Джефри потупа Ян по гърба и го заведе до мястото му.
— Хич не те разбирам, Ян. Днес падна последният Макгрегър. Освободи се от проклетата им вражда.
Джефри даде чаша на Ян и седна.
— Пийни си — имаш нужда.
— Да. — Ян изпи до дъно тъмната бира, после седна на грубовато скованата пейка срещу приятеля си. Огънят припука и горещи въглени се изсипаха на дървения под, където от нажежени до червено те потъмняха, а после съвсем изгаснаха, а на тяхно място останаха само черни сажди. Някой напълни каната му, но той не го забеляза, погълнат от мислите за това, което се беше случило през деня.
Ян усети, че Джефри го гледа и насочи вниманието си към него.
— Глупаво беше, че старият се хвърли да напада, след като синът му падна. За нищо не послужи, освен за собствената му смърт — предположи Джефри.
— Силна омраза таеше в сърцето си.
Джефри кимна.
— Да. Омразата го вкара в гроба.
— Хората на Макгрегър умряха достойно. Бихме се на дуел и те храбро се сражаваха. Но не техните духове са ме обсебили.
— Време е да оставиш намира духа на детето, Ян. Време е да оставиш миналото зад гърба си.
Ян изръмжа вместо отговор. Това изобщо не смути Джефри.
— Ти не си знаел, че Блеър е бременна. Не можеш да живееш и постоянно да се кориш.
— Не е твоя работа, Джеф.
Тъкмо когато Джефри беше почнал да му отговаря, момичето от кръчмата се надвеси над масата между тях, а стойката й беше такава, че Ян можеше изцяло да види едрите й гърди.
— Нещо друго ще искаш ли, Ян?
Ян се опита да овладее неволното си трепване, когато чу Лесли да казва името му. Впечатли го не толкова фамилиарното обръщение, колкото начина, по който го направи, и който предполагаше по-голяма близост помежду им, отколкото в действителност имаше.
— Ще се погрижиш ли да ми оправят стаята, Лесли. Много ще съм благодарен и за вана.
Лесли се усмихна, а бледосините й очи съблазнително блеснаха. Тя отметна назад дългата си руса коса.
— Сама ще се погрижа за това, Ян.
Тя пак се надвеси ниско, а устните й почти докосваха ухото на Ян, докато шепнеше:
— Ще ти измия гърба, господарю. И каквото и да…
Ян я прекъсна.
— Искам само вана тая вечер, девойче.
Тя се нацупи.
— Както кажеш.
Джефри придърпа Лесли към себе си.
— Можеш да дойдеш в моето легло, когато си свършиш работата. Лесли, душичко. — Той обърса с устни облата й гръд, подчертана от плата на нагръдника й, плътно опънат по нея. Това я накара да изхихика и да се дръпне престорено засрамена, полюшвайки бедра на излизане в отговор на Джефри.
Джефри се засмя от сърце, а погледът му с възхищение проследи пищните й извивки. Когато отново насочи вниманието си към Ян, той поклати глава и пак се засмя:
— Сигурно девойчето вече е разбрало, че предпочиташ да си сам, отколкото с нея.
— Нищо й няма на нея. Много хубава си е даже.
— Хубавичка е, Ян, ама аз знам какво ти е на сърцето. Ти копнееш да обичаш съпруга, жена, която да стане майка на децата ти, и да е с тебе до смърт. Не само топло тяло да отвърне на копнежите ти за една нощ.
Ян се учуди, че приятелят му от детинство познаваше толкова добре скритите му желания. Може би дори по-добре, отколкото той самият ги разбираше.
— Ръката ти е силна — каза Ян. — Силата ти бди над мен и ме пази, когато съм уязвим. Но това, което най-много ценя у тебе, е приятелството ти, Джеф. Нямаше да мога да издържа през последните години, ако ти не беше стоял до мен.
Джефри отклони хвалебствените думи на Ян.
— Английската ти кръв те прави сантиментален. — Тъмните му очи пак се насочиха към очите на Ян, а в тях се четеше искреност и доверие. — Но живота си давам за шотландеца в тебе. Него следвам аз.
ВТОРА ГЛАВА
От тъжната музика Колин се беше разчувствала. Всеки един заглушен тон на гайдите отразяваше нейната мъка, нейния страх. С усилването на музиката се учестяваше и пулсът и се засилваше болката й. Баща й беше корав човек, изпълнен с ярост и омраза, но тя го беше обичала. Когато погледна ковчега му, разбра колко много ще й липсва.
Мъка. Тя заемаше прекалено голяма част от живота й. От години губеше роднини. Първо, най-големият й брат, осакатен, после Малкълм — спуснат в гроба и покрит с черна пръст, а сега Джилз — също погребан. Колин се беше карала с Джилз вечерта преди той да се срещне на дуел с Черния вълк, но той не искаше и да чуе, че това е лудост. Тя не можа да направи нищо за да предотврати действията на Джилз, също както не беше могла да предотврати бащината си омраза.
Погледът на Колин се насочи към надгробния камък на майка й. Засипаха я спомени, които я утешиха в мъката й. В този момент болката и тъгата се отдалечиха, а мислите й я отведоха в миналото.
Почти чувстваше ласките й, чуваше тихия й смях, усещаше парфюма, който си бе сложила. Майка й беше толкова търпелива спрямо нея, а на Колин й беше трудно да разбере дали е момче или момиче под влиянието на трите й по-големи братя. В крайна сметка надвиха съветите на майка й.
И до ден днешен Колин се опитваше да бъде дама, точно както я бе учила Катрин. Но сега тя беше главатарка на клана Макгрегър — все още под влиянието на мъжете в живота й, все още в конфликт с това, което майка й искаше тя да бъде, това, което искаше тя самата.
Тръпки побиха Колин от глава до пети, тръпки от ужас и страх. Каква ли лудост я обземаше?
Тя погледна черната коса на Андрю и нежно погали меките къдрици. Обзе я ярост и вече знаеше какво я е обсебило. Въпросът на баща й се въртеше в съзнанието й… Ще убиеш ли този човек заради своя клан? Последва още един въпрос: Докъде да спре?
Колин знаеше отговора. Ще прекоси ада и със самия дявол ще се бие, но ще опази Дрю. А може би дяволът е Ян Блекстоун, както всички казват.
Дуайт Макдъгъл стоеше на прилично разстояние зад Колин Макгрегър, но не я изпускаше от поглед. Той изучаваше нежните й рамене и се чудеше на силата, която притежава тя.
Гневът беше размътил мислите му и той се колебаеше на кого да бъде верен. През целия си живот беше дясната ръка на брат си, предаността му към стария Макгрегър досега винаги беше непоклатима. Обзе го чувство за вина. Не беше ли точно щедростта на баща му и на природения му брат, благодарение на която сега той има свое място в живота? Дуайт и майка му сигурно така и щяха да тънат в нищета, ако не беше старият Макгрегър. Той беше незаконен син, без право на титла или състояние. И все пак, той беше живял с брат си, приет като член на семейството, без да го срами.
Въпреки това, яд го беше, че честта на клана се падна на Колин. Той беше очаквал отмъщението да бъде негово, искал беше брат му на него да повери това дело. И още нещо го караше да тъгува. А това точно беше жената, която наблюдаваше внимателно.
В нея имаше толкова много от Катрин. Тя приличаше толкова много на майка си, че Дуайт изобщо не можеше да си спомни някаква разлика. Тя имаше същата огнена коса, спускаща се на безброй къдрици почти до коленете й. Очите й бяха също толкова зелени, будни и също толкова живи. Същата кожа от слонова кост, същите розови бузи, устните й…
Дуайт съзнателно се спря — не можеше да разчита на посоката, в която беше тръгнала мисълта му. Той избърса потта, която беше навлажнила горната му устна с опакото на ръката си, а по устните му се изписа
