Айвънхоу

Исак слушаше сравнително спокойно, докато бен Самуел четеше писмото, но после пак почна по ориенталски шумно и с ръкомахане да изразява скръбта си, раздираше дрехитеси, посипваше главата си с прах и викаше:

— Дъще моя, дъще моя! Плът от плътта ми! Кръв от кръвта ми!

— Все пак не губи кураж — успокояваше го равинът, — скръбта е безполезна. Стегни се, потърси този Уилфред, сина на Седрик. Той може да ти помогне със съвета или със силата си, този момък е добре гледан от Ричард, наречен от назаряните Лъвското сърце, а упорито се говори навред, че той се е върнал. Може Уилфред да успее да получи от него писмо, скрепено с неговия печат, с което да заповяда на тези кръвожадни хора, взели за срам и позор името си от храма господен, да не извършат намисленото от тях злодеяние.

— Ще го потърся — съгласи се Исак, — защото той е добър момък и съчувства на прокуденото еврейско племе. Но той не може да носи доспехите си, а кой друг християнин би се сражавал за подтиснатия ни народ.

— Но ти говориш като човек, който не познава друговерците — каза Равинът. — Със злато ще купиш храбростта им, също както със злато купуваш собствената си безопасност. Не губи кураж и тръгни веднага да подириш Уилфред от Айвънхоу. И аз тръгвам, защото би било голям грях да те оставя в такова тежко положение. Ще отида в Йорк, където са събрани много войници и здрави мъже, и бъди сигурен, че между тях ще намеря някого, готов да се бие за дъщеря ти, защо? то за тях златото е бог и за богатство те залагат и живота си, и земите си. Готов ли си да изплатиш парите, които ще им обещая от твое име?

— Разбира се — каза Исак. — Да бъде благословено небето, че ми даде утешител в нещастието! Но не им давай наведнъж всичко, което искат, защото ще видиш, че този проклет народ има навика винаги да иска килограми, а случва се да се задоволява с грамове. Все пак, нека бъде така, както ти кажеш, защото покрай тая работа не съм с ума си, пък каква полза бих имал от златото си, ако загине любимото ми дете.

— Сбогом — каза лекарят, — и нека всичко стане, както желаеш.

Те се прегърнаха и всеки тръгна по пътя си. Сакатият селянин остана известно време загледан след тях.

— Какви кучета са тия евреи! — каза си той. — Да не обърнат повече внимание на един свободен занаятчия, сякаш съм роб или турчин, или обрязан евреин като тях! Можеха поне да ми хвърлят някой и друг манкос198. Не бях длъжен да им нося нечестивите драсканици и да рискувам да бъда омагьосан, както ми казаха толкова хора. Каква полза ще имам от жълтичката, която ми даде жената, ако пострадам, когато на Великден отида при свещеника да се изповядам, и ако трябва да му дам двойно повече, за да получа опрощение, и отгоре на всичко цял живот да ме наричат „еврейски пратеник!“. Трябва наистина да съм бил омагьосан, когато бях край това момиче. Но винаги се е случвало така с всекиго, който се доближи до нея, бил той евреин или християнин. Искаше ли тя услуга, всеки тичаше. И все пак колчем помисля за нея, бих дал и работилницата, и инструментите си, за да й спася живота.

ГЛАВА XXXIX

О, девойко със гордо и хладно сърце —
знай, и аз като тебе съм горд!

СЕВАРД

Привечер на същия ден, когато я съдиха, ако това може да се нарече съд, някой тихо почука на вратата на стаята, в която беше затворена Ребека. Това никак не обезпокои обитателката, погълната всецяло от вечерната молитва, препоръчвана от нейната религия, която завършваше с химн, чийто превод се осмелихме да предадем на английски:

Когато Израел, народ богоизбран,
от робската земя потегли невредим,
пред него богът, от дедите завещан,
вървеше страховит сред пламъци и дим.
През смаяни царства, докле бе светъл ден,
той като огнен стълп се плъзгаше без шум.
Арабската страна със пясъка червен
зарееше в нощта край страшния му друм.

Летеше химн свещен към зноен небосклон
сред екот на тимпан, сред звуци на фанфар
и пееха във хор жените на Сион,
свещеник и войник пригласяха със жар.
Уви, врага ни днес Поличба не грози,
самотен Израел върви из пътя свой.
Бащите ни от теб отвърнаха очи
и ти от тях очи отвърна, боже мой!

Но пак, невидим, ти сред нас изправяш ръст.
Когато ярък ден света облей с лъчи,
да бъдат мислите за тебе облак гъст,
що слънчевия жар, измамен ще смекчи!
Когато черна нощ над нас надвие пак —
о, колко пъти ний вървяхме в тъмнина! —
ти, който си добър, ти, който си всеблаг,
бъди ни в оня час зорница, светлина!

Край вавилонски бряг оставихме сами
ний Своите арфи — с тях се гаври днес врагът,
край нашият олтар тамянът не дими,
фанфар, тимпан и рог забравени мълчат.
Но ти — ми прати вест и аз гласа ти чух,
не ще заколя днес коза или овен —
разкаяно сърце, смирен, покорен дух
са жертвения дар, що искаш ти от мен.

Когато заглъхнаха последните звуци на химна, който пееше Ребека, отново се чу слабото почукване.