъдлъм погледна Джейкъбс и отново ранения мъж. Джейкъбс повдигна длани нагоре в жест и-за-мен-също-е-новост.
— Никакви ръце?
— Никакви — каза Ковалски. — Някак си се носеше на задните си крака и държеше тялото си така: — Той задържа ръката си успоредно на пода.
— Видяхте ли очите му?
— Исусе, да. Никога няма да ги забравя.
— Как изглеждаха?
— Бяха жълти и…
— Не, не. Зениците. С каква форма бяха?
— Кръгли. Кръгли и черни.
Лъдлъм се облегна назад в стола си.
— Какво значение има? — попита Джейкъбс.
— Алигаторите имат вертикални зеници; както и повечето змии. Но не и динозаврите от клас тераподи.
— Как е възможно да знаете това? — каза Джейкъбс. — Доколкото съм чувал, меките тъкани не се превръщат във вкаменелост.
— Така е. Но динозаврите са имали мънички костици вътре в очите си; от тях можете да си извадите заключение за формата на зеницата им.
— И?
— Кръгли. Повечето хора не го знаят.
— Мислите, че лъжа? — Ковалски започваше да се ядосва. — За такъв ли ме мислите?
— Дори напротив — каза Лъдлъм, а в гласа му се прокрадваше пълна почуда. — Мисля, че казвате истината.
— Разбира се, че казвам истината — каза Ковалски. — Работя в Градската от осемнайсет години и никога не съм отсъствал — можете да проверите. Работя здраво и не съм си измислял нищо. — Той посочи драматично към превързания си крак. После замълча, сякаш изведнъж всичките му надежди се бяха стопили. Местеше погледа си от единия към другия. — Момчета, да не искате да кажете, че съм бил ухапан от динозавър?
Лъдлъм повдигна рамене:
— Ами, всички динозаври са с по четири крайника. Както казахте, онзи, който сте видели, би трябвало да е ранен. Имаше ли белези на мястото, където обикновено стоят предните лапи?
— Не. Никакви. Гърдите му бяха доста гладки. Може и да е било дефект по рождение — нещото живее в канализацията и така нататък.
Лъдлъм въздъхна шумно.
