Колин разбра, че е много раздразнен, въпреки че беше сигурна, че Дуайт не можеше да го забележи. Дуайт като че ли беше прекалено погълнат от собствените си вълнения, за да може да схване чуждата измама или намерение.
— Съобщих й, че ти искаш да я видиш — думите на Дуайт имаха стоманено звучене.
Едно мускулче на челюстта на Емет потрепна. Колин разбра, че е разгневен. Тя си беше имала достатъчно неприятности с него през последните месеци, за да може да разбере тънките оттенъци на настроението му. И все пак, той просто се усмихна, а после се засмя.
— Хайде, Дуайт — той почти се лигавеше. — Не знам дали ще дойде, но можем да почакаме, ако искаш.
— Ще чакаме.
Колин се молеше да се забави възможно най-дълго но само след няколко минути Джейкъб доведе Хуанита в стаята на Емет.
Емет му махна с ръка.
— Можеш да си вървиш, Джейкъб. И се погрижи да не ни безпокоят.
Веднага след като вратата се затвори след Джейкъб, Дуайт сграбчи магьосницата и я завлече при Колин.
— Махни го. — Дуайт я наплю, а страхът, който се изписа в погледа на Хуанита беше истински. — Ако не го направиш, ще те убия, девойче.
Тъмният й поглед се насочи към Колин, но тя вече не го разбираше.
— С удоволствие, Дуайт Макдъгъл.
— Не ме докосвай — предупреди я Колин. — Навреди на бебето ми и ще си имаш работа с нещо по- лошо от Дуайт.
Хуанита се спря.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е бебето на Ян Блекстоун. Той ще убие всеки, който навреди на мен или на детето.
Дуайт нави черната коса на Хуанита около ръката си и болезнено я дръпна назад.
— Но ти ще умреш, ако не го направиш. Направи това, което искам, и можеш да си идеш далече, много далече. Аз ще взема Колин с мен, а този кучи син никога няма да разбере какво се е случило с копелето му.
— Не го слушай. — Колин привлече гневния му поглед към себе си, но тя не се смути. — Той те лъже. Той знае, че Ян няма да се усмири, докато не ме намери.
Дуайт избухна и едва не захвърли Хуанита през стаята.
— Хич не го е грижа за тебе! Единственото нещо, което го интересува, е детето, което носиш.
— Не, Ян ме обича, Дуайт. За разлика от тебе, той не иска да нарани мен или детето.
Той целият почервеня и на Колин й се стори, че ще се пръсне от цялата тази кръв в главата му.
— Никой не те обича повече от мен. — Гласът му трепереше, а крясъците му се бяха превърнали в немощен шепот. — Никой.
— Ти не ме обичаш — каза Колин с цялата омраза, която успя да събере. — Ти обичаше майка ми. Аз не съм тя — наблягаше на всяка дума със силата, която й беше останала — майка ми!
— Да, аз обичах Кейти — Дуайт изглеждаше объркан. — Но аз също толкова обичам и теб. Ти имаш нейната коса, нейната кожа, нейните смарагдови очи. През всичките тези години аз копнях по теб и сега ти ще си моя. Няма да позволя на това дяволско копеле да те притежава. Не и моята Колин.
— Аз не съм твоя, Дуайт — изпищя Колин, погълната от собствения си гняв и омраза. — Аз съм жена на Ян Блекстоун, майка на неговото дете. Няма да позволя да разрушиш доброто, което открих сред цялата тази грозота и лудост.
Смехът на Емет проникна през мъглата на яростта, която я беше обгърнала. Тя се обърна към него.
— Ти го обичаш, нали, сестричке?
— Да — призна тя, след като повече не желаеше това да е тайна. — Аз обичам Черния вълк и нито един от вас няма да го убие. Той е прекалено силен за вас.
Това наистина подейства силно на брат й, а усмивката му застина и се превърна в маска на насилието.
— Убий тази кучка, която се нарича моя сестра. Не съществува Макгрегър, който така предателски да говори!
— Тя е моя, Емет. Ти ми я даде и аз ще си взема своето — заяви Дуайт.
Емет изглеждаше отвратен.
— Ти искаш тази кучка? Дори след като си е разтворила краката за него? Можеш да се отървеш от детето, но никога няма да се отървеш от неговата смрад по нея.
— Млъквай, Емет. — Гласът на Дуайт беше напрегнат.
— Млъквай или ще те убия.
От това изражението на Емет стана арогантно горделиво.
— Ти се осмеляваш да ми говориш по този начин — запъчи се той и се вдигна, колкото можа, от кръста нагоре.
— Ти си едно нищо, Дуайт Макдъгъл. Ти не си нищо освен копелето на семейството и си тук само защото аз благоволих да стане така. Махай се от дома ми, или тебе ще накарам да убият.
Емет се протегна за връвчицата, за да позвъни на Джейкъб, но ръката на Дуайт го спря. Изненадата, изписана по лицето на Емет беше очевидна, но тя още повече се усили, когато Дуайт го хвана за гърлото. Емет се изскубна от Дуайт и силно заби юмрука си в корема му, въпреки че не можеше да използва краката си, от кръста нагоре тялото на Емет беше все още силно.
Колин не се поколеба и секунда повече. Тя взе Андрю на ръце и побягна от стаята без да се обръща. Колин внимателно си проправяше път на излизане от замъка. Тя вървеше надолу по тъмните коридори възможно най-бързо с Андрю на ръце.
Тя зави на едно място и се блъсна в някого. Тя се стресна и започна да бяга, но се оказа, че Нели се е изпречила на пътя й. Колин никога през живота си не се беше радвала повече от това, че вижда някого. Тя бързо й подаде Андрю.
— Нели, заведи го при отец Макклауд. Не разрешавай на никой да те спира. — Сълзи напълниха очите й. — Пази ми сина, Нели. Обещай ми.
— Какво става, миледи?
— Нямам време да ти обясня. Моля те, Нели, умолявам те. Не ме бави. — Колин побягна по коридора от Нели.
— Обещавам, миледи — извика Нели след нея.
Колин успя да стигне обратно до предната част на имението. Дуайт я видя и тя побягна надолу по стълбите до входа. Тя успя да отвори масивната врата, преди той да я е настигнал. Втурна се навън. Изведнъж някой извика — един селянин я беше видял. Колин разбра, че никой тук нямаше да й помогне.
— Хвани я — извика Джейкъб, който излезе тичешком — Колин уби брат си, който безпомощен лежеше в леглото си.
Колин нямаше време да опровергава лъжите му. Тя едва успяваше да се скрие в уличките, а много от селяните се бяха втурнали след нея, включително и Джейкъб. Тя не знаеше къде е изчезнал Дуайт. Възгласите, които се чуваха, бяха грозни, а от думата „вещица“ я полазваха тръпки. Тя побягна с всички сили, но твърде много препятствия се изпречваха на пътя й. Колин се почувства като в капан, не можеше да избяга от селото, в което беше израсла, от хората, които някога беше обичала.
Най-накрая Джейкъб я улови и грубо я повлече по улицата. Един камък я удари по ръката, а после още един по гърба.
— Тя се е отдала на Черния вълк.
— Предателка!
Джейкъб вдигна ръка, за да спре възгласите им. Тълпата притихна, но се приближи, а погледите им бяха заплашителни и враждебни.
— Тази жена предаде всички ни с пошлото си влечение по Ян Блекстоун.
Той беше приковал вниманието им, а когато погледна Колин, тя ясно видя омразата, която винаги беше
