ГЛАВА XXXVIII
Дори Лукъс Боманоар се трогна от вида и израза на лицето на Ребека. Той по природа не бе жесток, нито пък суров човек. Но покрай безстрастния си нрав и високото си, макар и погрешно чувство за дълг, сърцето му постепенно закоравя от аскетичния му начин на живот, от върховната власт, на която се радваше, и от самовнушеното задължение да потъпква друговерството и да изкоренява ересите. Лицето му загуби обичайния си строг израз, докато гледаше застаналата пред него прекрасна девойка, която сама, без помощта на приятели, проявяваше толкова висок дух и смелост в своята защита. Той се прекръсти два пъти, чудейки се какво бе смекчило по толкова необикновен начин едно сърце, което при други подобни случаи по твърдост приличаше на стоманения му меч. Най-после заговори.
— Девойко, — каза той, — голяма ще е вината ти, ако съжалението, което изпитвам към теб, се дължи на зли чародейни сили. Но аз по-скоро го схващам като естествено разнежване на едно сърце, което скърби, че такова красиво тяло е станало проводник на духовна гибел. Разкай се дъще, признай, че си магьосница, откажи се от лошата си вяра, приеми тази свята емблема и все още има възможност да настъпят за тебе сега и занапред по-добри дни. В някой манастир на най-строгия орден ще имаш време за молитви и подобаващо изкупление и за едно разкаяние, за което е невъзможно човек да съжалява. Стори това и ще останеш жива. Какво е направил за тебе Мойсеевият закон, че да трябва сега да умреш за него?
— Това е законът на моите деди — отвърна Ребека. — Той ми бе връчен сред бури и мълнии на планината Синай, сред огнени пламъци и мъгли. Ако сте християни, вие вярвате, че това е така. А според вас той е отменен. Но моите учители другояче са ме учили.
— Да излезе нашият свещеник — заповяда Боманоар — и да каже на тази упорита безверница…
— Простете, задето ви прекъсвам — спря го Ребека смирено, — но аз съм неука девойка и не умея да водя спорове в защита на вярата си. Но ако такава е божията воля, мога да умра за нея. Моля ви, отговорете на искането ми за защитник, който да излезе на двубой по правилата на божия съд.
— Дайте ми ръкавицата й — рече Боманоар и разглеждайки слабата тъкан и тънките пръсти, добави: — Какъв малък, деликатен залог и каква смъртоносна цел! Ето на, разбираш ли, Ребека, все едно да съпоставиш тази твоя тънка, лека ръкавица с една от нашите тежки стоманени ръкавици. По същия начин може да се съпостави твоето дело с това на Храма, защото ти предизвика на двубой нашия орден.
— Сложете на везните и невинността ми — отвърна Ребека, — и копринената ръкавица ще се окаже по-тежка от желязната.
— Значи, ти все още упорито отказваш да се признаеш за виновна и дръзваш да ни предизвикаш по този начин?
— Така е, благородни господине — бе отговорът на Ребека.
— Тогава така да бъде, в името господне — каза Великият магистър, — пък, нека бог покаже на коя страна е правото!
— Амин — заключиха прецепторите около него и тази дума дълбоко отекна в залата и бе подета от всички присъстващи.
— Братя — поде Боманоар, — вие си давате сметка, че спокойно можехме да откажем на тази жена правото да използува преимуществото на божия съд с двубой. Но макар да е еврейка и неверница, тя е същевременно беззащитна чужденка. Пазил ме господ да се каже, че тя е поискала да се ползува от привилегиите на меките ни закони и че сме й отказали. При това ние сме не само духовници, но и рицари- воини и би било позор за нас, веднъж предизвикани на борба, да откажем под какъвто и да е предлог. Върху Ребека, дъщерята на Исак от Йорк, по силата на много подозрителни обстоятелства, тежи обвинението, че тя е омагьосала един благороден рицар от нашия свят орден. Сега тя ни извика на борба, за да докаже невинността си. На кого според вас, свети братя, би следвало да предадем залога за борбата, като същевременно го определим за защитник на нашата кауза в полесражението?
— На Брайън де Боа Жилбер, когото главно засяга — предложи прецепторът на Гудалрик — и който при това знае най-добре каква е истината.
— Ами ако нашият брат Брайън е под влиянието на някаква магия? — попита Великият магистър. — Казвам го като предупреждение, защото няма друга десница на човек от ордена ни, на която по-охотно бих поверил тази или коя да е друга още по-важна кауза.
— Свети отче — отвърна прецепторът на Гудалрик, — никаква магия не може да засегне бореца, който излиза да се бие за божията присъда.
— Право казваш, брате — съгласи се Великият магистър. — Алберт Малвоазен, дай ръкавицата й на Брайън де Боа Жилбер. На тебе повелявам, брате — продължи той, обръщайки се към рицаря, — да се сражаваш храбро, без най-малкото съмнение в победата на правото дело. А ти, Ребека, запомни, че ти даваме тридневен срок, считан от днес, да си намериш защитник.
— Твърде кратък срок давате — отговори Ребека, — за да може чужденка, при това друговерка, да намери човек, готов да се бие, да заложи живота и честта си за нейната кауза, срещу рицар с име на закален воин.
— Не мога да го продължа — каза Великият магистър. — Двубоят трябва да се състои в мое присъствие, а на четвъртия ден се налага да напусна Темпълстоу поради различни важни задължения, които имам другаде.
— Да бъде волята божия! — рече Ребека. — Поверявам се на този, комуто стига един миг, за да спаси човека.
— Мъдро говориш, девойко — каза Великият магистър, — но нам ни е добре известно кой може да се представи като ангел на светлината. Остава да определим най-подходящото място за двубой и ако така се стекат обстоятелствата, за екзекуцията. Къде е прецепторът на Темпълстоу?
Алберт Малвоазен, който все още държеше ръкавицата на Ребека в ръката си, водеше тихичко много сериозен разговор с Боа Жилбер.
— Какво значи това! — възкликна Великият магистър. — Не е ли съгласен да приеме ръкавицата?
— Ще я приеме, ето, взе я, пресвети отче — отвърна Малвоазен, като мушна ръкавицата под собствената си мантия. — Що се отнася до мястото за двубоя, смятам за най-подходяща арената на свети Георги, която принадлежи на прецепторията и където се упражняваме във военно изкуство.
— Добре — съгласи се Великият магистър. — Ребека, на тази арена ти ще ни посочиш защитника си. Ако не намериш такъв, или ако защитникът ти бъде победен в божия съд, ти ще умреш като магьосница, както ти е писано. Нека това наше решение бъде протоколирано и прочетено на глас, за да не може никой да каже, че не му е известно.
Един от свещениците, които изпълняваха службата на протоколчици на съвета на ордена, незабавно вписа заповедта с подобаваща редакция в огромен том, съдържащ дневния ред на тържествените събрания на рицарите-тамплиери. Когато свърши, другият прочете на глас присъдата на Великия магистър, която, преведена от нормано-френски език на оригинала, гласеше както следва:
— „Ребека, еврейка, дъщеря на Исак от Йорк, бидейки обвинена в магьосничество, прелъстяване и други порочни деяния, насочени срещу един рицар от най-светия орден на Храма на Сион, отрича горното и твърди, че показанията, дадени днес срещу нея, били лъжливи, злонамерени и неверни; че поради законното seeoine196 на тялото си, бидейки в невъзможност да се
