човек на първите примамки и ласкателства на сатаната! Ние гледаме жената само за да задоволим сладострастието на окото, да се насладим на това, което хората наричат нейна красота. А изконният враг, разбеснелият се лъв, ни завладява, за да доведе докрай чрез талисмани и магии едно дело, наченато от безделие и безразсъдство. Твърде е възможно нашият брат Боа Жилбер в случая да заслужава по-скоро съжаление, отколкото строго наказание, да се нуждае по-скоро от поддръжката на жезъла, отколкото от ударите на тоягата. Твърде е възможно нашите увещания и молитви да го отклонят от безумието му и да го възвърнат сред братята му.
— Би било много жалко — каза Мон-Фиче — орденът да загуби един от най-опитните си воини, когато светата обител има най-голяма нужда от синовете си. Триста души сарацини е повалил този Брайън де Боа Жилбер, собственоръчно.
— Кръвта на тези проклети кучета — заяви Великият магистър — ще бъде прекрасно и приемливо приношение на ангелите и светиите, които те презират и хулят. И с тяхна помощ ще противодействаме на магиите, в които нашият брат се е оплел като в мрежа. Той ще скъса веригите на тази Далила, както Самсон скъса двете нови въжета, с които го бяха вързали филистимците, и ще посича неверниците, ще ги трупа на камари. Но що се отнася до тази мръсна вещица, която е омагьосала един брат на светия Храм, тя непременно ще умре.
— Но законите на Англия… поде прецепторът, който, макар и възхитен, че възмущението на Великия магистър по такова щастливо стечение на обстоятелствата се бе отклонило от него и Боа Жилбер и бе взело друга посока, сега започна да се страхува, че Магистърът ще отиде твърде далече.
— Законите на Англия — прекъсна го Боманоар — позволяват и изискват от всеки съдия да раздава правосъдие в своята подведомствена област. Най-дребният благородник има правото да арестува, съди и осъжда вещица, ако я открие в своята територия. Ще бъде ли отречено това право на Великия магистър на Храма в една прецептория на неговия орден? Не! Ние ще съдим и ще осъждаме. Вещицата ще бъде махната от таз земя и злото ще бъде опростено. Пригответе тържествената зала на замъка за съдене на магьосницата.
Алберт Малвоазен се поклони и се оттегли не за да даде нареждания за подготовката на залата, а за да потърси Брайън де Боа Жилбер и да му съобщи как се развиваха събитията. Той скоро го намери, кипнал от възмущение, защото красивата еврейка отново го бе отблъснала.
— Как не мисли колко е неблагодарна — негодуваше той, — да презре, отхвърли човека, който сред кърви и пламъци бе готов да спаси живота й, като рискува своя собствен! Бога ми, Малвоазен! Останах там, докато покривът и гредите пращяха в пламъците и се срутваха наоколо ми. Бях прицел на хиляди стрели. Те тракаха по доспехите ми като град по прозорец с решетки. Послужих си с щита си само за да я закрилям. Всичко това понесох заради нея. А сега своенравното момиче ме укорява, че не съм я оставил да загине и не само ми отказа дори най-дребното доказателство за благодарност, но даже най-слабата надежда, че някога ще мога да я накарам да ми се отблагодари. Дяволът, който надари расата й с упорство, е събрал всичката им упоритост само у нея!
— Май че дяволът се е вселил и у двама ви — каза прецепторът. — Колко пъти съм те съветвал да си предпазлив, ако не си способен на въздържание! Не ти ли казах, че има колкото щеш достъпни християнски девойки, които биха счели за грях да откажат Le don d’amoureux merci186 на един толкова храбър рицар, а ти трябваше да се влюбиш в една опърничава, упорита еврейка! Кълна се в светата литургия, мисля, че старият Лукъс Боманоар право е отгатнал, като поддържа, че тя те е омагьосала.
— Лукъс Боманоар ли! — възкликна Боа Жилбер укоризнено. — Такива ли са предпазните ти мерки, Малвоазен? Нима си допуснал този оглупял старик да разбере, че Ребека е в прецепторията?
— Та какво можех да сторя? — рече прецепторът. — Направих всичко, което ми бе възможно, за да остане тайната ти скрита, но някой я е издал, дали дяволът или някой друг, само дяволът знае. Но завъртях работата, доколкото можах. За тебе няма опасност, ако се откажеш от Ребека. Тебе той съжалява като жертва на магьосническа измама. Тя е вещица и като такава трябва да пострада.
— Бога ми, няма да допусна тя да пострада! — извика Боа Жилбер.
— Бога ми, тя трябва да пострада и така ще стане! — каза Малвоазен. — Нито ти, нито някой друг може да я спаси. Лукъс Боманоар е постановил, че смъртта на една еврейка ще бъде достатъчно голямо жертвоприношение, за да изкупи всички любовни прегрешения на рицарите-тамплиери. А ти знаеш много добре, че не му липсва нито власт, нито воля, за да изпълни едно толкова разумно и набожно начинание.
— Нима бъдещите поколения ще повярват, че някога е съществувал такъв; — глупав фанатизъм! — каза Боа Жилбер, като крачеше напред-назад из стаята.
— Не зная какво може да вярват — отвърна Малвоазен спокойно. — Но зная много добре, че днес, в наши дни, деветдесет и девет на сто от духовниците и миряните ще кажат „Амин!“ на присъдата на Великия магистър.
— Ха, намислих го! — каза Боа Жилбер. — Алберт ти си мой приятел. Тя ще избяга с твоето мълчаливо съгласие, Малвоазен. Ще я преместя в някое по-сигурно и по-тайно място.
— И да искам, не мога — бе отговорът му — Сградата е пълна с прислужници на Великия магистър и други, които са му предани. И, право да си кажа, брате, не ми се ще да се заловя с тебе в тази работа, дори да се надявах, че всичко ще излезе на добър край. Достатъчно много вече съм рискувал заради тебе. Нямам намерение да ми връчат присъда за понижение, нито да загубя прецепторията си заради някакво начервено парче еврейска плът и кръв. А ти, ако слушаш съветите ми, ще се откажеш от този лов, който наникъде не те извежда, и ще пуснеш сокола си по друга плячка. Помисли си, Боа Жилбер, сегашният ти чин, бъдещите ти почести, всичко зависи от мястото ти в ордена. Ако упорстваш и не се откажеш от любовта си към Ребека, ще дадеш на Боманоар правото да те изключи и той не ще изпусне такъв случай. Той ревниво пази жезъла, който държи в разтрепераната си ръка, и знае, че ти протягаш смелата си десница към него. Той непременно ще те разсипе, ако му дадеш един толкова хубав повод — да защитиш една еврейка- магьосница. Остави го да си решава, както знае, защото не можеш да му се наложиш. Когато здраво хванеш жезъла в ръката си, можеш да галиш дъщерите на Юда или да ги гориш, според каквото ти е настроението.
— Малвоазен — каза Боа Жилбер, — ти си безчувствен…
— Приятел — побърза да допълни прецепторът вместо някоя по-лоша дума, която Боа Жилбер навярно щеше да изрече. — Безчувствен, хладнокръвен приятел съм аз и затова по-годен да ти давам съвети. Казвам ти още веднъж, не можеш да спасиш Ребека. Казвам ти още веднъж, ти можеш само да загинеш с нея. Върви сега и се представи на Великия магистър. Хвърли се в краката му и кажи…
— Бога ми, не в краката му! Но ще кажа на брадата на този глупак…
— Кажи тогава на брадата му — продължи Малвоазен спокойно, — че си лудо влюбен в тази пленница еврейка. И колкото повече му говориш за любовта си, толкова по ще бърза той да й тури край, като осъди на смърт красивата? магьосница. А ти, хванат на местопрестъплението с признанието си за грях, който е в разрез с положената от тебе клетва, не може да очакваш никаква помощ от страна на братята и ще трябва да се откажеш от всичките си блестящи надежди за слава и власт, и ще вдигнеш сегиз-тогиз копието си като наемник в някоя дребна разпра между Фландрия и Бургундия.
— Право казваш, Малвоазен — рече Брайън де Боа Жилбер, след като поразмисли. — Няма да дам на този престарял фанатик възможност да се постави в по-благоприятно положение спрямо мен. А що се отнася до Ребека, тя не заслужава да излагам и своя сан, и честта си заради нея. Ще скъсам с нея. Да, ще я оставя на съдбата й, освен ако…
— Не поставяй никакви условия на мъдрото си и твърде необходимо решение — каза Малвоазен. — Жените са само играчките, с които се забавляваме, в часовете на развлечение. Амбицията — ето сериозното занимание в живота ни. По-добре хиляди такива крехки играчки като тази еврейка да загинат, отколкото мъжествената ти стъпка да се спре пред блестящата кариера, която се разкрива пред теб! Засега си отивам и не бива никой да ни види в интимен разговор. Трябва да наредя да приготвят залата за съда.
— Какво! — извика Боа Жилбер. — Толкова скоро?
— Да — отвърна прецепторът, — процедурата е бърза, когато съдията е предрешил присъдата.
— Ребека — каза Боа Жилбер, когато остана сам, — ти, изглежда, скъпо ще ми струваш. Защо не мога
