бори лично, тя предлага свой защитник, който да се бори за каузата й по всички правила на рицарството с такива оръжия, каквито се предвиждат при хвърляне на ръкавицата, като риска и разноските поема тя. И тя хвърли ръкавицата си. И след като ръкавицата й бе предадена на благородния лорд и рицар Брайън де Боа Жилбер от светия орден на Храма на Сион, той бе определен да се бие в този двубой от името на ордена си и от свое име, като пострадал и понесъл вреди от деянията на въззивничката. Поради което пресветият отец и могъщ лорд Лукъс маркиз от Боманоар разреши гореказаната борба и гореспоменатата евзюпе на тялото, на въззивничката и определи третия ден на двубоя, който ще се състои на заграденото място, наречено арената на свети Георги, близо до прецепторията на Темпълстоу. И Великият магистър нареди въззивничката да се яви там посредством своя защитник под страх от смъртно наказание, като лице, осъдено за магьосничество и прелъстяване; и ако защитникът не се яви, ще бъде обявен за изменник и страхливец; гореспоменатият благороден лорд и пресвети отец нареди двубоят да се състои в негово присъствие и според всички правила, препоръчителни и от полза при такива случаи. И нека бог подпомогне справедливото дело!“
— Амин! — каза Великият магистър и всички зрители повториха тази дума. Ребека не каза нищо, но вдигна очи към небето, като скръсти ръце и остана за миг неподвижна. Сетне тя съвсем смирено напомни на Великия магистър, че би трябвало да й се даде възможност да влезе във връзка със своите близки, за да им съобщи за положението си и за да намери по възможност защитник, готов да се бори заради нея.
— Това е справедливо и законно — потвърди Великият магистър. — Избери си пратеник, на когото можеш да имаш доверие, и ще му се разреши свободен достъп при тебе в стаята, в която си затворена.
— Има ли някой тук — попита Ребека, — който, било от любов към едно добро дело или срещу щедро възнаграждение, да услужи на едно злочесто създание?
Настъпи кратко мълчание. Всеки смяташе, че е опасно в присъствието на Великия магистър да прояви интерес към наклеветената пленничка, защото може да го заподозрат в тежнения към еврейската вяра. Дори изгледите на възнаграждение, а още по-малко само чувството на състрадание, не можеха да Превъзмогнат този страх.
В продължение на няколко минути Ребека стоеше, обзета от неописуема тревога, после извика:
— Наистина ли е така? Възможно ли е в Англия да бъда лишена от единствената малка надежда, която ми остава, за да се спася, защото няма човек, готов да извърши едно милосърдно дело? На най-закоравелия престъпник не биха отказали подобно нещо!
Най-после Хиг, синът на Снел, отговори:
— Аз съм сакат човек, но само благодарение на милосърдната й помощ мога изобщо да се движа. Аз ще занеса съобщението ти — добави той, обръщайки се към Ребека, — доколкото е по силите на един сакат. Колко хубаво щеше да е, ако краката ми бяха достатъчно бързи, за да поправя злото, сторено от езика ми. Уви! Когато похвалих твоите благодеяния, съвсем не мислех, че те водя към опасност!
— Господ разполага с всички ни — отвърна Ребека. — Той може да премахне пленничеството на Юда дори и с най слабото оръжие. Охлювът не е по-малко сигурен пратеник от сокола, щом трябва да предаде божие послание. Потърси Исак от Йорк — ето ти пари за кон и ездач — и му дай това листче. Не зная дали ме вдъхновява сега дух небесен, но с пълна сигурност преценявам, че няма да умра сега и че ще се намери защитник за мен. Сбогом! Бързай, защото от бързината ти зависи дали ще живея, или ще умра.
Селянинът взе листчето, което съдържаше само няколко реда, написани на староеврейски. Мнозина го увещаваха да не пипа един толкова съмнителен документ. Но Хиг бе твърдо решен — всеотдайно да служи на своята благодетелка.
— Тя спаси тялото ми — каза той — и аз съм уверен, че няма намерение да погуби душата ми.
— Ще взема коня на моя съсед Бутън и ще бъда в Йорк във възможно най-кратко време, без да щадя нито себе си, нито коня.
Но случи се така, че не се наложи той да отиде толкова далеч, защото на четвърт миля от портата на прецепторията срещна двама ездачи, които по облеклото и грамадните жълти шапки позна, че са евреи. Като ги доближи, видя, че единият беше бившият му работодател Исак от Йорк. Другият беше равинът бен Самуел. Като чули, че Великият магистър е свикал съвета, за да съди една магьосница, и двамата бяха тръгнали насам и се бяха приближили, доколкото смятаха за благоразумно.
— Брате бен Самуел — каза Исак, — душата ми е смутена и не зная защо. Много често ни обвиняват в черна магия, за да прикрият злодеянията си към нашия народ.
— Успокой се, брате — рече лекарят. — В твои ръце е Мамонът на злото197, затова можеш да се справиш с назаряните и с пари да купиш своята сигурност. Парите властват над варварските умове на тези безбожници така, както казват, че печатът на могъщия Соломон е държал в подчинение злите духове. Но кой е този нещастник, който се приближава към нас на патериците си и, струва ми се, иска да говори с мен?
— Приятелю — продължи лекарят, обръщайки се към Хиг, сина на Снел. — Няма да ти откажа да те лекувам, но не съм склонен нито с грош да облекча просяците по пътищата. Какво чакаш? Ако са ти схванати краката, изкарвай си хляба с ръцете. Защото, макар и да не си годен за бързоходец или за грижлив овчар, или за войник, или за да служиш на припрян господар, все пак има занимания… Какво, брате? — каза той, като прекъсна речта си, за да; погледне Исак, който, хвърлил поглед върху подадената му от Хиг бележка, изстена дълбоко, падна от мулето си като умиращ и остана безчувствен на земята.
Равинът веднага слезе силно разтревожен от мулето си и побърза да му даде лекарства, каквито смяташе, че ще възстановят другаря му. Той дори извади от джоба си чашата и се готвеше да му пусне кръв, когато Исак внезапно се съживи, но само за да хвърли шапката от главата си и да посипе сивите си коси с прах. Лекарят отначало бе склонен да отдаде този изблик на силни чувства на временна лудост и следвайки първоначалните си намерения, започна отново да пипа чашата. Но Исак скоро го убеди, че греши.
— Дете на моята скръб — каза той, — трябвало е да се казваш Бенони вместо Ребека. Защо е необходимо твоята смърт да доведе белите ми коси до гроба и да стигна дотам, че в огорчението си да прокълна бога и да умра!
— Брате — каза равинът силно изненадан, — как може ти, израилтянски баща, да изричаш подобни слова? Надявам се, че дъщеря ти е още жива.
— Тя е жива — отвърна Исак, — но също като Данаил, когото наричали „Белтешазар“, когато е бил в ямата на лъвовете. Тя е пленница на синовете на дявола и ще изпита всичката им жестокост, защото те няма да пощадят нито младостта й, нито красотата й. О! Тя бе корона от зелени палмови чиста на беловласата ми глава. А трябва да повехне за една лош като кратунката на Йона! Дете на моята любов! Дете на моята старост! О, Ребека! Дъщеря на Рахил! Тъмната сянка на смъртта те е обгърнала.
— Но прочети бележката — настоя равинът, — може случайно да намерим начин да я спасим.
— Чети ти, брате — отвърна Исак, — очите ми са потоци от сълзи.
Лекарят прочете следните думи, написани на родния им език:
— „До Исак, сина на Адоникан, когото друговерците наричат Исак от Йорк. Нека постоянно се радваш на спокойствие и на благодат! Татко, аз съм осъдена да умра като магьосница за престъпление, чуждо на душата ми. Татко, ако може да се намери силен мъж, който да се сражава с меч и копие за делото ми, според обичая на назаряните, на арената на Темпълстоу на третия ден от днес, може случайно богът на нашите деди да му даде сила да защити невинната, да защити беззащитната. Но ако това не стане, нека девойките от нашия народ скърбят за мене като за загубена, както скърбят за ударения от ловеца елен, за покосеното от косача цвете. Ето защо виж какво можеш да направиш и дали има надежда за спасение. Един воин назарянин би могъл наистина да вдигне оръжие в моя защита, именно Уилфред, синът на Седрик, когото друговерците наричат Айвънхоу. Но той може да не е още достатъчно силен да понесе тежестта на доспехите си. Все пак прати му вест, татко, защото той е добре гледан всред силните хора на своя народ и тъй като беше мой другар в затвора, може да намери някого да се бие за мен. Кажи му — и то на него, на Уилфред, сина на Седрик, че и да живее, и да умре, Ребека е невинна. И ако бъде волята божия ти да загубиш дъщеря си, не оставай, старче, в тази страна на кръвопролития и жестокости. Иди в Кордова, където брат ти живее в безопасност под закрилата на трона, на трона на Боабдил, сарацинеца. Защото жестокостите на маврите към племето на Яков са по-малко, отколкото жестокостите на назаряните в Англия.“
