рубашки веднага я напълни. — Такова хубаво вино — и да не го пият!
— Цялата работа е в захарта. Само в захарта. Грузинското грозде е прекалено сладко за плутократите. — Каганович досдъвка и преглътна. — Те са диабетици. До един.
Гостите се разсмяха.
— Изобщо не е в захарта — каза Сталин. Режеше едното свинско ухо.
— Ами в какво, другарю Сталин? — попита Шостакович.
— През 46-а черпих Дьо Гол с най-отбрано „Ахашени“. Изпихме една бутилка, почнахме втора. Why not, fuck you slouly? Допиваме втората, носят ни трета. И Дьо Гол пита: „Йосифе, какво е това вино?“ Казвам му: „Ахашени“. Не ти ли харесва?" — „Харесва ми — казва, — на мен лично много ми харесва. Но никога няма да се хареса на французите.“ — „Защо?“ — питам го. „Защото има привкус на кръв.“ И това беше краят на разговора ни. Нищо не каза за захар тоя Couillon de Couillon. Обаче всяка Коледа му пращам каса „Ахашени“. А той на мен — каса от любимото си бургундско „Chardonnay“.
— Че какво друго да чакаш от тия жабари! — Каганович махна презрително с ножа си.
— А от чифутите? — попита Сталин и захруска парче ухо.
— Аз впрочем съм евреин, Йосифе — малко притеснено се усмихна Каганович.
— Аз също — отговори Сталин. — Но само наполовина. Маленков, какво става със стоманата?
— В какъв смисъл, другарю Сталин?
— В такъв. — Сталин вдигна недояденото свинско ухо от чинията си и го показа на Маленков.
Всички се смълчаха. Само Толстой, без да обръща внимание на никого, настървено режеше, лапаше и дъвчеше, като мляскаше и мърмореше нещо нечленоразделно.
Маленков избърса устата си със салфетката и стана.
— През първото тримесечие нашите пещи ще дадат не по-малко от два милиона тона стомана, другарю Сталин.
Сталин мълчеше и разглеждаше свинското ухо.
— Интересно… — каза той след проточилата се пауза. — Това тук е печено свинско ухо. Ако го гледаме от нормално разстояние. А ако го приближим съвсем до очите си… — той доближи ухото до блестящите си очи, — тогава човек може и да не знае, че това е просто печено свинско ухо… Виждаме такава поразителна картина… планини… залети с лава планини… разтопени, като че ли някой е хвърлил върху тях водородна бомба… — Той вдигна глава. — Сахаров! Нали вие работихте върху водородната бомба?
— Да, другарю Сталин — кимна Сахаров. — Ние двамата с Курчатов.
— А къде е Курчатов? Мъртъв ли е?
— Не… жив е, другарю Сталин.
— Защо?
— Не… не ви разбрах… — Сахаров примигна.
Сталин го погледна внимателно и протегна ухото към него.
— Вземете.
Берия предаде ухото на Микоян, той — на Ворошилов, Ворошилов — на Каганович, Каганович — на Ландау, Ландау — на Сахаров. Сахаров го стисна с пръсти.
— И какво виждате? — Сталин тежко въздъхна и разтри розовите си бузи.
— Ами… свинско ухо, другарю Сталин…
— По-отблизо погледнете, по-отблизо…
Сахаров го гледаше неразбиращо.
— В упор го погледнете, другарю Сахаров — посъветва го Микоян.
Сахаров почти долепи ухото до очите си.
— Казвайте де, казвайте! — Сталин се намръщи нетърпеливо. — Какво е станало там, кой е гръмнал бомбата, защо има… такива, тези оранжеви вълни… или това е море… вкаменено море… и къде са хората… мирните трудолюбиви хора…
Сахаров внимателно се вглеждаше в ухото. Високото му чело се запоти.
Изгубил търпение, Сталин погледна Берия.
— Другарю Сахаров, кажете просто и ясно, какво конкретно виждате — тихо каза Берия.
— Виждам… виждам печена свинска кожа — каза Сахаров и вдигна глава.
Сталин се навъси и кимна. Лицето му сякаш за секунди остаря. Той разтри основата на носа си и погледна пламъчето на стоманения, стилизиран във формата на сърп и чук свещник. Пламъчето на дебелата червена свещ се отразяваше в очите му, искреше в безбройните стени на брилянтите на огърлицата му, подскачаше в светлозелените дълбини на изумруда.
Очите на Сталин се наляха със сълзи. Всички седяха, затаили дъх. Дори Толстой спря да мляска — подпухналата му долна устна увисна — и тъпо загледа вдървено изправения Маленков.
Една сълза се стече и капна на ръката на Сталин. Той погледна ръката си, вдигна я до устата си и облиза сълзата. После тихо каза:
— Солта на света…
Информация за текста
© Владимир Сорокин
© Иван Тотоманов, превод от руски
Vladimir Sorokin
Голубое сало,
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/901]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:18
