Ян видя мъката, изписана по лицето й, когато се отвърна от изпълнения с омраза поглед на Дуайт. Дуайт падна назад и вече не беше заплаха за себе си или за семейството си. Ян отиде при Колин и я прегърна.
Някой изкрещя:
— Това е дяволът, Колин. Трябва да избягаш от това зло.
Колин вдигна поглед към Ян и тихо каза:
— Този мъж не е зъл… той е нежен и мил.
Отец Макклауд си проправи път през тълпата и застана до Колин и Ян. Той се обърна към разгневената тълпа и заговори:
— Ян Блекстоун не е по-голям дявол, отколкото вие или аз. Той е просто един човек, който се е срещнал с изпитанията на Бог така, както той умее.
Той насочи изпълнения си с любов поглед към Колин, а после към Ян.
— Той е само един човек, който толкова обича една жена, че й дава живота си и вярва в любовта й, силна като неговата.
— Ами вълка, отче? Виждам, че това е дяволска работа.
— А аз виждам голям приятел, а не дявола — спореше Колин.
Ян погледна Колин и предложи той да разясни случая, без да го е грижа какво си мислят те, но с желанието Колин да разбере.
— Намерих го хванат в капан преди много години. Гледах го, докато се оправи, а когато ходя в гората, той ми е верен спътник. Той просто беше едно животно, а не дявол.
Колин плахо отиде и застана до вълка, а после коленичи до мъртвото животно. Мъчно й беше, че е убит. Тя го погали и мълчаливо се сбогува.
— Никога не съм вярвала, че можеш да се превръщаш във вълк.
Тя стана и се изправи срещу грубите и омразни хора от нейния клан.
— Баща ми ме принуди да дам клетва, на която не мога да удържа — продължи тя. — Срам ме е от омразата и лъжите, които той разпространяваше, наследството, което той остави за децата и внуците си. Страх ме беше да следвам сърцето си.
Погледът й се прехвърли на отец Макклауд.
— В сърцето си открих такава голяма любов, че не успях в опитите да изпълня обещанието си.
Колин почувства, че сълзи се стичат по бузите й.
— Бог ме благослови като ми даде Андрю, а сега ме благославя с мое собствено дете. Ян Блекстоун е баща и на двете деца… как може той да е лош?
— Ти си позор за клана — извика някой.
— Позор? — извика Колин. — Да не би да е честно да мразиш и избиваш? Ако това е чест, аз не искам да съм част от нея.
Отец Макклауд дойде и застана до нея.
— Добри ми хора, Колин не е опозорила клана си. Обещанието е изпълнено. Черният вълк е мъртъв. — Той посочи към мъртвото животно. — Нека легендата да умре с вълка.
— Тя е убила брат си!
— Не е — Хуанита привлече вниманието на всички към себе си, когато пристъпи напред, за да я чуят. — Дуайт уби Емет. Не главатарката на клана, Джейкъб ви е излъгал.
Чу се някакво мърморене и всички се заоглеждаха, за да открият Джейкъб. Него го нямаше, а изчезването му беше по-красноречиво от думите на Хуанита.
— Време е да си вървим вкъщи.
Хуанита се обърна и си тръгна.
Хората бавно се разотидоха. Ян взе Колин в обятията си и тя силно го притисна към себе си. Тя се почуди колко странен е животът — защо Хуанита беше казала истината. Колин никога нямаше да разбере.
Джефри се приближи на коня си с Андрю, а Ейнсли плътно ги следваше.
Колин взе Андрю в обятията си и с гордост се обърна към Ян.
— Ян, запознай се с Андрю, твоя син.
Ян взе Андрю от Колин и двамата плахо се изгледаха. Андрю най-накрая се засмя и прегърна Ян с пухкавите си ръчички. Когато Ян отново се обърна към Колин, тя видя как сълзите проблясват в очите му с цвят на старо злато.
— Чудесно момче е, Колин. — В погледа на Ян се четеше гордост и благодарност.
— Да — тя вплете пръсти в неговите. — Нека погребем вълка, Ян, на място, където духът му ще бди над децата ни, докато растат. Той беше верен и храбър приятел.
— Обичам те, Колин.
Тя се усмихна.
— Обичам те, Ян Блекстоун. Сега и завинаги.
Информация за текста
© 1994 Фела Скот
© 1998 Емилия Желязкова, превод от английски
Fela Dawson Scott
Black Wolf, 1994
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Фела Скот. Бялата дева
ИК „Бард“, 1998
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13917]
Последна редакция: 2010-03-20 14:31:32
