Хубавицата мълчала, само скрито се усмихвала — било й хем смешно, хем тъжно. А пътят все тъй звънял и димял под копитата на магарето. И се носела песента на Настрадин Ходжа. За десет години къде ли само не бил ходил: в Багдад, Стамбул и Техеран, в Бахчи-сарай, Ечмиадзин и Тбилиси, в Дамаск и Трапезунд, опознал всички тия градове и безброй други и навсякъде оставял спомен за себе си.
Сега се връщал в родния си град, в Бухара-и-Шериф, в Благородната Бухара, дето се надявал, скрит под чуждо име, да си поотдъхне от безкрайните си скиталчества.
ВТОРА ГЛАВА
Като се присъединил към един голям търговски керван, Настрадин Ходжа пресякъл бухарската граница и на осмия ден от пътуването си видял далече в прашната мъгла познатите минарета на великия славен град.
Дрезгаво заподвиквали измъчените от жажда и пек керванджии, камилите ускорили крачките си: слънцето вече захождало и трябвало да се бърза, за да влязат в Бухара, преди да се затворят градските порта. Настрадин яздел на опашката на кервана, обвита в гъст, тежък облак прах; това бил родният, свещен за него прах; струвало му се, че мирише по-хубаво от праха на другите далечни земи. Кихал, кашлял и говорел на магарето си:
— Ето ни най-сетне у дома. Кълна се в аллаха, тук ни очаква сполука и щастие.
Керванът приближил до градската стена тъкмо в минутата, когато стражата затваряла портите. „Почакайте, в името на аллаха!“ — извикал керванбашията и показал отдалече една жълтица. Но портите вече се затворили, паднали със звън резетата и часовите застанали на кулите до топовете. Полъхнал прохладен вятър, в мъгливото небе угаснал розовият светлик и ясно се откроил тънкият сърп на младата месечина, а в здрачната тишина от безбройните минарета се понесли, високите, провлечени и печални гласове на муезините, които призовавали мюсюлманите на вечерна молитва.
Търговците и керванджиите коленичили, а Настрадин Ходжа с магарето си тихичко се отбил настрана.
— Тия търговци има за какво да благодарят на аллаха; те днес обядваха и сега се канят да вечерят. А ние с тебе, вярно мое магаре, не сме обядвали и няма да вечеряме; ако аллах желае да получи нашата благодарност, нека прати на мене паница пилаф, а на тебе сноп детелина!
Завързал магарето на едно крайпътно дърво, а той легнал направо върху земята, като сложил под главата си един камък. Пред очите му в тъмнопрозрачното небе заискрили сияещи плетеници от звезди и всяко съзвездие му било познато: тъй често през тези години той бил виждал над себе си откритото небе! И винаги си мислел, че тия часове на безмълвно мъдро съзерцание го правят по-богат от най-богатите и макар богатият да яде от златни блюда, той пък винаги трябва да нощува под стряха и не може в полунощ, когато всичко утихне, да почувствува летежа на земята през синята прохладна звездна мъгла…
През това време в кервансараите и чайханите, долепени отвън до зъбчатата градска стена, пламнали огньове под големите казани и жаловито заблели овни, поведени да ги колят. Но опитният Настрадин Ходжа предвидливо се настанил да нощува откъм страната, дето духал вятърът, за да не го съблазнява и безпокои миризмата на яденето. Понеже знаел бухарските обичаи, той решил да спести последните си пари, за да заплати сутринта таксата за градската порта.
Дълго се въртял, но сънят не идел и причина за безсънието съвсем не бил гладът. Горчиви мисли терзаели Настрадин Ходжа, дори звездното небе днес не можело да го утеши.
Той обичал родината си, за този хитър веселяк с черна брадица на бакърено загорялото лице и лукави искри в ясните очи на света нямало по-голяма обич. Колкото по-далеч от Бухара се скитал със закърпения си халат, омазнената тюбетейка и скъсаните обуща, толкова по-силно обичал Бухара и тъгувал по нея. В изгнанието си никога не забравял тесните сокаци, където при минаване талигата окъртвала от двете страни глинените дувари; не забравял високите минарета с пъстри кахлени шапки, по които сутрин и вечер горял огненият отблясък на зарята, древните свещени карагачи с чернеещи в клоните огромни щъркови гнезда; спомнял си димните чайхани над аръците в сянката на джомолещите тополи, пушека на механите, пъстрата навалица на чаршиите; спомнял си планините и реките на родината си, нейните селища, нивя, пасбища и пустини и случело ли се в Багдад или Дамаск да срещне съотечественик, щом го познаел по шарките на тюбетейката или по особената кройка на халата, сърцето на Настрадин Ходжа замирало и дъхът му секвал.
Когато се върнал, той видял родината си още по-злочеста, отколкото през дните, когато я напуснал. Старият емир отдавна бил погребан. Новият за осем години успял напълно да разори Бухара. Настрадин видял разрушените мостове по пътищата, оскъдните посеви от ечемик и пшеница, сухите вади, чиито дъна се били напукали от жегата. Нивите подивявали, обрасвали в бурен и бодил, градините погивали от жажда, селяните нямали ни хляб, ни добитък, върволици от просяци седели край пътищата и просели милостиня от същите като тях просяци. Новият емир бил разположил във всички селища отреди от стражари и бил заповядал на жителите да ги хранят безплатно, бил започнал строителството на множество нови джамии, а на жителите било заповядано да ги доизградят — той, новият емир, бил много набожен и най-редовно два пъти в годината отивал да се поклони на праха на пресветия и несравним шейх Богаеддин, чиято гробница се издигала близо до Бухара. Освен предишните четири данъка, той въвел още три, установил нова такса за преминаване през всеки мост, повишил търговските и съдебните такси, насякъл фалшиви пари… Занаятите западали, замирала търговията: невесело посрещала Настрадин Ходжа любимата му родина.
…Рано сутринта от всички минарета отново запели муезините; портите се отворили и керванът, съпроводен от глухия звън на хлопатарите, бавно влязъл в града.
Зад портите керванът спрял: стражата преградила пътя му. Те били много — обути и боси, облечени и полуголи, неуспели още да забогатеят на емирска служба. Блъскали се, викали, препирали се — предварително си разпределяли печалбата. Най-сетне от чайханата излязъл бирникът — тлъст и сънлив, в копринен халат с омазнени ръкави, с чехли на бос крак, със следи от невъздържание и пороци по подпухналото лице. Като обгърнал с алчен поглед търговците, той рекъл:
— Приветствувам ви, търговци, желая ви сполука в търговските дела. И знайте, че има заповед на емира да бъде бит с пръчки до смърт всеки, който скрие и най-малка част от стоката.
Обзети от смут и страх, търговците мълчаливо поглаждали боядисаните си бради. Бирникът се обърнал към стражарите, които от нетърпение отдавна вече подскачали на едно място, и помръднал дебелите си пръсти. Това бил неговият знак. Стражарите с вик и вой се спуснали към камилите. В блъсканицата те припряно прерязвали със сабите си изплетените от косми въжета, звучно порели денковете, изхвърляли на пътя сърмата, коприната, кадифето, сандъците с чер пипер, чай и амбра, делвите със скъпоценно розово масло и тибетски церове.
Търговците онемели от ужас. След две минути прегледът свършил. Стражарите се строили зад началника си. Халатите им стърчали и се издували. Започнало събирането на таксите за стоката и влизането в града. Настрадин Ходжа нямал стока и трябвало да плати само за влизането.
— Откъде идеш и защо? — попитал бирникът. Писарят топнал в мастилницата гъшето перо и се приготвил да запише отговора на Настрадин Ходжа.
— Ида от Испахан, о, пресветли господарю. Тук, в Бухара, живеят роднините ми.
— Така — рекъл бирникът. — Дошъл си на гости на роднините си. Значи трябва да платиш такса за гостуване.
— Но аз съм дошъл при роднините си не на гости — възразил Настрадин Ходжа. — Дошъл съм по важна работа.
— По работа значи! — извикал, бирникът и очите му блеснали. — Значи идеш по работа и едновременно на гости! Плати тогава такса за гостуване, такса за работа и дай лепта за украсата на джамиите за слава на аллаха, който те е опазил от разбойници по пътя.
„По-добре да ме беше опазил сега, от разбойници все някак и сам щях да се овардя“ — помислил си Настрадин Ходжа, но премълчал — успял да пресметне, че в този разговор всяка дума му струва повече от десет танга. Развързал пояса си и под хищните втренчени погледи на стражарите взел да отброява таксата за влизане в града, таксата за гостуване, таксата за работа и лептата за украса на джамиите. Бирникът страховито изгледал стражарите, те се извърнали. Писарят, забил нос в книгата, бързо заскрибуцал с перото.
