Колин преглътна и затвори очи, а съзнанието й беше изпепелено от срам.
— Той смята, че ме обича, но предполагам, че ме бърка е майка ми. Това е нещо, което тлее от години и се е превърнало в мания. Побъркал се е на темата, че аз ще му стана жена.
— Не може да бъде. Той ти е чичо. Не е възможно. — Ужасът, изписан по лицето на добрия отец, показа чувствата му на Колин.
— Не смятам, че това е вече от някакво значение за него. Той се е заклел, че аз ще съм негова, а сега използва Дрю, за да ме принуди да се подчиня.
— Ще измислим нещо друго, чедо.
— Нямам избор, отче. — Колин се изправи и се задържа на същата пейка, на която си беше ударила главата. — Трябва да отида при него.
— Не мога да позволя това ужасно нещо.
Тя погледна отец Макклауд. Как можеше той да се занимава със злото, с което тя трябваше да се бори.
— Аз поех задължението да убия човека, когото обичам, за да предпазя детето си от лудостта на Емет. Отче, възможно ли е като се съглася с желанията на Дуайт, да извършвам по-малък грях от убийство?
Той не можа да й отговори. Колин го прегърна и целуна загрубялата му буза.
— Опрости ми греховете, отче, но аз ще направя това, което трябва, за да опазя Дрю.
— Ти много си патила, чедо. Аз се надявах, че всичко ще свърши със смъртта на баща ти. Никога не си бях представял такова зло.
Колин усети, че има топла и лепкава кръв по челото.
— Тече ти кръв, Колин. Нека се погрижа за нея! — Той я хвана за ръка и тръгна да я води към дъното на църквата.
— Не, не мога да отделя време. — Тя се усмихна, въпреки че съзнанието й плачеше от мъка. — Довиждане, отче. — Колин се почуди дали някога отново щеше да види този добродушен човек.
Сълзи изпълниха очите на отец Макклауд и той отчаяно закърши ръце.
— Господ да те поживи, чедо мое, и дано бди над теб сега, когато имаш нужда.
Ян мислеше, че ще полудее преди майка му да пристигне. Когато тя се появи в двора, той изпита прилив на ярост дълго преди тя да започне да разказва какво е видяла.
Външно той остана спокоен, но в душата му беше ад. Все още имаше едно нещо, което го объркваше. Колин имала син. Това не беше възможно, но не това беше най-важният въпрос в момента.
— Ще се върна с теб, Ян.
Ян се обърна към майка си и се намръщи.
— Най-добре ще е да останеш тук, майко.
Ейнсли непокорно вирна брадичка.
— Няма да стане.
Той познаваше този поглед и не искаше да спори. Само загуба на време беше.
— Постъпи както искаш.
Ян пръв пристигна в църквата, защото Джефри беше забавил хода на коня си, за да върви заедно с кобилата на Ейнсли. Ян скочи от коня си и едва не се втурна в параклиса.
— Колин — изрева той, но само свещеникът се показа от дъното на църквата.
— Тя не е вече тук, сине мой.
Той не искаше да чува това.
— Смятам, че е време да ми кажете всичко. Имам съвсем малко време, а желанието ми да науча какво става е огромно.
Ян седна и зачака отец Макклауд да заговори. Ейнсли и Джефри се присъединиха към него и всички очи се насочиха към свещеника.
— Не знам от къде да започна.
Ейнсли му помогна.
— Кажи ни за Дрю.
Ян се обърна към майка си.
— Кой е Дрю?
Силна болка го накара внезапно да остане без дъх. Беше се надявал, че е укротил ревността си, но очевидно не беше успял да го направи. Опита се да я овладее.
Майка му изглеждаше учудена от въпроса му.
— Ама това е синът й, Ян.
Ян изведнъж разбра и се засмя. Той отново си спомни думите на Колин, но този път ревността и болката ги нямаше.
— Не може да й бъде син — упорито каза Ян.
Отец Макклауд, изглежда, се сепна, а после бавно разбра какво е имал предвид Ян. Той се изчерви при мисълта, но предложи да обясни.
— Вярно е, Андрю не й е собствен син.
— Тогава чий е, отче? — попита Ейнсли.
— Колин прие да отгледа Андрю като свой собствен син, когато беше само на петнадесет години. Почти дете и тя. Тя го обича и се грижи за него не по-малко, отколкото ако го беше родила.
Ян наблюдаваше отец Макклауд и се въртеше нервно.
— Не сте ни казал чие дете е всъщност Дрю.
Отец Макклауд се поколеба, защото не знаеше какво да каже. Той поглеждаше ту единия, ту другия, а после взе решението си.
— Той е син на Блеър. Твой син, Ян Блекстоун, по рождение.
Ян не беше готов за това изявление. Дори майка му не можеше да продума. Най-накрая той успя да проговори.
— Андрю ми е син? Казаха ми, че той умрял и не дори не живял и един час. Как е възможно?
Ейнсли започна да размишлява.
— Блеър сигурно не е искала да знаеш за сина си, Ян. Кой би могъл изобщо да разбере Блеър и причините, поради които тя вършеше някои неща.
Това не даде мира на Ян.
— Защо Колин просто не ми каза, че имам син? Защо е криела истината от мен?
— Колин се е страхувала от това, че ще разбереш истината. Тя е знаела само това, което й е казала Блеър, че ти си отхвърлил детето си и че не искаш нищо, което е част от Блеър и нейното предателство.
Ян беше изумен.
— И тя е повярвала, че аз съм такъв?
Отец Макклауд изпита съчувствие към Ян, но той не можеше повече да мълчи.
— Колин не знаеше нищо за теб, освен наследствената омраза, завещана от семейството й. Враждата между клановете я остави съвсем сама, с изключение на един брат, който лежи, полудял от ярост и осакатен, на леглото си. Бабините деветини, че ти си дяволът и се превръщаш в животно, само я объркаха още повече. Баща й я накарал да се закълне над меча му пред неговите мъже, че ще отмъсти за честта на семейството.
Всичко това бързо премина през съзнанието на Ян и той се вцепени от ужас. И все пак, това изясняваше толкова много неща.
— Баща й я накарал да се закълне да направи такова нещо?
Не можеше да повярва, че това го е направил Макгрегър, че е бил толкова безсърдечен и жесток.
— Да. — Отец Макклауд поклати глава да потвърди отговора си. — Всеки миг я преследваше. Колин винаги е била нежно дете със сърце от чисто злато. Тя беше единственият човек, който не се отрече от Блеър, когато тя беше отчаяна. Колин изроди Андрю. Той не познава друга майка, освен нея, а за Колин детето си е нейно. Лудостта на брат й е водила ръката й.
