— Кой е пък този Майкъл Ламборн? — попита Варни. — Господи боже! Че ти по-добре закови един клон22 на вратата й кани всеки проходящ да погледа онова, което си длъжен да пазиш скрито дори от слънцето и въздуха.
— Да, да, ето как по царски ме възнаграждавате за услугите, които съм ви правил, мистър Варни — отвърна Фостър. — Та нали сам ми поръчахте да ви потърся някой с остър меч и продажна съвест? Да знаете колко усилия положих да намеря подходящ човек, защото — благодаря на бога за това — сред моите познати няма такива хора. И най-неочаквано — сякаш самото небе го прати — този върлинест юначага, който по качества е тъкмо човек, какъвто на вас ви трябва, пристига тука с цялото си нахалство, за да възобнови познанството си с мен. Съгласих се, като смятах с това да ви зарадвам; а ето сега каква благодарност заслужих, загдето се принизих да разговарям с него.
— А той ли — попита Варни, — това твое подобие, на което, струва ми се, му липсва само сегашното ти лицемерие, дето покрива като тънка позлата върху ръждиво желязо жестокото ти и грубо сърце, — той ли, питам, доведе със себе си този благочестив и страдащ Тресилиан?
— Кълна ви се, че те дойдоха заедно — каза Фостър. — Докато аз говорех в съседната стая с Ламборн, Тресилиан — да си призная — издебна момента да поприказва с нашето красиво момиченце.
— Тъпоумен негодник! — кипна Варни. — И двамата сме погубени. Напоследък тя и без това много често започна да си спомня за бащиния дом, когато любимият й я остави сама. Така че ако този благочестив глупак успее да я подмами обратно в старото гнездо, с нас е свършено.
— Не се страхувайте от това, господарю — каза Фостър.
— Тя никак не е склонна да се поддаде на неговите примамки. Щом го видя, изпищя така, сякаш змия я е ухапала.
— Това е добре. Не можеш ли обаче да подразбереш от дъщеря си какво се е случило между тях?
— Ще ви кажа откровено, мистър Варни — отвърна Фостър, — не желая дъщеря ми да се забърква в нашите работи, нито пък да върви по нашия път. Този път може да е подходящ за мене, защото аз знам как да се покайвам за грешките си. Не искам обаче да погубвам душата на детето си нито заради вас, нито заради милорда. Аз мога да се движа сред клопки и вълчи ями, защото знам да се пазя, но никога няма да пусна там моята бедна овчица.
— Ти си един мнителен глупак. Аз също не желая това момиче с детско личице да се набърква в моите работи или пък да тръгне към ада под ръка с баща си. Ти би могъл по заобиколен начин да научиш нещичко.
— Аз вече научих, мистър Варни — отговори Фостър. — Тя каза, че викат господарката й, за да види болния си баща.
— Много добре — каза Варни. — Това осведомление е важно и аз ще се възползувам от него. Тресилиан обаче трябва да се прогони от околността. Не бих задължавал друг с тази работа, защото сам го мразя до смърт — присъствието му е за мене по-лошо дори и от отрова — и днес щях да се отърва от него, но кракът ми се подхлъзна и, откровено казано, ако твоят приятел не беше ми се притекъл на помощ и не бе задържал ръката му, сега щях да знам дали ние с теб вървим по пътя за рая или за ада.
— Как можете да говорите спокойно за това! — рече Фостър.
— Смело сърце имате, мистър Варни. Ако не се надявах, че ще живея още много години и че ще имам време за покаяние, не бих продължил нататък с вас.
— Ти ще живееш дълго като Метусалем и ще натрупаш толкова богатство, колкото Соломон — каза Варни. — И съм сигурен, че ще се каеш така искрено, че ще се прославиш много повече с покаянията си, отколкото със злодеянията си. Но за да стане всичко това, Тресилиан не бива нито за миг да се изпуска от очи. Твоят обесник тръгна вече по дирите му. Помни, че става дума за моята и твоята съдба, Антъни!
— Да, да — рече мрачно Фостър. — Ето какво значи да се съюзиш с човек, който дотолкова не познава светото писание, че не знае най-простото — на работника трябва да се плаща. Пак на мен, както винаги, се пада да поема цялата грижа и целия риск.
— Риск ли? И в какво се състои големият ти риск? — попита Варни. — Ако този юначага отново наобиколи твоите владения или се вмъкне в дома ти и ти го помислиш за крадец или бракониер, не е ли съвсем естествено да го поздравиш с хладна стомана или с горещо олово? Дори дворното куче се нахвърля срещу онези, които твърде много се доближават до колибката му — и кой може да го упрекне за това?
— Да, при вас и работата, и заплатата ми са кучешки — в отговор рече Фостър. — За вас сте си осигурили най-хубавите земи от стария манастирски имот, мистър Варни, а на мене сте оставили само мизерната аренда от този замък, и то временно, и можете да ми я отнемете, когато пожелаете.
— А на тебе ти се ще да превърнеш временната аренда в пожизнена, нали? И това би могло да стане, Антъни Фостър, ако го заслужиш както трябва. Но ти много бързаш, драги Антъни. Това, че ще предоставиш две-три стаи от тази стара сграда, за да се държи в тях красивото папагалче на милорда, или че ще залостваш всички врати и прозорци, за да не му позволиш да изхвръкне, още не е достатъчно. Не забравяй, че чистият годишен доход от замъка и от десятъка възлиза на седемдесет и девет фунта, пет шилинга и пет и половина пенса, без да се смята стойността на гората. Затова чуй какво ще ти кажа: бъди разумен, някои важни и тайни услуги могат да ти донесат не само това, но и нещо много по-значително. А сега нека слугата ти дойде и ми свали ботушите. Погрижи се да ни дадат обед, а към него и по чашка от най-хубавото ти вино. Аз трябва да се явя пред тази пойна птичка грижливо пременен, с невъзмутим вид и с весело настроение.
Те се разделиха и се срещнаха отново на масата по пладне, когато са обядвали по онова време — Варни облечен във великолепен костюм на тогавашен придворен, а Антъни Фостър също с разкрасен външен вид, ако изобщо може да се каже, че облеклото е в състояние да разкраси такава неприветлива външност като неговата.
Промяната не остана незабелязана от Варни. В края на обеда, когато прибраха покривката и двамата останаха сами, за да си поговорят на спокойствие, Варни каза на Фостър, като го разглеждаше:
— Ти си весел като кадънка, Антъни, сякаш всеки миг ще започнеш да си подсвиркваш джига23. Моля да ме простиш, но трябва да те предупредя, че това може да стане причина за изгонването ти от обществото на усърдните кърпачи, добросърдечните тъкачи и благочестивите хлебари от Абингдън, които оставят пещите си да изстинат, докато мозъците им се разгорещят.
— Да ви отговарям във възвишен дух, мистър Варни — отвърна Фостър, — би означавало — простете ми за сравнението — да хвърлям свети и скъпи неща на свини. Затова ще говоря с вас на оня светски език, на който всемогъщият ви е научил и от който вие умеете да извличате значителна полза.
— Говори каквото си искаш, почтени Тони — каза Варни, — защото и глупавата ти религия, и безчестните ти дела ще придадат еднакво хубав вкус на тази чаша аликанте. Твоите приказки са толкова приятни и вкусни, че превъзхождат и хайвера, и сушените говежди езици, и останалите пикантерии, които придават вкус на хубавото вино.
— Кажете ми тогава — рече Фостър, — няма ли да бъде по-добре за нашия милостив господар, ако държи на служба порядъчни и богобоязливи хора, които ще изпълняват волята му и ще припечелват хляба си мирно и тихо, без да го срамят и безчестят, отколкото да прибира в свитата си и да се заобикаля с такива всеизвестни развратници и дръзки побойници като Тайдсли, Килигру и този Майкъл Ламборн, когото ми поръчахте да ви намеря, пък и разни други от тоя род, на чиито чела пише „обесник“, а на дясната им ръка — „убиец“, които са страшилище за мирните хора и срам и позор за милорда!
— Не се вълнувай, драги мистър Антъни Фостър — отговори Варни. — Оня, който лови различен дивеч, трябва да има и различни соколи: едни за близък, други за далечен полет. Пътят, който нашият милорд си е избрал, не е лесен и затова той трябва да си осигури верни помощници във всяко едно отношение, помощници, готови да изпълнят всякакви задачи. Трябват му изискани придворни — като мен например, — които да не го посрамват в залата за аудиенции и които да са готови да се хванат веднага за дръжката на сабята, щом някой се опита да петни честта на милорда…
— Да, да — прекъсна го Фостър, — и да пошепват от негово име разни думички в ухото на красивата дама, към която сам той не може да се приближи.
— Трябват му също — продължи Варни, без да обръща внимание на прекъсването — адвокати — ловки и вещи застъпници, за да сключват неговите договори, сегашни, минали и бъдещи, или за да намират начини за придобиване на разни църковни земи, общински имоти и позволителни за монополи. Трябват му
